Решение № 196 от 04.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. С., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20241800501019 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 260002/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 338/2016 г. на Районен съд – К. e изнесен на публична продан следния имот:

ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен и един етаж, находяща се в с. Г., общ. К., обл. С., ул. „З.“ № 23, със застроена площ от 80 кв. м., със следното разпределение съгласно одобрени архитектурни проекти: сутерен (зимник), в който са разположени три зимнични помещения и противорадиационно укритие; първи етаж, в който са разположени входно антре,кухня-дневна с кухненска ниша и две спални, мокро помещение с баня – WC и тераса, изградена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща съгласно актуална скица УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) IV-126 /четири, отреден за имот с пл. номер сто двадесет и шест/, от квартал 9 по регулационен план, одобрен със Заповед № АБ363/1982г., целият с площ по актуална скица от 664 кв.м. (шестстотин шестдесет и четири квадратни метра), находящ се в с.Г., общ.К., обл.С., ЕКАТТЕ: 15984, трайно предназначение: урбанизирана територия по класификатор: начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: улица, улица, УПИ V-124 и УПИ III-125 и е оставено без уважение искането на Р. Н. С. за възлагане на имота на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК.

Със същото решение е осъдена Й. Н. П. да заплати на Р. Н. С. сумата от 5 976.67 лв., както и са осъдени Й. Н. П. и И. Г. П. да заплатят на Р. Н. С. сумата в размер на 23 906.67 лв., които суми представляват стойността на 1 извършените от последния подобрения в делбения имот, като съдът е отхвърлил претенциите по сметки по реда на чл. 346 ГПК за разликата над уважените размери в общ размер на 29 883.34 лв. до пълния предявен размер от 215 000 лв., също и е отхвърлил изцяло претенцията за същата сума с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗН за присъждане на по-голям дял в натура или пари за спомагане да се увеличи наследството.

С горното решението страните са осъдени да заплатят дължимата държавна такса съразмерно на дяловете им в съсобствеността и са оставени без уважение исканията на тримата съсобственици за присъждане на разноски в производството.

С Определение № 260003 от 24.09.2024 г. е оставена без уважение молбата на Й. Н. П. и И. Г. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Р. Н. С., чрез процесуалния му представител адв.

Г. М. в частта, с която е оставено без уважение искането за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят намира, че са налице всички предпоставки на посочената разпоредба за възлагане на делбения имот, доколкото към момента на откриване на наследството последният е живял в него, не притежава друго жилище и имотът е неподеляем. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде уважена претенцията му за възлагане и последния бъде поставен в негов дял. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Й. Н. П. и И. Г. П., с който оспорват депозираната въззивна жалба. Намират, че дори да се приеме за доказано, че Р. Н. С. е живял в процесния имот към откриване на наследството, то към 14.04.2013 г. – датата на смъртта на Н.С. С., същият е притежавал друго жилище по смисъла на закона. В този смисъл твърдят, че Р.

Н. С. не е доказал, че към момента на откриване на наследството е отговарял на условията на чл. 349, ал. 2 ГПК. Молят да бъде потвърдено постановеното решение в обжалваната част.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба и от Й. Н. П. и И. Г. П., чрез процесуалния им представител адв. М. А. в частта му, с която са уважени сторените претенции по сметки от съделителят Р. Н. С.. На първо място намират, че подобренията са извършени от наследодателят на страните Н.С. С., а не от съделителят Р. Н.

С.. На следващо място считат, че претенциите за подобрения в случая са с правно осн. чл. 59 ЗЗД, доколкото ищецът не е владял имота към момента на тяхното извършване и последните са извършени без съгласието на останалите съсобственици. Доколкото претенциите са с облигационен характер и се погасяват по общите правила за погасяване на вземанията, като давността тече от момента на тяхното извършване, намира че последните са погасени по давност, каквото възражение е било сторено надлежно, но не е било разгледано от първоинстанционния съд. Молят да бъде отменено решението е обжалваната част, като бъде постановено решение с което да бъдат отхвърлени изцяло претенциите по сметки, сторени от Р. Н. С.. Претендират 2 разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази жалба от Р. Н.

С., с който жалбата се оспорва. Твърди, че авторството на извършените подобрения в делбения имот е категорично доказано. Моли да бъде потвърдено постановеното решение в обжалваната част.

Депозирана е и частна жалба от Й. Н. П. и И. Г. П., чрез процесуалния им представител адв. М. А. срещу постановеното по делото Определение № 260003 от 24.09.2024 г. по реда чл. 248 ГПК. Намират, че доколкото претенциите по сметки с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗН са отхвърлени за разликата от 29 883.34 лв. до пълния предявен размер от 215 000 лв., то на ответниците по този иск се дължат разноски съразмерно. Също считат, че доколкото искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е оценяем такъв, то ищецът дължи заплащането на държавна такса, съобразно цената му. Моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като Р. Н. С. бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху размера на отхвърлената част от иска за подобрения, както и да заплати на Й. Н. П. и И. Г. П. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗН.

Отговор на тази жалба не е депозиран.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, от страни с право на обжалване и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Относно доводите за неправилност, съдът е ограничен от изложените във въззивната жалба изрични такива, като може да приложи и императивна материално правна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се отбележи, че първоинстанционното решение е атакувано частично, като в частта, с която районният съд е отхвърлил претенциите по сметки по реда на чл. 346 ГПК за разликата над уважените размери в общ размер на 29 883.34 лв. до пълния предявен размер от 215 000 лв., също и е отхвърлил изцяло претенцията за същата сума с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗН за присъждане на по-голям дял в натура или пари за спомагане да се увеличи наследството, решението не е обжалвано от съделителите е и влязло в сила.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

3

Производството е делбено във фаза по извършване на съдебната делба.

Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл. 348 от ГПК. Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура – чл. 69, ал.2 ЗН.

С Решение № 133 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 338/2016 г. по описа на Районен съд – К. е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. К., а именно:

ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен и един етаж, находяща се в с. Г., общ. К., обл. С., ул. „З.“ № 23, със застроена площ от 80 кв. м., със следното разпределение съгласно одобрени архитектурни проекти: сутерен (зимник), в който са разположени три зимнични помещения и противорадиационно укритие; първи етаж, в който са разположени входно антре,кухня-дневна с кухненска ниша и две спални, мокро помещение с баня – WC и тераса, изградена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща съгласно актуална скица УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) IV-126 /четири, отреден за имот с пл. номер сто двадесет и шест/, от квартал 9 по регулационен план, одобрен със Заповед № АБ363/1982г., целият с площ по актуална скица от 664 кв.м. (шестстотин шестдесет и четири квадратни метра), находящ се в с.Г., общ.К., обл.С., ЕКАТТЕ: 15984, трайно предназначение: урбанизирана територия по класификатор: начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: улица, улица, УПИ V-124 и УПИ III-125. Делбата е допусната между съделителите Р. Н. С., Й. Н. П. и И. Г. П. при следните квоти: 1/6 за Р. Н. С., 1/6 за Й. Н. П. и 4/6 за Й. Н. П. и И. Г. П..

Делото е било насрочено във втора фаза на делбеното производство с определение от 05.07.2018 г.

С молба, депозирана в проведеното първо открито съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство на 10.10.2018 г. съделителят Р. Н. С. е сторил претенция за възлагане на делбения имот на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК и е предявил претенции по сметки, като е посочил, че процесната сграда е ремонтирана и подобрена изцяло с негови лични средства и труд, като изрично е посочено, че последните са сторени приживе на общия наследодател на страните. В молбата изрично е посочено, че ищецът предявява претенцията като наследник, който приживе на наследодателя си е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг начин.

С посочената молба е сторена претенция по сметки за сумата от 215 000 лв., като е посочено че е извършен цялостен ремонт, като в молбата са посочени конкретно какви подобрения са извършени по подточки, които са уточнени в хода на въззивното производство, въз основа на дадени указания с разпореждане № 98 от 21.01.2025 г. и разпореждане № 240 от 13.02.2025 г., постановени по настоящото дело, както следва:

Цялостен основен ремонт на сутерена, стълбището към сутерена, с 4 поставяне на минерална мазилка, баня с тоалетна, цялостна подмяна на канализацията, както и на плочки по стените и пода, кухня и хол в сутерена, извършен през март 2003 г., на стойност 7 600 лв., от които 3 800 лв. цена за труд и 3 800 лв. за материали; Посочено, че поради наводнение през 2012 г. отново се е наложил ремонт на настилките на кухнята и банята;

Основен ремонт на покрива на сградата – изцяло сменени керемиди, улуци, и водостоци на сградата, двойна изолация на целия покрив /топлоизолация и водоизолация/, отвеждане на водосточните тръби под земята и с тази цел изграждане на отводнителна канализация около сградата, извършен през април 2007 г. до септември 2008 г., всичко на стойност 7 000 лв., от които 4550 лв. е цената на труда и 2450 лв. е стойността на материалите;

Външна топлоизолация на сградата – от цялата северна страна с американски сайдинг, извършена от 15.05.2009 г. до август 2009 г., на стойност 7600 лв., от които 4560 лв. е цената на труда и 3050 лв. е стойността на вложените материали;