Решение № 2803 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330116433 по описа за 2024 година

Ищецът Г. Г. Ч., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. Ч., е предявил срещу М. Е. Н. – майка на непълнолетния К. А. Н., иск за осъждането й да му заплати следните парични суми: 250 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди извършени разходи за лечение, и 7000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и предизвикан стрес, вследствие на виновното противоправно поведение на ненавършилия пълнолетие *** на ответника – нанасяне на силен удар с юмрук в областта на носа, предизвикал счупване на носни кости и кръвонасядане, на *** г. в периода *** до *** ч. в гр. П., ул.*** до спортен клуб „******“.

Ищецът Г. Ч. твърди, че на *** г. между *** и *** ч. на горепосоченото място в гр.

П. възникнал конфликт между него и ненавършилия пълнолетие *** на ответницата – К. Н..

Вследствие на конфликта последният му нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа.

След преглед от лекар се установили данни за фрактура на носни кости. Наложила се оперативна интервенция, проведена на *** г. Оздравителният процес продължил 2-3 месеца, през които пострадалото дете преживяло силни болки и стрес от момента на удара, тъй като не го било предизвикало – нито вербално, нито по друг начин; наложило се да отсъства от училище, било силно притеснено. При преглед на *** г. от съдебен лекар било издадено СМУ за увреждането в областта на носа на Г.. За прегледите и лечението били сторени разходи в размер на 250 лева. За претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ищецът определя обезщетение в размер на 7000 лв. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М. Н. – майка на К. Н., с който се оспорва искът по основание и размер. Иска се от съда да отхвърли иска, а ако го намери за доказан в своето основание – да намали претендираните обезщетения по размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че на *** г. между *** ч. и *** ч., на ул. „*** “ до спортен клуб „******“ в гр. П. непълнолетният К. А. Н., *** на ответницата М. Н., вследствие на възникнал конфликт, е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Г. Г. Ч.. В следствие на удара били счупени носните кости на пострадалия, като е имало кръвонасядане и оток в областта на носа.

Авторството на деликта може да се установява с всички допустими от ГПК доказателствени средства, включително чрез свидетелски показания и косвени доказателства, които в своята цялост водят до единствен и недвусмислен извод. В конкретния случай свидетелят И. С., фактически съжител на майката на ищеца, излага преки и непосредствени впечатления. Същият заявява категорично, че, макар да не е бил свидетел на инцидента, познава визуално детето-извършител, вижда го всеки ден в квартала и знае отлично кое е то, въпреки че не знае трите му имена. Свидетелят посочва още, че е виждал детето да се закача и дразни други деца от квартала.

Липсата на знание за имената на едно лице от страна на свидетел не опровергава факта на неговото физическо идентифициране. Ищецът е индивидуализирал ответниците в исковата молба въз основа на служебно събрани данни, а свидетелските показания по категоричен начин обвързват лицето, посочено в исковата молба, с физическия извършител на удара. Показанията на свидетеля са логични, последователни и съответстват напълно на обясненията на пострадалото дете, обективирани в останалия писмен доказателствен материал, както и в исковата молба, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото се установява, че към момента на осъществяване на твърдяното противоправно деяние К. А. Н. е бил непълнолетен, поради което и за неговите действия отговарят неговите родители по реда на чл. 48, ал. 1 ЗЗД. В случая искът е предявен срещу неговата майка – М. Е. Н.. От представеното по делото Удостоверение за родствени връзки /л. 96/ се установява именно това обстоятелство, че ответницата и твърденият извършител на деликта са майка и ***. Съдът намира, че по делото неправилно е разпредЕ. доказателствената тежест от предходния съдия - докладчик, като на ищеца е указано да докаже, че освен, че делинквентът е *** на ответницата, да установи и че същата упражнява родителските права и живее с детето. Според задължителната за съдилищата практика на ВКС ищецът носи тежестта да докаже единствено произхода на непълнолетния извършител от ответника (качеството на родител, което се установява служебно или с акт за раждане/родствени връзки). Обратно – обстоятелствата, че родителят е бил лишен от родителски права или че детето е било трайно изведено от дома му по законен ред към момента на деликта, представляват правоизключващи възражения. Тежестта за тяхното доказване лежи изцяло върху ответника (респ. неговия особен представител), тъй като съвместното живеене и упражняването на родителските права се предполагат до доказване на противното като нормално състояние на нещата.

Непосредствено след инцидента пострадалото дете е преминало медицински преглед и е хоспитализирано, което се установява от представените Съдебно-медицинско удостоверение и Епикриза. Детето е прието в болнично заведение на *** г. (деня на инцидента) и е изписано на *** г. с диагноза „Счупване на костите на носа“, като е преминало през спешна оперативна интервенция по репозиция на фрактурата. Тези писмени доказателства се подкрепят изцяло от заключението на допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът възприема като обективно, компетентно и обосновано. Вещото лице изрично заключава, че описаните травматични увреждания – 2 счупване на носните кости, кръвотечение, оток и кръвонасядане – по своя механизъм напълно съответстват на нанасянето на един силен удар с юмрук по времето и начина, посочени в исковата молба. Експертизата определя характера на телесното увреждане като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

От гореизложеното следва, че са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, а именно – установи се противоправно поведение, настъпили вреди, както и причинна връзка между вредите и поведението на делинквента.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът прилага критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, който изисква преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В случая съдът съобрази крехката възраст на пострадалото дете, характера и локализацията на травмата (счупване на най-издадената и уязвима част от лицевия скелет), интензитета на болките и страданията, които според медицинските критерии и показанията на близките са били остри и непосредствени, както и преживения значителен психически стрес. Отчете се обстоятелството, че лечението е наложило болнична хоспитализация и провеждането на хирургическа операция под анестезия (репозиция). Оздравителният период е продължил близо месец, през който детето е било с носна тампонада и гипсова лонгета, което, видно от свидетелските показания, изцяло е блокирало дишането му, причинило е тежък физически дискомфорт и сериозно е затруднявало ежедневното му битово и социално функциониране.

Като взе предвид кумулативния ефект от физическата болка, хирургическата интервенция, последвалата социална изолация и нежелание за посещение на училище в края на учебната година, както и формираната психологическа травма от проявената агресия, съдът намира, че претенцията е основателна и доказана до размера от 7000 лева. Тази сума е напълно справедлива, съответства на съдебната практика при аналогични увреждания на лицевия скелет при непълнолетни и е в състояние да компенсира в максимално възможна степен породения баланс в неимуществената сфера на пострадалия

Ищецът претендира и присъждане на сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение. От представените и приложени по делото разходни документи се установява, че във връзка с лечение са направени следните разходи: 50 лв. за издаване на съдебномедицинско удостоверение; 100 лв. за консултация с анестезиолог и 100 лв. – преглед. От изложеното следва, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се уважи в цялост.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. В производството по делото ищецът е сторил разноски в общ размер от 2 130 лв., от които 1 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозити за вещи лица и сумата от 330 лв. – държавна такса. Същите следва да се възложат на ответника.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД М. Е. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*** “ № **, ет. *, да заплати на Г. Г. Ч., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. Ч., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. П., ул. „*** “ № 3

**, сумата в размер от 3 579, 04 евро /три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и четири евроцента/ - 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и предизвикан стрес, вследствие на виновното противоправно поведение на ненавършилия пълнолетие *** на ответника - К. А. Н. – нанасяне на силен удар с юмрук в областта на носа, предизвикал счупване на носни кости, кръвонасядане и оток в областта на носа, на *** г. в периода *** до *** ч. в гр. П., ул.*** до спортен клуб „******“, и сумата от 127, 82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ - 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за лечение, ведно със законната мораторна лихва върху главниците от датата на увреждането – *** г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Е. Н., ЕГН ********** да заплати на Г. Г. Ч., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. Ч., ЕГН ********** сумата в размер от 1 089, 05 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 16433/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4