Решение № 7093 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7093 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110134975 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. Т., която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 529, 87 лв. – главница, представляваща стоиност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.06.2023 г., 65, 11 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., 42, 90 лв. – главница, представляваща дължима цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.06.2023 г. до окончателно изплащане на сумите и 9, 22 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата по отношение на топлоснабден имот в **************************************** с аб. No ****** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответницата е наследница по закон на собственика на топлоснабдения имот и като такава е титуляр на качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, 1 формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна И. Т. Т. чрез назначения и особен представител адв. Х. Н.. Оспорва се основателността на предявените претенции. Отвеницата оспорва да е потребител на топлинна енергия и поддържа, както и че за процесния период е имало сключен договор за топлинно счетоводство между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните взеамния. Моли за отхвърляне на исковете.

С определение от 17.02.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени осъдителни искове намират правната си квалификация в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.

2 клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.06.2001 г., искане за подновяване на законна ипотека от 14.06.2011 г., постановление за налагане на възбрана от 11.11.2014 г. на ЧСИ С. Я. във връзка с образувано изпълнително дело № 20148440403903, съобщение за налагане на възбрана от 08.04.2015 г. на ЧСИ С. Я. и искане за вписване, адресирано Агенция по вписванията, удостоверение на наследници на Г. Д. К. и удостоверение за наследници на З. Й. К., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Видно от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.06.2001 г. Г.

Д. К. и З. Й. К. са придобили по силата на разпоредителна сделка процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 28, находящ се в *************************** в режим на съпружеска имуществена общност. Обстоятелството, че съпрузите са придобили имота и са били негови собственици се потвърждавава и от наложената възбрана за дълг на съпругата, както и от искането за подновяване на ипотека. От приетите като доказателства по делото удостоверения за наследници се установява, че Г. Д. К. е починал на 25.07.2016 г. и е оставил като свой законен наследник съпругата си З. Й. К. – чл. 9, ал. 3 ЗН. Тя е починала на 26.12.2022 г. и неин законен наследник е дъщеря й – ответницата И. Т. Т. – чл. 5, ал. 1 ЗН. От изложеното следва, че след смъртта на съпруга, съпружеската имуществена общност е прекратена, неговата идеална част е наследена от преживялата съпруга, а след смъртта на съпругата целият имот е наследен от нейната наследница по закон – дъщеря й И. Т. Т..

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, 3 без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата И. Т. Т. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същата е била собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

По делото е приет като доказателство Протокол от 03.10.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с “Техем Сървисис” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 4855/19.11.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и “Техем Сървисис” ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Неоснователно е възражението на ответника, че не се доказва наличие на договорно отношението между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпредление. Съгласно чл. 1 от раздел II на договора същият се сключва за три години, т.е. срокът му на действие е от 03.06.2020 г. до 03.06.2023 г., в който период попада и процесния период. Освен това обстоятелството, че за процесния период именно “Техем Сървисис” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от 4 това лице отчетни документи, съдържащи неоспорен подпис на праводателката на ответницата и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.