Решение № 34 от 02.08.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Котел, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20222210200136 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Котел, ул. „************** чрез адв. И. Т. от АКСливен, против наказателно постановление № 22-0287-000408/23.09.2022 г., издадено от Началник РУ Котел, ОДМВР Сливен, с което на основание чл.

174, ал. 3,пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено. Навежда доводи за несъответствие в описаната в НП фактическа обстановка с действителната. Алтернативно се застъпва и позицията, че не е доказано извършването на вменяваното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – И. Т. от АК-Сливен, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП. Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение, а описаното в НП негово поведение, не отговаря на действителността.

1

Позовава се на нарушени разпоредби от Наредба № 1/2017 г., тъй като в наказателното постановление са посочени и двете форми на отказ – с техническо средство и не изпълнил предписание за химико-токсикологично изследване, а според него е следвало да бъде само втората хипотеза.

Посочването на двете хипотези довело до нарушаване на правото му на защита.

Като причина за отказа си да бъде тестван сочи, че по време на спирането му за проверка от контролните органи не му е било съобщено, че ще бъде тестван за управление след употреба на наркотични вещества.

Твърди, че е допуснато нарушение на процедурата, тъй като полицейските служители след спирането му за проверка по ул. Стара планина са го поканили в управлението, като са го оставили преди това сам да закара спътничката си и бебето до дома им.

Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник РУ Котел, ОДМВР Сливен, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените възражения в нея и по същество на правния спор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 28.09.2022 г., видно от посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена чрез АНО на 05.10.2022 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т. е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл. № 013614 на 23.08.2022 г. от компетентно длъжностно лице: Н. Д. С., заемаща длъжността: мл. инспектор ППД при РУ-Котел, в присъствието на свидетеля и очевидец, при 2 установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че на 23.09.2022 г., в 20:45 часа, в гр. Котел, по ул. „Стара планина“ до дом № ** управлява лек автомобил марка Субаро, модел Легаци с рег. № ************, собственост на В. В. В.а. Водачът отказва да бъде изпробван с Drug test 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Актосъставителят е отразил, че на същия е издаден талон за медицинско изследване № 0039236, ведно със стикери № А 045963 и е било отнето като доказателство Свидетелство за управление на МПС № ************ и к.т. № ************.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на същата дата – 23.08.2022 г., срещу подпис, с направено отбелязване, че няма възражения. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не представил в законоустановения срок писмени възражения пред АНО, против направените в акта констатации.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН и приложените доказателства в образуваната преписка по случая, Началник РУ Котел при ОДМВР Сливен, издал процесното НП, с което на основание чл.

174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя В. две административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените дата, час и място, при извършена проверка в качеството ме на водач на МПС, отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Освен посочените обстоятелства в АУАН /издадена Талон за медицинско изследване, връчени стикери на водача, който е сам, в автомобила/, АНО отразил и констатацията, че лицето не е дало кръв. По делото е приложен издадения талон, от който е видно, че жалбоподателят е отказал да даде кръв за изследване.

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 23.08.2022 г., около 20.45 часа, жалбоподателят е спрян за проверка от органите на реда, а именно св. Н. С. и Д. С. /двамата полицейски 3 служители на РУ Котел към ОДМВР-Сливен/. Спирането на жалбоподателя е станало, докато той е управлявал лек автомобил марка Субаро, модел Легаци с рег. № ************ и се е движел с него в град Котел, по ул. Стара планина. В хода на проверката, възникнало съмнение за употребени наркотици от страна на водача и св. Н.С. поканил водача в управлението да му бъде извършено тестване. В автомобила била св. М. с дете – бебе на няколко месеца и св. С. разрешил на В. да ги закара до дома им. Няколко минути след това жалбоподателят се явил в РУ, където В. отказал да му бъде направено Т. тестване. Заради последното, св. Н.С. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване с № 0039236, ведно със стикери № А 045963 и го връчил срещу подпис на водача. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото, жалбоподателят е следвало да отиде до 20 минути от връчването на талона, за медицинско изследване и взимане на негова биологична проба за химическо лабораторно изследване. От приложения Протокол за медицинско изследване дежурният медицински специалист във ФСМП Котел е отразил, че В. В. отказва да даде кръв.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Жалбоподателят не оспорва отразената в двата акта констатация, а и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че на посочените дата, час и място е управлявал процесния автомобил, поради което съдът приема, че е имал качеството на водач на МПС.

Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че при извършената му проверка на посочените дата, час и място е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.

Въпреки това, съдът намира за необходимо да посочи, че от показанията на свидетелите Н. С. и Д. С. безспорно се установява заявения категоричен отказ на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Свидетелите възпроизвеждат пряко и непосредствено лично възприети факти и обстоятелства, при изпълнение на служебните си задължения. Предвид липсата на данни за пряката заинтересованост от изхода на делото, последователността, логичността и съответствието на данните от техните показания с ангажираните от ответната страна писмени доказателства по делото, съдът намира, че са добросъвестно дадени и ги кредитира изцяло с 4 доверие. Съдът кредитира и показанията на св. М., която е била в лекия автомобил и потвърждава, че жалбоподателят В. го е управлявал.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв. Следователно, законодателят е въвел две различни основни алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за тестване относно установяване употреба на алкохол и съответно при отказ от негова страна за тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. От своя страна всяка от тези две алтернативи на нарушение по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, има няколко различни подалтернативи и форми на изпълнително деяние за реализиране, като конкретно отказа за тестване на водача за употреба на наркотични вещества и техни аналози, може да се реализира чрез: отказ за тестване с техническо средство и/или неизпълнени предписания за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване /т. е. с 2 различни форми на изпълнително деяние за такъв отказ/.

В казуса обаче санкционният орган е посочил като изпълнително деяние за вменяваното едно нарушение, и двете алтернативни форми за него по закон, което несъмнено е съществено нарушение на правото на защита, поради липса на яснота за рамката на нарушението, изпълнителното деяние, с което 5 се счита за реализирано последното, както и относно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното неизпълнение на предписания, след като същите нито са конкретизирани в акта и в НП, нито са посочени фактически кога, от кого са направени и стигнали до знанието на дееца, нито как е констатирано, че не са изпълнени от жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че е допусната съществена неяснота до степен на липса на основен реквизит на АУАН по чл. 42, ал. 1, т.

4 от ЗАНН и респективно на Наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, а именно неяснота относно броя на нарушенията-липса на ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение /нарушения/ и респ. фактическо описание на това нарушение и най-вече на твърдените като неизпълнени предписания за лабораторно химико-токсикологично изследване. Липсата на този основен реквизит за обжалваният акт е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП и в тази насока е и съдебната практика.

В допълнение и за пълнота следва да се посочи, че по аргумент от противното на чл. 18 от ЗАНН, ако и доколкото санкционният орган поддържа, че са налице и двете изпълнителни деяния за нарушението по чл.

174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, то очевидно се касае за две отделни нарушения на този законов текст, за които е следвало да се отмерят и две отделни административни наказания, а не едно както е посочено в НП. По този начин е допуснато и друго съществено процесуално нарушение при издаването на НП, с което е накърнено правото на защита в значима степен.