Протокол № 1073 от 22.06.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1073 гр. Варна, 22.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503518 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:36 часа се явиха:

Въззивникът ИЛ. АС. Д., редовно и своевременно призован от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Ж.Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна ПАРАХОДСТВО „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ

ФЛОТ“ АД, редовно и своевременно призовани от предходно съдебно заседание, представляват се от юрисконсулт П.К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна

ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНО

СДРУЖЕНИЕ НА КОРАБОСОБСТВЕНИЦИТЕ "УЕСТ ЪВ ИНГЛАНД"

/ЛЮКСЕМБУРГ/, редовно и своевременно призовани от предходно съдебно заседание, представляват се от адв. И.Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице В. ХР. П., редовно и своевременно призован по телефона, явява се лично.

АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, 1 поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпилото на 19.05.2022г. заключение на вещото лице В. ХР. П. по допуснатата повторна съдебна експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл.

199 от ГПК.

АДВ. Я.: Да се изслуша вещото лице.

ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се изслуша вещото лице.

АДВ. Т.: Да се изслуша вещото лице.

На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или заинтересувано заключение.

Вещото лице В. ХР. П., със снета по делото самоличност, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам писменото заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на адв. Я.: Дефиниция за работодател съм търсил, какъвто е въпросът.

АДВ. Я.: Твърдя, че понятието „работодател“ е част от понятието „страни“ и се съдържа изрично в Глава 2, стандарт А.2.1.1.б. “c”.

АДВ. Т.: Каква е целта на правило 4.2. на Морската трудова конвенция, тъй като вещото лице не посочва? Съдържащите се в Морската трудова конвенция съгласно разяснителна бележка към правилата и кодекса на Морската трудова конвенция, чл. 3, членове и правила определят фундаменталните права и принципи на конвенцията. Всяко правило в Морската трудова конвенция съдържа цел.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Няма такава задача и не мога и сега да отговоря.

При отговора на задача № 4 съм посочил принципното, че чл. VI.1. от 2 конвенцията сочи, че правилата и разпоредбите на Част А са задължителни.

АДВ. Т.: Целта е записана в конвенцията, вещото лице не я посочва.

Вещото лице прави правен анализ, което не е редно. Искам да се посочи, за да обясня, защото според мен заключението не е правилно. Заключението на вещото лице е неправилно, тъй като то не е взело предвид тази цел. Правило 4.2. е отговорност на корабособственика и има цел, всяко правило има цел да се гарантира, че всички моряци са защитени от финансовите последици, породени от болест, злополука или смърт, причинени във връзка с тяхната работа /цитира се и текст на английски език/. Всичко посочено под правило 4.2. от Морската трудова конвенция се подчинява на този принцип и на тази цел, следователно цитираният от вещото лице при отговор № 4, на стр. 5, стандарт А.4.2., т. 5, са посочени основания за освобождаване от отговорност на корабособственика, се подчиняват изцяло на този принцип на Морската трудова конвенция. Вещото лице не е споменало това в своя доклад и се създава погрешното впечатление, че всяко заболяване следва да бъде обезщетено, независимо дали има връзка с работата на моряка или не, стига той да не е укрил умишлено някакъв свой недъг или да не си е причинил умишлено заболяването. Вещото лице казва на стр. 5, всякакви злополуки, заболяване, нараняване или смърт, които са настъпили по време на изпълнение на трудовите му функции, това не е така, това е заболяване.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Във връзка с това на стр. 6 съм посочил, че включително има правила и корабособственикът отговаря и за заболявания, придобити по време на работа на кораба, даже да се проявят и след завръщане му в местоживеенето, ако са в пряка причинно-следствена връзка с работата на кораба. В последния случай морякът трябва да докаже причинноследствената връзка, ако не са се проявили по времето на пътуването, между злополуката, съответно настъпването на заболяването, и работата на кораба.

АДВ. Т.: Получава се в противоречие с казаното на стр. 5.

Възпроизведена ли е въпросната т. 5 на Стандарт А.4.2.1. към правило 4.2. от Морската трудова конвенция в посочените правила Merchant Shipping Maritime Labour Convention с код SL.234.51?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Конвенцията посочва и съм разяснил VI.1., че правилата и разпоредбите на Част А от Конвенцията са задължителни, т.е. са задължителни за договарящите държави, но не съм посочил, че се 3 възпроизвеждат.

АДВ.

Т.: Становището, което представихме след предходното изслушване, е на практика вярно, че не се възпроизвежда Морската трудова конвенция изцяло.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Конвенцията може да не се възпроизвежда, но те са я ратифицирали, както и България.

АДВ. Я.: Възразявам да се правят референции към становища на други адвокати.

АДВ. Т.: Вещото лице твърди, че изцяло е възпроизведена Морската трудова конвенция в подзаконовия акт 234.51 от Малта, а това не е така, виждаме конкретен член.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: В края на стр. 5 и началото на стр. 6 съм посочил няколко разпоредби на Морската конвенция, която посочва в чл. VI.1., че правилата и разпоредбите на Част А от нея са задължителни. Чл. VI.2. всяка държава-членка се задължава да зачита правата и принципите, изложени в правилата, и да прилага всяко правило по начина, посочен в съответните разпоредби на Част А. По-нататък са приети специални правила, ако държавата-съдоговорител не може пряко да приложи разпоредбите на Част А, като е длъжна да изпълнява разпоредбите на Част А на съответния кодекс.

АДВ. Т.: Чл. 7.б. на правилата и кодекса на Морската трудова конвенция казва, че целта на конвенцията е да предостави на държавите членки степен на гъвкавост. Не е изцяло възпроизведена.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Тази разпоредба не е възпроизведена, тя се прилага по силата на самата конвенция. Доколкото проверих в таблиците на Международната организация на труда за направени резерви и изключения на държавите съдоговорители, за Малта не намерих нищо специално.

АДВ. Т.: В т. 5.а. откъде сте получили превод на злополука, която не е настъпила по време на служба на кораба?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Тъй като стана дума за превод на български език, ползвах превода на български език, с който е обнародвана конвенцията в България, тъй като текстът е един и същи. Ползвах превода, с който тя е обнародвана в Държавен вестник.

АДВ. Т.: Искам да посоча, че в оригиналния текст е injury incurred otherwise than in the service of the ship. Не е по време на, а е при служба на кораба, т.е. във връзка със службата на кораба. На стр. 12 посочвате, че 4 морякът или други лица, свързани с него, посочени в закона, може да предяви пряк иск срещу застрахователя. Веднага след това от посочения от вещото лице цитат не е видно тези лица да имaт пряк иск срещу застрахователя, това изобщо не е посочено. Откъде вещото лице стига до такъв извод?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз съм цитирал в задача № 11 правилото А.4.2.8.б.“е“, което възпроизвежда чл. 113а, б. „е“, което гласи, че искането за изплащане на договорено обезщетение може да се предяви пряко от заинтересования моряк или негов близък роднина, или представител на моряка, или определен бенефициент.

АДВ. Т.: Аз го имам текста на английски език и няма такова нещо.

Срещу застрахователя не е написано никъде. И в българския текст го няма, и в английския. Казвам го, защото в английския текст на чл. 113а има заглавие Shipowners Liability и никъде не посочено, че има пряк иск срещу застрахователя. За разлика от чл. 74а, където се говори за случаите, които са частни случаи на изоставяне на моряка, например не са му изплащани заплати повече от два месеца или не му е платено за репатриране, тогава да. Посочва се, че финансовият гарант може да плати и тогава той се суброгира в правата на моряка срещу корабособственика, това е в чл. 74а, но в чл. 113а изобщо няма такова споменаване, т.е. изводът, който правите, че има пряк иск срещу застрахователя, на практика е тълкуване на вещото лице на този закон, което според нас е неправилно, не пише срещу застрахователя.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз съм тълкувал правилото на А.4.2.8. от Морската трудова конвенция, ведно с този чл. 113а и съм стигнал до този извод. Посочил съм, че това, което съм установил е, че в правото на Малта прекият иск е допустим, само когато изрично е уреден.

ЮРИСКОНСУЛТ К.: Моля да разтълкувате подробно този абзац за законодателството на

Малта, който урежда отговорността на корабособственика. Става въпрос за т. 4, първи абзац. Има ли обективна или безвиновна отговорност или трябва всичко да бъде доказано?