Решение № 494 от 20.11.2017, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 494 гр. РУСЕ...20.XI................ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на …………20 октомври 2017 г.…..………в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ Г.

ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА и СЕКРЕТАРЯ.............МАНЯ

ПЕЙНОВА………….….……..и в присъствието на ПРОКУРОРА............................................................….като разгледа докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА....……....…в.гр.д. N534 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

П.Д.Р., Р.Н.М. и Н.С.С.,***, са обжалвали решение № 224/22.02.2017г., постановено по гр. д. № 1155/2014 г. по описа на РС-Русе, в частта, с която съдът е признал за установено, че ищците са собственици на 3/8ид.ч от 18,3% от общите части на сградата, в качеството им на етажни собственици, в т.ч. и на стълбищната площадка, както и на 3/8ид.ч от цялата маза под магазина и е уважил негаторния иск за осигуряване на достъп до мазата.Излагат доводи за неправилност на решението и искат въззивният съд да го отмени и да постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, при законните последици.

Ответниците по жалбата М.И.С., М.Л.С. и И.С.

***, изразяват становище, че същата е неоснователна.

Ответниците по жалбата С.С.С. и С.С.С.,***, не изразяват становище по основателността на жалбата.

Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове, предявени от С. К. С., М.И.С. и М.Л.С. против П.Д.Р., Р.Н.М. и П. М. С. с правно основание чл.124 ГПК и чл.109 от ЗС, съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 3/8 ид. ч от 18.3% от общите части на масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Р., по ***, в това число и върху частта от стълбищната площадка, присъединена към жилището на ответниците, както и върху 3/8 ид. ч от цялата маза под магазина - третия от ъгловия вход по ул.***, както и да осъди ответниците да прекратят неоснователните действия, с които им пречат да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата в пълен обем, както и правото им на собственост върху мазата, като съборят стената и преместят входната врата за жилището си, освобождавайки завзетите общи части на сградата -стълбищната площадка пред входа им и да осигурят достъп до вратата, разположена на тази стълбищна площадка, през която се минава за мазата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците и ответниците са съсобственици, при условията на етажната собственост на самостоятелни обекти в сграда по ул.*** в гр.Р.. За жилището на ответниците се влиза през заден двор откъм ул.***, през който се влиза и за избените помещения. Съществува врата на сградата, през която се влиза на стълбищна площадка, следват няколко стъпала нагоре, отново стълбищна площадка, и след това е вратата за самото жилище на ответниците. Твърди се, че след като възстановили собствеността върху магазина си, заедно с прилежащото му избено помещение, ищците имали свободен достъп до избата си. Около 2000г. наследодателят на ответниците изместил входа за жилището си в посока към ул.***, като в общите части на сградата /на втората стълбищна площадка/ е изградил стена и е поставил врата. Вследствие на извършеното от него преустройство, той присъединил общи части на сградата към жилището си и лишил ищците, като етажни собственици, от възможността да упражняват правото си на собственост върху общите части в пълен обем и да ползват мазата си,тъй като вратата ,през която се минава за да се влезе в тази маза, останала вътре в жилището.С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете, като твърдят, че ищците никога не са имали достъп до въпросната изба, защото тя се владее от тях, необезпокоявано, още от 1982г. и са я придобили по давност.Нещо повече, наследодателката на ищците И. Жекова никога не е била собственик на цялата маза под магазина, а само на 1/2ид.ч от същата. Твърдят, че ако има „някакво изместване на вход и изграждане на стена“, това е станало много преди наследодателят им да закупи имота.Оспорват твърдението, че техният наследодател е изместил входа за жилището си От представените с исковата молба доказателства се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №116 от 5 юли 1939г. на Русенския нотариус Акционерно дружество ***, чрез пълномощника си К. С. х.Ж. и И. К. С. х.Ж. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ заедно с постройката върху него общо пространство /застроено и незастроено/

97,85кв.м, образуващо част от дворищен парцел № VIII за 13 в кв.298 по плана на гр.Русе,находящо се в гр.Русе, по ул.**** и ул.****, със застроените в дворното място две масивни постройки – от 46,94кв.м, състояща се от партер, който служи за магазин и етаж за живеене и постройка от 29кв.м, служаща за работилница и тераса над нея, подробно описани в нотариалния акт.С договор за изкупуване на недвижим имот по реда на Постановление № 60 на МС от 14.05.1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета от И. Ж. е изкупена част от пл.№3 в кв.256 по ул.***“/ул.***и ул.***, представляващ 1/2ид.ч от 47/310кв.м дворно място, 1/2ид.ч от магазин, целия от 46кв.м и маза под него,1/2ид.ч от работилница, цялата от 29кв.м, с общ редуциран обем 589куб. и 18,3%ид.ч от общите части на сградата. С нотариален акт №146 от 12.05.1977г. на РН, И. Ж. продала на Н. М. Р.

1/2ид.ч от втория етаж на масивната двуетажна жилищна сграда по ул.*** в гр.Р***, „заемаща 49 кв.м. и състояща се от две стаи, кухня, коридор, килер, таван над частта, стълбище зад същата, килер, ползващ се за маза в междинния етаж върху 6 кв.м, заедно с 11% ид.ч. от общите части на сградата, с вход за тази част от етажа откъм ул.***"От удостоверението за наследници, издадено на 31.01.2014г. се установява, че И.И. Ж. е починала на 19.09.1981г. и е оставила за свои наследници С. К. С. и И. К. С., синове. Последният е починал на 11.11.2008г. и е оставил за наследници М.Л.С., съпруга и И. С.,, син. Собствеността върху изкупената по реда на ПМС №60/75г. част от процесния имот е възстановена след влизане в сила на ЗВСВНМРСА и със заповед от 05.06.1992г. на кмета на община Русе е отписана от актовите книги за държавните имоти.Ищците С. С. и М.С. се легитимират като собственици на съответните ид.части от имота като наследници на И. Ж., а ищцата М.И.С. с договор за дарение от 09.04.2002г. на нотариус №217, вписан в СлВп –Русе с вх.рег.№3370/9.04.2002г., акт ***/02г.От писмените доказателства е видно, че всеки от ищците притежава по 1/8 ид. ч от недвижим имот в гр.Р., по ул.***, представляващ 97.85/490 ид. ч от дворно място, цялото от 307 кв.м, и от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда - по 1/8 идеална част от магазина, третия от ъгловия вход по ул.***, с площ от 46 кв.м, и от цялата маза под него, от работилницата, непосредствено зад него, с площ от 29 кв.м., и от 18.3% ид. ч от общите части на сградата.По кадастралната карта на гр.Русе описаният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност, площ 75 кв.м, прилежащи части: изба под магазина и 18.3% ид.ч. от общите части на сградата. В хода на производството по делото, на 6.01.2017г. е починал ищецът С. К. С. и е оставил за наследници М.И.С.-съпруга, ищца, и И.С.Г., дъщеря, конституирана в качеството на ищец на основание чл.227 ГПК, с определение в с.з. от 31.01.2017г.

Както беше посочено по-горе, с нотариален акт от

12.05.1977г. наследодателката на ищците И. Ж. е продала на Н.

М. Р. ½ ид.ч от втория етаж на от двуетажната сграда по ул.***/, заемаща 49 кв.м, заедно с 11% ид.ч. от общите части на сградата, с вход за тази част от етажа откъм ул."***". Ответниците П.Р., Р.Н.М. и П. Н.М.-С. се легитимират като собственици на тази част от имота по наследство от Н. Р.. В хода на процеса е починала ответницата П. М. С. и като страна са конституирани наследниците й С.С.С., н.С. и С.С..

От данните по писмо №984 от 26.III.1981г. от СД Търговия, клон Хранителни стоки-Русе до наследодателя на ответниците – Н. Р., представено с отговора на ответниците по чл.131 от ГПК, се установява, че действително през годините е било извършено преустройство на магазина, използван като магазин за хляб, като чрез бетонната плоча на търговската зала е бил затворен стълбищния вход на мазата от страната на тази част от помещението, което е принадлежало на СД Търговия-Русе. С писмо от 27.10.1982г. СД Търговия-Русе е уведомила Н. Р. че молбата му да закупи част от избеното помещение намиращо се под магазина за хляб не може да бъде уважена, предвид разпоредбата на чл.109 от

НДИ/отм./- на гражданите могат да бъдат продавани жилища, гаражи и ателиета от държавния жилищен фонд, заедно със съответните изби и тавани, но не и само изби.От съдържанието по писмата може да се направи извод, че преустройството, чрез което е бил затворен стълбищния вход на мазата, не е било извършено от съсобственика Н. Р., както и че избата е представлявала част от имот /магазин за хляб/- към 1982г.държавна собственост.

Във връзка с доводите, че ответниците са придобили мазата по давност, е разпитан св.Р. Р., първи братовчед на наследодателя на ответниците Н. Р., който заявява, че преди около 30 години Н. купил и оттогава ползвал мазата, която се намира под къщата.Свидетелят уточнява още, че след като се влезе във входа на Н. Р., вляво има кухня и там е входа за мазата. Свидетелят Г. има непосредствени впечатления от имота след реституцията.В самото начало имота имал нужда от ремонт, мазата не била ползвана, тъй като състоянието й не позволявало.Влизането в мазата можело да стане само през жилището на Н. Р. и св.Г. е категоричен, че Р. никога не е възпрепятствал това. През 2006г. предложил да закупи мазата. Свидетелят си спомня още, през 2008-2009г., когато ищците наели фирма, за да извършат пълен ремонт на частта от мазата, свързана с изграждането на ВиК канализация, като отводните тръби на магазинната част минават през мазата, Н. Рачев осигурил достъп за ремонта.През този период Г. констатирал, че преддверието, което води към мазата, се ползува от Р. „за свои нужди“.В мазата се влизало от общите части, като вратата, през която влизат, била част от стълбищната клетка. След като Н. Р. починал през 2011г., на Г. бил отказван достъп до мазата.Свидетелят Т., съсед на ответниците, установява,че те купили имота през 1977г. и че мазата се намира под стълбището, по точно-„под тяхната къща“.Пред свидетеля Н. Р. обяснявал, че те имали друга маза, на направили някаква замяна с „Хранителни стоки“/ползвали имота до възстановяване на собствеността/. Според Т. ответниците не са изграждали друг вход и не са затваряли достъп.

В заповедта от 15.06.1992г. на К. на О. Р. за отписване на имота на ищците от актовите книги за държавните имоти, имотът е описан като „магазин 1/2ид.ч по ул.***, с площ 46кв.м, мазе с площ 46кв.м и 18,3%ид.ч от общите части на сградата. В договорите за наем от 01.08.1993г. и от 01.03.2002 г., по силата на които реституираните собственици са предоставяли магазина по ул.*** под наем, като предмет на договорите са описани магазинно помещение с маза под него и работилница зад него.И в двата договора относно мазата изрично е уточнено, че „досега е неизползвана, понеже няма вход откъм магазина“.

В първоинстанционното производство са приети две единични експертизи и тройна техническа експертиза. Според заключението по тройната експертиза, не е възможно да се събори стена и да се премести входната врата на жилището, съобразно сторителните норми на сградата на ул.***.За осигуряване на достъп за ползване на мазата от ищците вещите лица предлагат два подхода, като и двата са от книжарницата /магазинното помещение/.Първият начин е най-кратък и в стойностно отношение с най-малки разходи, а именно да се възстанови съществуващия отвор /премахне зида от 12см./ на стълбищната клетка, водеща до избата, монтира се врата откъм книфарницата и се възсатонви ел.захранването на избата откъм книжарницата.При втория начин трябва да се просече отвор в подовата плоча на книжарницата, да се направи метално стълбище до под на избата и да се направи капак на просечения отвор над стълбището. Това е по сложно за изпълнение и свързано с повече разходи. Въззивният съд кредитира заключението на тройната експертиза, тъй като при изготвянето й освен оглед са направени и заснемания на място и изводите на вещите лица са обосновани.