Решение № 4996 от 05.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4996

Пазарджик, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700876 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано е по жалба на К. А. Ч., [ЕГН], от с. Света Петка, общ. Велинград, ул. Сютка № 10, с посочен съдебен адрес: гр. Велинград, бул. Хан Аспарух №16, адв. Т., против Решение № 1012-12-338#1 от 24.06.2025 г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-152-5 от 07.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на К. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.02.2023 г. до 27.08.2023 г. в размер на 59.91 лв.

3. Поддържаните от жалбоподателя възражения се субсумират в разбирането, че административния орган е приложил неправилно материалноправния закон, в случая правилото на чл. 546, ал. 8 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., вместо разпоредбата на чл. 62. параграф 1 и 2 от същия регламент, доколкото нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО, не е била действащо право, към момента на осъществяване на фактическия състав от който жалбоподателя черпи за себе си правото на обезщетение и към момента на подаване на заявлението, с което той е упражнила това свое право. Сочи се, че в случая не е налице изрично разпореждане на закона с което на нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО да е придадено обратно действие. Подробни съображения в тази насока са развити в представената по делото писмена защита.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Счита се, разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането ѝ в сила, включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Според административния орган, принципно положение е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Като аргумент в тази насока се сочат решения на Върховния административен съд и Решение № 4 от 14.05.2020 г., постановено по к. д. № 9 по описа на Конституционния съд на Република България за 2019 г.

По отношение на приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 е цитирано Решение на Съда(седми състав) ат 12.10.2023 г. по дело С-45/2022

Поддържа се, че новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал. 1 подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави в които се прилагат европейските регламенти.

В подкрепа на становището се сочат съдебни актове на Върховния административен съд и на други административни съдилища.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение .

II. За допустимостта :

5. Решението на горестоящият в йерархията орган е връчено на Ч. на 26.06.2025 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 09.07.2025 г., което ще рече, че е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-00204 от 02.03.2023 г. (л. 287), Ч. е поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в периода от 01.04.2021 г. до 27.02.2023 г. във Франция.

Във връзка със заявлението, до жалбоподателката е било отправено писмо изх. № -122-00-152-1 от 07.03.2023 г. (л. 284), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи трудовият стаж във Франция,

В отговор на искането е представено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка № 1019-12-1368 от 13.03.2023г. (л. 263 и сл.), в което Ч. е заявила осигурителен стаж във Франция, както следва : от 03.05.2021 г. до 31.08.2021 г., с работодател Besnar Allan, rue Joseph Arthur Cailleau le Petit Bois, Saint-lambert-des-levees; от 04.10.2021 г. до 17.12.2021 г., с работодател Рepinieres Сhauvire, Logis Notre Dame Le Fief Sauvin, Montrevault sur Evre; от 31.01.2022 г. до 15 02.2022 г., с работодател Du Suzon route du suzon Neuillé, от 16.02.2022 г. до 31.03.2022 г., с работодател Besnar Allan, rue Joseph Arthur Cailleau le Petit Bois, Saint-lambert-des-levees; от 08.03.2022 г. до 08.04.2022 г., с работодател Pépinières Forest, La Garançonnière, Louresse Rochemenier; от 01.04.2022 г. до 16.06.2022 г., с работодател SAS Besnard Allan, imp Cerisaie, Vivy; от 22.08.2022 г. до 02.09.2022 г., с работодател Pépinières Forest, La Garançonnière, Louresse Rochemenier; от 01.09.2022 г. до 31.12.2022 г. и от 02.01.2023 г. до 27.02.2023 г. с работодател SAS Besnard Allan, imp Cerisaie, Vivy.

Приложени са декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; предварителна декларация за наемане; удостоверения от център по заетост; удостоверения за трудова заетост; фишове за изплатено възнаграждение.

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 СВ №590573, U003 №600038(л.256 и сл.), от компетентната администрация във Франция е изискано предоставяне на информация относно К. Ч. за прежде посочените периоди на трудова заетост.

При това положение, с Разпореждане №122-00-152-1 от 24.03.2023 г.(л.282) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция.

В отговор на искането отправено до компетентната администрация във Франция, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпили структурирани електронни документи U017 № 930004, U004 № 930007 ( л. 214 и сл.), с удостоверени: периоди на осигурена заетост : от 04.10.2021 г. до 17.12.2021 г.; от 31.02.2022 г. до 15.02.2022 г.; от 08.03.2022 г. до 08.04.2022 г.; от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г.; от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г.; от01.12.2022 г. до 31.12.2022 г.; от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; от 01.02.2023 г. до 27.02.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода: от 04.10.2021 г. до 17.12.2021 г. в размер на 4621.68 евро; от 31.01.2022 г. до 15.02.2022 г. в размер на 848.25 евро; от 08.03.2022 г. до 08.04.2022 г. в размер на 1363.53 евро; от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 1627.29 евро; от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. в размер на 1549.80 евро; от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 1704.78 евро; от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в размер на 1735.58 евро; от 01.02.2023 г. до 27.02.2023 г. в размер на 1498.91 евро.

8. С Разпореждане №122-00-152-2 от 26.03.2024 г.(л.211), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-152-3 от 25.04.2025 г.(л. 210), на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на К. Ч. е отказано отпускане на парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като е прието за установено, че за осемнадесет месечния период от 28.08.2021 г. до 27.02.2023 г., тя има 7 месеца и 29 дни осигуряване за фонд „Безработица“, тоест няма най-малко 12 от последните 18 месеца осигуряване за риска безработица.

9. Със Заявление вх. №1019-12-2370 от 16.04.2024 г., Ч. е поискала преразглеждане на разпореждане №122-00-152-3 от 01.04.2024 г. и е приложила нови документи за упражняване трудова дейност във Франция(л. 154 и сл.).

Във връзка с въпросното заявление и приложените към него документи, със структуриран електронен документ U001 СВ №1341371, U003 №1341509 (л.149 и сл.), от компетентната администрация във Франция е изискано предоставяне на информация относно К. Ч. за прежде посочените периоди на трудова заетост.

В отговор на искането, от компетентната администрация във Франция, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпили структурирани електронни документи U017 №1351351 и U004 №1351352 ( л. 22 и сл.), с удостоверени: период на осигурена заетост : от 03.05 2021 г. до 31.05.2021 г.; от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.; от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г.; от 31.08.2021 г. до 31.08.2021 г.; от 04.10.2021 г. до 19.12.2021 г.; от 16.02.2022 г. до 28.02.2022 г.; от 08.03.2022 г. до 08.04.2022 г.; от 01.06.2022 г. до 16.06.2022 г.; от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г.; от 22.08.2022 г. до 02.09.2022 г.; от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г.; от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г.; от 01.11.2022 г. до 20.11.2022 г.; от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г.; от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; от 01.02.2023 г. до 27.02.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода: от 03.05.2021 г. до 31.05.2021 г. в размер на 1499.58 евро; от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. в размер на 1736.35 евро; от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. в размер на 1736.35 евро; от 04.10.2021 г. до 19.12.2021 г. в размер на 3528.00 евро; от 16.02.2022 г. до 28.02.2022 г. в размер на 699.37 евро; от 08.03.2022 г. до 08.04.2022 г. в размер на 1363.53 евро; от 01.06.2022 г. до 16.06.2022 г. в размер на 1169.63 евро; от 22.08.2022 г. до 02.09.2022 г. в размер на 1080.71 евро; от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. в размер на 1837.99 евро; от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. в размер на 1704.78 евро; от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 1790.02 евро; от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. в размер на 1704.78 евро; от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 1875.26 евро; от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в размерна 1909.14 евро; от 01.02.2023 г. до 27.02.2023 г. в размер на 1648.80 евро;

10. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-152-4 от 02.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик(л.20) е отменено Разпореждане №122-00-152-3 от 01.04.2024 г.

С Разпореждане №122-00-152-5 от 07.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик(л.16), на основание чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на К. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода за периода от 28.02.2023 г. до 27.08.2023 г. в размер на 59,91 лв. За да постанови този резултат, административния орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.02.2021 г. до 27.02.2023г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на 51622,81лв. и е приел, че за общо 517 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 99,85лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 59,91 лв., тоест 60% от 99,85лв.