Решение № 1739 от 20.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1739 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330115396 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът М. С. Д., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. Б. С., е предявил против В. А. В., ЕГН: **********, от ************************ и против „Вега- ВАВ“ ЕООД, ЕИК: 201157857, със седалище и адрес на управление: ************************, представлявано от ********** В. А. В., искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата в размер на 1 477, 32 лева, представляваща обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване през стопанската 2022 г., на земеделска земя без правно основание, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 26.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответниците не са представили отговор на исковата молба, не са взели становище по иска, не са изпратили свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не са ангажирали доказателства и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба е посочено, че ответникът лично и чрез дружеството си осъществявал дейност като земеделски производител, като без да имало договор между страните, за периода 2018 г.- 2022 г. той обработвал следния имот на ищеца- нива № **********, четвърта категория, находяща се в землището на ************************, с 1 площ от 12, 311 дка. Имотът бил разораван и засаждан с житни сортове всяка година.

Ответникът не бил изплащал на ищеца възнаграждение за ползването, с което се обогатил неоснователно за негова сметка. За предходните четири стопански години вече бил осъден да заплати обезщетение за ползването въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 20372/ 2021 г. на ПРС. Моли се за присъждане на обезщетение в размер 1 477, 32 лева за стопанската 2022 г., като размерът бил формиран като средна цена на наети земеделски имоти в страната. Претендират се и разноските в процеса.

В първото по делото съдебно заседание ищецът лично и пълномощника си молят за постановяване на неприсъствено решение, тъй като считат, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от нотариален акт и скица за имота, осъдително решение за предходен период, писма, снимки и обяви за наем на подобни земеделски имоти.

Преписи от исковата молба са били редовно връчени на ответниците на 11.11.2022 г., на адресите им. Ответниците са били редовно призовани по същия начин и за първото по делото заседание пак на регистрираните си адреси, като в изпратените до тях съобщения изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 60 лева и заплатен адвокатски хонорар на пълномощника в размер на 360 лева с ДДС.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: **********, от ************************ и „Вега- ВАВ“ ЕООД, ЕИК: 201157857, със седалище и адрес на управление: ************************, представлявано от ********** В. А. В., да заплатят солидарно на М. С. Д., ЕГН:

**********, от ************************, сумата в размер на 1 477, 32 (хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща 2 обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване през стопанската 2022 г. без правно основание на собствена на ищеца земеделска земя- нива, четвърта категория, с № **********, в землището на ************************, с площ от 12, 311 дка, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 26.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски- държавна такса в размер на 60 (шестдесет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване, а ответниците разполагат със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3