Решение № 109 от 23.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 23.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20213110202608 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от ЯНК. Т. ЯНК., чрез адв. Д. против

НП №19-0819006949/19.12.2019 г. на Началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР-Варна , с което на основание чл. 174 ал.1 от ЗДП са му наложени административни наказания:

"глоба" в размер на 500 /петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че няма данни цитираният в АУАН като издаден талон за медицинско изследване № 0023894/05.11.2019 г. да е бил връчен на въззивника. Сочи се, че съгласно чл. 6 ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен 1 анализатор и/или за даване на проби за следване. С оглед на изложеното се излага становище, че не е категорично доказана вината на въззивника в извършване на деянието, посочено в НП, като по този начин е ограничено правото му на защита .

Навеждат се доводи, че неправилно е приложен материалния закон, като нарушението по първи пункт е подведено под нормата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, вместо да е приложена правилната квалификация по чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Излага се становище, че правото на защита на жалбоподателя е ограничено и поради посочване в НП на факти, касаещи нарушение, по отношение на което е образувано ЗМ № I-481/2019 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-Варна. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Д., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. Навежда допълнителни аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП, с оглед изтичане на давностния срок, предвиден в нормата на чл. 83 ал.2 от ЗАНН по отношение на наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС“.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпило е писмено станомище от юк Лукова, в което се изразява становище, че издаденото НП е законосъобразно като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че НП съдържа дължимото според закона описание на нарушението, налице е съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията на деянията и правилно са приложени санкционните норми. Сочи се, че нарушенията се доказват от доказателствата по делото и същите не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение и в случай, че жалбата бъде уважена, при направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат определени в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.11.2019 г., около 00,54 ч. въззивникът управлявал л.а. Форксваген Пасат с ДК№ В 6113 НВ в гр. Варна, по ул. Христо Смирненски в посока Прилеп. В посочения времеви диапазон, същият бил спрян до № 139 на ул. Прилеп от дежурен полицейски екип при сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна в състав – св. Л.М. и св. Е.Г.. В хода на проверката въззивникът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест -7510“ ARDM-0230, който отчел 0,61 промила алкохол в кръвта въз основа на издишания от водача въздух. При проверката въззивникът не представил 2 контролен талон и валидно СУМПС. Представеното СУМПС № 210251980 било с изтекъл срок на валидност на 27.10.2019 г. В хода на проверката било констатирано и че управлявания от водача автомобил е с прекратена регистрация от 25.09.2019 г., на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП с оглед несключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което е образувано ЗМ № I-481/2019 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВр-Варна. При така установените факти, на въззивника е съставен АУАН № 441007/05.11.2019 г. за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП и за две нарушения на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/лева и на основание чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба в размер на 10/десет/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Л.М. и свидетеля по акт – Е.Г.. Приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна с № УРИ 819000 – 52439/19.10.2021 г. и приложено към същото копие на АУАН серия „АА“ бланков № 441007/05.11.2019 г., заверено копие на удостоверение за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, заверено копие на Заповед

№ 8121з – 1186/13.09.2017 г., копие на талон за изследване № 0023894/05.11.2019 г., заверено копие на Заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление №19-0819-006949/19.12.2019 г. е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.052018 г. на Мнистъра на вътрешните работи и в рамките на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в ЗАНН..

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с 3 нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано, както по време, така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът не споделя доводите изложени в жалбата, за опорочаване на административно-наказателното производство, поради обективиране в съдържанието на НП обстоятелства, които не са релевантни към процесните нарушения, а именно относно служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от въззивника МПС на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП. Служебно известен на съда факт е, че по отношение на посоченото деяние, което се намира в идеална съвкупност с процесните нарушения, е проведено самостоятелно административно-наказателно производство, приключило с издаване на НП № 19-0819-006909/18.12.2019 г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, срещу което е постъпила жалба във ВРС, във връзка с която е образувано анд № 2609/2021 г. по описа на съда, видно от приложените извлечения от ЕИСС. Посочените факти са известни на въззивника и неговия процесуален представител, поради което установяването им по служебен път и кредитирането им като служебно известни такива, не ограничава правото на защита на жалбоподателя. С оглед на така установеното и въз основа на анализа на съдържанието на НП, съдът констатира, че доколкото отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за управление на МПС с прекратена регистрация, соченото обстоятелство има значение за конкретната обществена опасност на процесните нарушения и в тази връзка е релевантно такова, като вписването му в НП не ограничава правото на защита на наказаното лице.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта с което на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на въззивника

В хода на съдебното производство безспорно е установено, че на посочената в НП дата и на указаното място, жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимото от ЗДвП количество. От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът е осъществил състава на санкционираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, доколкото се установява по безспорен начин, че в качеството си на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, а именно 0,61 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест -7510“ ARDM-0230,.

От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно 4 наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Видно от даденото в акта словесно описание на деянието, същото е изчерпателно посочено както относно, време, място, така също и с конкретно поведение – управление на л. а. с концентрация на алкохол над 0, 5 %. Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена като задължение в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно която "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. "

От съществено значение за съставомерността на деянието е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Такова доказване безспорно е налице. Освен това следва да се отбележи, че актът е съставен в присъствието и подписан лично от санкционираното лице.

Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е спорно между страните, че такива не са постъпили, поради което и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на него постановление съдържат изискуемите от закона реквизити като не се установи в хода на административнонаказателното производство наличие на съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на наказания.