Решение № 961 от 25.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Пазарджик, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220101159 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** и С. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: г**, чрез адвокат Е. Б. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. **1, против Държавата, действаща чрез Министерство на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ **, гр.**, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот: с. В, с площ 1726 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, категория на земята - 0, при съседи:***, ***, 10505.693,***,***.

Претендират разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Г Б Н, починал на ** г. и Ц Г. На, починала на **3 г..

Посочват, че със Заповеди № 3286 и № 3285 от 19.04.1945 г. била одобрена дворищна и улична регулация на с. В, общ. Пазарджик. Заснет бил имот № 137, като за част от него била отреден парцел VII-137 в кв.70 по плана на с. В, част от него била отреден за уличната регулация, а останалата част от имот пл.№137 попадал извън регулацията на селото. Сочи, че уличната регулация била приложена. Имот пл. № 137 бил заснет в границите си, такива каквито са били към момента на заснемането. Съседите на оставащата извън регулация част от имот пл.№137 били част от имот пл. №140, останала извън регулационния план на с. В, улица, общ мера и парцел VIII-137.

Твърди, че с нотариален акт №176, том II, н.д. № 846/1990 г. на нотариус при РС 1

Пазарджик, Ц Г. На била призната за собственик, по силата на наследство и давностно владение на 1/3 ид.част от дворно място от 1400 кв.м., представляващо цялото имот пл.

№137 - извън регулацията, квартал 70 по плана на с. В, ведно с 1/3 ид.част от построената в имота жилищна сграда при съседи на имота: В Ч, И.К. и от две страни улица. Сочи, че същият имот, с нотариален акт № 27,том III, н.д. № 847/90 г. на нотариус при РС Пазарджик, Ц Г. На прехвърлила на дъщеря си Т. Г. Г. срещу задължение за гледане и издръжка.

Посочва, че със Заповед №РД-18-243/24.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на с. В,общ. Пазарджик. В приложената към исковата молба скица за процесния имот, било отбелязано, че е с площ от 1726 кв.м., със собственици Държавен поземлен фонд и Т. Г..

Твърди се, че имот пл.№ 137 е бил собственост на Г И Н - дядо на бащата на ищците Г Б Н. В частта от имот пл.№137, попадаща извън регулационния план на с. В при заснемането му през 1945 г., а по одобрените КККР на с. В, представляващ ПИ с идентификатор ***, родителите на ищците - Г Б Н и Ц Г. На построили жилищна сграда, около 1944 - 1945 г.. Оттогава семейството - родителите и двете им деца - ищците са живели в това жилище и дворното място са го владели непрекъснато, до настоящия момент.

Това било единствено жилище, задоволяващо жилищните нужди на родителите на ищците.

Върху процесния имот родителите на ищците установили владение за себе си отпочнало около 1945 г., продължило до тяхната смърт, след което ищците, като наследници по закон по силата на наследствено правоприемство са продължили владението върху имота.

Посочва, че имотът никога не е бил включван в ТКЗС. Имотът изначално и до настоящия момент имал селищен характер. Уличната регулация била приложена и имотът граничил с улици от две страни. Както процесния имот, така и съседните имоти били застроени с жилищни сгради. Процесният имот не е подлежал на възстановяване съгласно ЗСПЗЗ, тъй като за него не се прилагала разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а не можел да бъде и включен във фонда но чл.19 ЗСПЗЗ.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адвокат Е. Б. от АК Пазарджик, като молят съда да уважи исковата молба в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който излага доводи за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Оспорва предявената искова претенция.

Счита, че видно от регистрацията за имота в КККР на с. В, община Пазарджик и представените нотариалните актове, ищците се легитимират като собственици на 1/3 идеални части от 1400 кв.м, като останалата част от имота била собственост на Държавата.

Смята, че правото на държавата възникнало чрез осъществяване на фактическия състав на чл.10б, ал.5, чл.24, ал.1 и чл.19 ЗСПЗЗ. Излага подробни съображения и смята, че в случая били налице всички предпоставки визирани в нормата и фактическият състав бил осъществен. Имотът бил земеделска земя и бил застроен. Законодателят не поставял 2 условие, имотите да са били включвани в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства.

На следващо място твърди, че имотът попада в хипотезата на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Съгласно нормата ,,Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена. предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост.“.

Било видно от представените доказателства и твърденията в исковата молба, че сградите находящи се в имота били построени преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдели, липсват данни земята да е била отчуждена, предоставена или да е било променено предназначението й по установения ред. Поради тази причина били налице всички предпоставки на правната норма, за да се приемело, че имотът е държавна собственост.

Твърди, че придобивният способ от ищците не е осъществен, тъй като били налице съществуващи във времето забрани за придобиване по давност на имот държавна собственост. Излага подробни съображения.

Не споделя и доводите на ищците, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не попадал в хипотезите на чл.10, ал.1 -14 и за него нямало данни да е включван в ТКЗС или друга подобна организация. Имотът бил земеделски по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и е подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. От друга страна сочи, че възможността за включване на имоти в ДПФ е била предвидена в нормата на чл.26, ал.2 ЗТСУ.

Твърди, че меродавно по отношение на имота било отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост и впоследствие на одобрените Кадастрални карти и регистри за землището с. В, общ. Пазарджик. Процесната площ била включена в обхвата на одобрената кадастрална карта, като характерът и е на частна държавна собственост. След като същият бил включен във влязлата в сила карта на възстановената собственост като собственост на държавата, то за същата били доказани собственически права върху имота..

С оглед на изложеното, счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

В съдебното заседание ответникът се представлява от К. К., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Ответникът С Г. М не е подала писмен отговор.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищците са наследници по закон на Г Б Н, починал на ** г. и Ц Г. На, починала на **3 г.. Не е спорно и че с нотариален акт №176, том II, н.д. № 846/1990 г. на нотариус при РС Пазарджик, Ц Г. На била призната за собственик, по силата 3 на наследство и давностно владение на 1/3 ид.част от дворно място от 1400 кв.м., представляващо цялото имот пл. №137 - извън регулацията, квартал 70 по плана на с. В, ведно с 1/3 ид.част от построената в имота жилищна сграда при съседи на имота: В Ч, И.К. и от две страни улица, а с нотариален акт № 27,том III, н.д. № 847/90 г. на нотариус при РС Пазарджик, Ц Г. На прехвърлила на дъщеря си Т. Г. Г. срещу задължение за гледане и издръжка горепосочените ид.ч..

Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници с изх. № 08/03.02.2025 г. и изх. № 04/13.01.2025 г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност от 13.04.1990 г. № 176, том II, н.д. № 846/1990 г. на нотариус при РС Пазарджик и нотариален за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 13.04.1990 г. № 27,том III, н.д. № 847/90 г. на нотариус при РС Пазарджик.

От приложеното по делото извлечение от разписния списък на имот пл. № 137 се установява, че е записан като двор на наследници на Г Н. Има и последващи заличавания и вписвания.

По делото е приложена извадка от регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землището на с. В. От същата се установява, че като собственик на процесния имот е вписана държавата, начин на придобиване по ЗСПЗЗ, като няма данни за история на имоти и бивши собственици.

За изясняване фактическата страна на делото, в качеството на свидетели са разпитани лицата – Д В Г и Й Д Б.

От показанията на свидетеля Д Г се установява, че ищцата Т. е съпруга на починалия му брат. Твърди, че семейството на брат му живее в с. В, в процесния имот. Сочи, че имотът е бил ограден от 50-те години. В този имот имало две къщи, построени на мястото на стари къщи около 50-те години, тъй като живеели двама братя, където се родители и техните деца.

Уточнява, че в процесния имот била построена само една къща, а другата била построена в имота до него. Посочва, че имотът никога не е бил част от ТКЗС и не е имало спорове със съседи за собствеността му.

От показанията на свидетелката Й Б – първа братовчедка на страните се установява, че бащата на ищците е неин чичо. Сочи, че чичо й имал имот в с. В, в същия двор, където е родена. Имало и две къщи, като първата била построена от чичо й, след което и нейното семейството построило къща в другия край на двора. Сочи, че частта на двора на чичо й била оградена откакто се помни. От двете страни имало улици, а от другите съседи ограда, в т.ч. и с нейния двор. Твърди, че никога имотът не е бил част от ТКЗС и не са идвали да го работят и да са искали да го работят от ТКЗС-то, а само чичо й го е работил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като 4 компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че процесният имот е с идентификатор *** по КККР /одобрени през 2017 г./ на с. В, с площ 1726 кв.м., предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - др.вид земеделска земя. Предходният кадастрален план на с. В е заснет преди 1945 г., а е одобрен, заедно с дворищнорегулационният план през 1945 г.. Нямало последващи одобрени регулационни планове, отменящи първоначално одобрения план.

Имот пл. № 137 е заснет в кадастъра от 1945 г.. Вещото лице посочва, че в разписната книга е записван на наследниците на Г И Н. За имота е отреден парцел УIII-137 в кв.70, който не е предмет на делото. Уличнорегулационният план е приложен - предвидената с регулацията улица, минаваща югозападно от процесния имот, е прокарана на място. В процесния имот била включена частта от бившия имот пл.№ 137 /по плана от 1945 г./, която е била извън регулация, включително извън предвидената с плана и реализирана на място улица, с площ от около 1130 кв.м., изчислени графически по плана от 1945 г. Целият имот № 725 се владее на място, ограден е и е застроен с жилищна сграда и сгради на допълващото застрояване; застроен е и съседния имот от северозапад /бившият парцел VII-137/ с жилищна сграда.