Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 556 от 21.04.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 289/2021
Вид
Определение № 556
Подписан
21.04.2021
В сила
21.04.2021
Състав
Екатерина Тихомирова Георгиева Панова, Методи Николов Здравков, Жанета Димитрова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Плевен , 20.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно частно гражданско дело № 20214400500289 по описа за 2021 година Производството е по чл.122 ГПК.

С определение № 260 801/01.04.2021г. по гр.д. № 47/2019г. на РС гр.Плевен – съдът е повдигнал спор за подсъдност между РС гр.Плевен и РС гр.Варна относно компетентния да разгледа молбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София, ЕИК *** за издаване на ИЛ по влязлата в сила Заповед за изпълнение № 4933/26.06.2018г., издадена по ч.гр. дело № 9908/2018г. по описа на ВРС.

Изпратил на осн. чл.122 ГПК делото на ПлОС за произнасяне по спора за подсъдност.

С влязло в сила на 07.08.2020г. решение по в.гр.д. № 229/2020г. на ОС гр.Плевен съдът е ОТМЕНИЛ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение № 2376 от 28.11.2019г. по гр.д. №47/2019г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИЛ следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, с ЕИК: *** от И. Д. И. от гр. Варна, с ЕГН:

***:

1

-1 500 лв. – част от 17 193,79 лв., явяващи се дължима главница по договор за отпускане на потребителски паричен кредит №864513 от 08.06.2012г., сключен между

„УНИКРЕДИТ

КЪНСЮМЪР

ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД-гр. София и И. Д. И. и анекс към договора №1331353 от 27.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2018г. до окончателното и изплащане;

-1 500 лв. – част от 2 004,60 лв., явяващи се дължимата договорна/възнаградителна лихва за периода от 08.06.2012г. до 27.07.2015г., които вземания са били прехвърлени от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД-гр. София на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД-гр. София с договор за цесия от 27.07.2015 г. и за които вземания е била издадена в полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9908/2018г. по описа на Варненски Районен съд.

ОСЪДИЛ на основание чл.77 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр.

София, с ЕИК: *** да заплати в полза на Плевенски Районен съд ДТ в размер на 60лв.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Д. И. от гр. Варна, с ЕГН:

*** да заплати в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, с ЕИК: *** сумата от 60лв., явяваща се разноски, направени за ДТ в заповедното производство, сумата от 160лв., явяваща се разноски, направени за депозит за възнаграждение на ВЛ в първоинстанционното исково производство и сумата от 60лв., явяваща се разноски за ДТ за въззивно обжалване.

На датата на влизане в сила, делото е изпратено на ПлРС и е постъпило на 10.08.2020г. в този съд.

На 04.09.2020г. – л.135 от делото ПлРС върнал на ВРС ч.гр. дело № 9908/2018г. – заповедно производство, към което изпратил заверен препис от влязлото в сила решение.

На 08.09.2020г. делото постъпило в РС гр.Варна видно от обратната разписка за това – л.137 от същото.

Въпреки, че в самото Заявление за заповедното производство по чл.410 2

ГПК ищцовото ЕООД са поискали от заповедния съд – ВРС – издаването на ИЛ, вместо да подадат молба до съда, разгледал исковото производство за присъдените им разноски в исковото производство, а до Заповедния съд – за останалите суми, на 30.11.2020г. са подали молба до ПлРС за издаване на ИЛ за присъдени в полза на Дружеството суми по гр.д. № 47/2019г. на ПлРС и по влязлата в сила Заповед за изпълнение, като внесли и такса за издавена на ИЛ по сметка на ПлРС.

РС гр.Плевен разгледал молбата и на 01.12.2020г. постановил да се издаде ИЛ за разноските, а в останалата Част молбата да се изпрати на компетентния съд по частното дело, което с писмо от 07.12.2020г. е сторено.

Молбата за издаване на ИЛ на ищеца постъпила в РС гр.Варна на 11.12.2020г. и на 16.12.2020г. заповедният съд постановил: „Частното дело да се изпрати на ПлРС по компетентност по гр.д. № 47/2019г., доколкото компетентен да издаде ИЛ и за вземания по заповедно производство е исковия съд“. Вместо да съобрази, че още със заявлението е сезиран да издаде Заповед за изпълнение и ИЛ на осн. чл.410 ГПК, а от друга страна от 07.08.2020г. е налице влязла в сила Заповед за изпълнение, ВРС с писмо от 21.12.2020г. изпратил частното гражданско дело със заповедното производство на ПлРС по гр.д. № 47/2019г.

За да повдигне препирня за подсъдност между районните съдилища в гр.Плевен и гр.Варна, РС – Плевен приел, че съгласно чл.416 ГПК, озаглавен Влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение съдът издава ИЛ и отбелязва това върху Заповедта.

Като отчел, че влязлата в сила Заповед за изпълнение е посочена като изпълнително основание в чл.404 т.1 ГПК, а в чл.405 ГПК е предвидено молбата въз основа на актовете по чл.404 т.1 ГПК да се подаде до първоинстанционния съд, разглеждал делото или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, ПлРС приел че компетентен да се произнесе по молбата от 30.11.2020г. е заповедния съд – ВРС.

Съгласно разпоредбата на чл.122 изр.2 ГПК спорът за подсъдност между съдилища, които принадлежат към районите на различни по - горни съдилища се разрешава от онзи по - горен съд, в чийто район се намира съдът, 3 който последен е приел или отказал да разгледа делото.

С оглед тази разпоредба Плевенският окръжен съд приема, че е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност.

Молбата за издаване на ИЛ от 30.11.2020г. следва да се разгледа от ВРС не само защото, частното гражданско дело с влязлата в сила Заповед за изпълнение още на 08.09.2020г. вече се е намирало във ВРС, а молбата е подадена в ПлРС на 30.11.2020г. и предвид процесуална икономия молбата за ИЛ на ищцовото Дружество е по-бързо и удобно да се приложи по заповедното дело, но и поради изпълнението на специалната разпоредба на чл.416 ГПК – този който следва да отбележи издаването на ИЛ върху влязлата в сила Заповед за изпълнение е Заповедния съд. Нормата е в главата Заповедно производство на ГПК и първият сезиран с искането за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ е именно съдът по ч.гр. дело № 9908/2018г. на ВРС.

По гореизложените съображения настоящият състав на решаващия съд ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молба вх. № 268 226 от 30.11.2020г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София, ЕИК *** за издаване на ИЛ по влязлата в сила Заповед за изпълнение № 4933/26.06.2018г., издадена по ч.гр. дело № 9908/2018г. по описа на ВРС, е Районен съд гр.Варна.

Препис от определението да се изпрати на ПлРС за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн. т.9 б.В, изр.3 от ТРОСГТК № 1/09.12.2013г. на ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5