Решение № 1649 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100512730 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20111743 от 10.05.2021 год., постановено по гр.дело № 68824/2018 г. на СРС, І Г.О., 49 състав, е признато за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р ******* № 25, офис сграда *******, срещу Г. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, пл.“*******, чрез адв.В.- особен представител, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г. Н. С. дължи на ищеца сумата от 907,37 лева- главница по договор за заем № 1692468 от 27.09.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 276,61 лева- лихви за забава за периода от 28.04.2014 г. до 27.04.2017 г. С решението на съда са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Д-р ******* № 25, офис сграда *******, срещу Г. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, пл.“*******, чрез адв.В.- особен представител, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, 1 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 781,69 лв.- представляващи договорна лихва за периода от 06.12.2012 г. до 25.07.2013 г.; сумата от 27 лева- такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и за горницата над 276,61 лв. до пълния предявен размер от 648,50 лева- лихви за забава за периода от 07.12.2012 г. до 27.04.2014 г. С решението на съда е осъдена „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р ******* № 25, офис сграда *******, да заплати на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 47,29 лева- държавна такса в исковото производство. С решението на съда е осъден Г. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, пл.“*******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Др ******* № 25, офис сграда *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 250,35 лева- разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 49 с-в е постъпила въззивна жалба от Г. Н. С., подадена чрез назначения му особен представител по делото адв.В. В., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените установителни искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че длъжника е бил надлежно уведомен за извършената цесия, както и че в исковото производство уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено на длъжника.

Въззиваемата страна- ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Ц.П. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

2

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните съображения:

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелство по делото, че на 27.09.2012 г. в гр.София е бил сключен договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София, като заемодател и Г. Н. С., като заемател, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 1000 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя при конкретно посочени в договора условия. Установява се също така по делото, от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/, сключен на 16.11.2010 г. между „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София, като продавач и „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, гр.София, като купувач, от препис- извлечение от приложение № 1/ 01.08.2013 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/, сключен между„ Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София и „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, гр.София от 16.11.2010 г. и от потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София, че вземането на „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София към заемателя Г. Н. С. по договор за паричен заем, сключен на 27.09.2012 г. е прехвърлено на ищеца „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София. С оглед обстоятелството, че предишният кредитор е 3 потвърдил писмено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД станалото прехвърляне, поради което настоящия състав приема, че условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорът е породил правни последици.

Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. /В този смисъл е съдебната практика на ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/ 2009 г. на ІІ т.о. и решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. на І т.о./.

Спорът пред настоящата въззивна инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху това дали цесията е породила действие по отношение на ответника- длъжник с оглед установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект. В процесния случай по делото е представено пълномощно, по силата на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД. Съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не 4 противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо, а и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния случай упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК практика, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/2009 г. по описа на II т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.дело № 2352/2013г. по описа на I I т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. по описа на I т.о. Като споделя и прилага цитираната съдебна практика настоящата въззивна инстанция приема, че изходящото от цедента, чрез нейния пълномощник, уведомление за извършената цесия, представено с исковата молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В настоящия случай обаче, съдът приема, че приложеното към исковата молба на ищеца- цесионер уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител адв.В. В.. Безспорно същото е връчено на адв.В. В., в качеството й на назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.