Определение № 1313 от 19.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1313 гр. София, 19.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002103233 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №65959/10.06.2024г. на Ю. К., чрез адв.

М. З. срещу решение №2131/11.04.2024г. по в. гр. д. №8876/2023г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение

№20089829/05.05.2023г. по гр. д. №29035/2017г. на Софийския районен съд, с което предявеният от касатора срещу Военномедицинска академия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 24 500 лева, ведно със законната лихва от 06.03.2012г., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на неправилно лечение от служители на ответника при оперативни интервенции и болнично лечение на ищеца в периода 06.03.2012г.-30.03.2012г. в Клиниката по неврохирургия на Военномедицинска академия. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил изводите си с всички събрани доказателства, които е кредитирал избирателно, в т.ч. безкритично е възприел представената медицинска документация. Счита, че възникналите съмнения относно правилността и яснотата на приетата по делото СМЕ са налагали съдът служебно да назначи нова експертиза, каквито действия обаче не са били извършени. Според касатора съдът неправилно е преценил 1 гласните доказателства, и по-точно показанията на св. К., които съдът е кредитирал само частично. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посочва наличието на предпоставките по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК за касационно обжалване, като са формулирани следните въпроси:

1. "Представлява ли нарушение на добрата медицинска практика даването на консултация по телефона?", по който въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 60289/04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021 Г., на ВКС;

2. "При дела за медицински деликт, представлява при процесуално нарушение от страна на съда непосочването на действията, които са били, респективно не са били предприети от лекаря, съответно доколко същият следва да се държи отговорен за конкретното нарушение или липсата на такова? ";

3. "Следва ли въззивният съд при постановяване на крайния съдебен акт да вземе предвид мнението и личното възприятие на свидетели, които са и експерти в дадена област?";

4. "При медицински деликт представлява ли процесуално нарушение необсъждането на показанията на свидетелите редом с всички останали доказателства по делото?";

По втория, третия и четвъртия въпрос касаторът счита, че разрешенията на въззивния съд са в противоречие с възприетото в решение №508/18.06.2010г. по гр. д. №1411/2009г. на ВКС.

5. "Допустимо ли е изолираното и безкритично позоваване на медицинската документация, без да се обсъдят и останалите доказателства по делото?", по който въпрос се твърди, че съдът е дал разрешение, противоречащо с практиката на ВКС, обективирана в решение №508/18.06.2010г. по гр. д.

№1411/2009г. на ВКС, решение №264/12.02.2015г. по гр. д. №6457/2013г. на ВКС, решение №126/08.09.2021г. по гр. д. № 1911/2020г. на ВКС;

6. "Бил ли е длъжен съобразно добрата медицинска практика операторът при наличието на данни за абцес /висока температура и болкови симптоми/ да насочи пациента към незабавно лечение /прием/ в болнично заведение?", по който въпрос се твърди противоречие с горепосоченото решение №126/08.09.2021г. по гр. д. №1911/2020г. на ВКС.

7. "Консултирането на пациента по телефон, респ. липсата на личен преглед, 2 може ли да доведе до недооценяване на действителното състояние на пациента?“, по който въпрос касаторът твърди, че разрешението на въззивния е в противоречие с решение №126/08.09.2021г. по гр. д. № 1911/2020г. на ВКС, решение №60289/04.07.2022г. по гр. д. № 131/2021г. на ВКС.

8. "Представлява ли нарушение на добрата медицинска практика след извършването на операция на пациента да не се направят изследвания на CRP /показател, установяващ наличието или липсата на инфекция?", по който касаторът счита, че е допуснато противоречие с разрешенията, възприети в решение №163/03.02.2021г. по гр. д. №123/2020г. на ВКС.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът Военномедицинска академия, чрез адв. Вл. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато, моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени разноски.

Третото лице помагач на ответника "ЗАД "АРМЕЕЦ" АД също оспорва касационната жалба и наличието на основанията за допускане на касационен контрол.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Софийският градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Ю. К. срещу Военномедицинска академия иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 500 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на неправилно лечение от служители на ответника при оперативни интервенции и болнично лечение на ищеца в периода 06.03.2012г. 30.03.2012г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че през м. февруари и началото на м. март 2012г., след като почувствал болки в гръбначния стълб, ищецът се консултирал със свой познат лекар - д-р П., работещ в Клиниката по неврохирургия на ответното лечебно заведение. За отстраняване на дискова херния бил насочен към оперативно лечение, посочено като единствено възможно и целящо избягване на 3 влошаване на здравословното му състояние. На 06.03.2012г. ищецът постъпил в посочената клиника за лечение по клинична пътека №205. След компютърно томографско изследване, му била направена операция на дискова херния на ниво Л4-Л5 в ляво. Ищецът бил изписан на 12.03.2012г. при отзвучаващи болки и с препоръчано лекарствено лечение. В първите дни след операцията ищецът се почувствал по-добре, отказал се от болничните си дни и се върнал на работа. Следващите дни обаче болката се засилвала, като лекуващият лекар по телефона го уверил, че това е нормално и трябва да продължи да пие лекарствата си. Поради неотшумяващата болка, на 26.03.2012г. ищецът бил приет в същата клиника, отново било направено изследване с компютърен томограф, като му била извършена втора операция поради рецидивна дискова херния на ниво Л4-Л5 в ляво. Ищецът бил дехоспитализиран на 30.03.2012г., но вместо да отшумят, болките станали непосилни, а оперативната рана изглеждала загнояла. Лекуващият лекар го уверил, че е направено всичко необходимо и му предписал приемане на антибиотик. По препоръка на свидетеля Г., ищецът потърсил д-р К. от МБАЛ "Св. Иван Рилски", в която на 03.04.2012г. бил приет по спешност. След изследване с магнитен резонанс на 06.04.2012г. бил установен постоперативен абсцес и наличието на дискова херния на същите места. Била извършена трета операция, след която ищецът продължавал да се чувства зле, имал затруднения в пристъпването, бил почти 2 месеца на легло, поставял си инжекции и пиел лекарства, спрял да спортува, носил специален колан, не можел да се грижи самостоятелно за себе си и дъщеря си, чувствал се постоянно подтиснат.

От показанията на свидетеля д-р К., въззивният съд е приел, че ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ "Св. Иван Рилски" с възпалителни промени като усложнения от предходната операция, извършена във ВМА. Състоянието му не е било живото-застрашаващо, но било тежко, със силни болки в кръста и невъзможност да седи повече от 5 минути. Раната от предходната операция била зачервена външно, тъканта била над нивото на околните тъкани, като в дълбочина до самия прешлен е имало голямо количество гной и изменение на тъканите, свързано с възпаление - т. нар. гранулационна тъкан, което възпаление се нарича дисцит, води до разрушаване тъканта на диска и има бактериален произход. Свидетелят е оперирал ниво Л4-Л5, където е било усложнението. По време на операцията констатирал наличието на следи както от предходните операции, и от отстраняване на диска, но не може да се каже 4 каква част от него е била отстранена. Въззивният съд не е кредитирал показанията на този свидетел в останалата им част, като е изложил, че те представляват експертно становище, а не свидетелски възприятия, поради което не следва да се коментират.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р З. Й. - специалист по неврохирургия, здравословното състояние на ищеца преди първия прием на 06.03.2012г. е било с изразена неврологична симптоматика, характеризираща се с вертебрален синдром /болки в кръста/ и коренчова симптоматика /болка и изтръпване в левия крак/ в зоните на интервенция на 5-то поясно и 1-кръстно гръбначно-мозъчно коренче; била е установена слабост /пареза/ при дорзалната флексия на пръстите на лявото стъпало, за което е отговорен малкият пищялен нерв. Така описаната неврологична симптоматика, ведно с данните от образното изследване за наличие на дискова херния, притискаща нервни структури, е категорична индикация за оперативно лечение. Според вещото лице отлагането на оперативното лечение по-скоро би влошило здравословното състояние, а и в случая било принципно е било неприложимо друго лечение. Предложеното от лечебното заведение и прието от пациента оперативно лечение е отговаряло на обективните клинични данни за оперативно лечение. Според вещото лице чрез използваното във ВМА изследване компютърна томография се постига по-добра диагностика на "твърди" тъкани, каквито са костната система, дегенеративни заболявания, дискови хернии, остеопороза и др. Посочва, че не може да се направи извод, че влошаването на здравословното състояние е настъпило след двукратното оперативно лечение, тъй като според документацията, ищецът е изписан с отзвучаващи болки и неврологична симптоматика, като в последващите документи не са отразени данни за симптоми, свързани с пареза на малкия пищялен нерв на левия крак, водеща до двигателни смущения в движението на лявото стъпало, т.е. може да се направи извод, че това нарушение е отстранено. Счита, че се касае за липса на подобрение, въпреки извършените операции, по отношение на болевия симптом в областта на кръста и левия крак. Според вещото лице индикациите за повторна операция са били категорични. Ако не е била извършена, се е очаквало влошаване, тъй като дисковите хернии "не се прибират сами".

Посочва, че в България годишно от дискова херния се оперират около 1000 души, като процентът на рецидив достига около 10 /даже 15 %/ и не може да 5 бъде избегнат изцяло. Рецидивната дискова херния се появява, тъй като оперативната техника изисква премахването на цялата дискова тъкан, което обаче не винаги е възможно. При операция, извършена след консервативно лечение на дискова херния, се констатират различни усложнения - сраствания, които в повечето случаи са масивни, около нервното коренче и в самото дисково съдържимо. В представеното КТ-изследване от 26.03.2012г. има данни за операция за дискова херния на ниво L4-L5 и L5-S1 в ляво, т.е. след извършване на операция на дискови хернии на 06.03.2012г. на нива L4-L5 и Л5-S1 в ляво, се описва рецидивна дискова херния на ниво L4-L5 в ляво и дискова херния на ниво L5-S1 в дясно, която при предишното КТ-изследване от 06.03.2012г. не е била налице. Според вещото лице, реоперация от дискова херния се налага, когато след първата операция оплакванията не отзвучават или се задълбочават, като това зависи само от състоянието на пациента. В случая, извършването на две операции в рамките на един месец е било оправдано предвид данните в медицинска документация - неотзвучаваща неврологична симптоматика, придружена от данни от контролната образна диагностика. В о.с.з. вещото лице отговоря, че "процентът на рецидивни дискови хернии е около 7-10 %, като два пъти по-чести са на ниво Л4-Л5, отколкото на Л5-Ес1. От броя на получените дискови хернии, 2/3 са на същото ниво - около 70 %, а 1/3 - около 30 % са на друго ниво, като 1/3 от всички рецидиви се появяват в рамките на първата година след операцията". Вещото лице разяснява, че "спондилодисцит" е възпаление на междупрешленните дискове на гръбначния стълб, което има инфекциозен характер и може да възникне вследствие на бактериална инфекция или след разкъсване на фиброзния пръстен от образуване на дискова херния /или от травма/. След оперативно лечение в около 0.5-4% от случаите може да възникне спондилодисцит, като всеки трети случай възниква при необясними причини.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79e41652-c98a-459f-b7f5-b22561087c23