Решение № 4215 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АН.я Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Г. Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100512289 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20162370 от 23.07.2021 г. по гр.д. № 50971/2020 г.

Софийски районен съд, 113 състав признал за установено по предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Г. К. Б., ЕГН **********, и Н. Г. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1 604.37 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., както и главница в размер на 60.91 лв. за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № 272758, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 08.07.2020 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 29363/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, като отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 169.80 лв. за топлинна енергия и за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. като погасен по давност, и изцяло - исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна 1 лихва в размер на 328.91 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 25.6.2020 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, и 12.23 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за същия период, като неоснователни. Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските за заповедното и за исковото производство. В решението е посочено, че е постановено при участието на „Б.Б.я“ ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Г. К. Б. и Н. Г. Б., чрез пълномощниците им адв. Н. А. и адв. Й. В. от САК, които го обжалват в частите, с които исковете за главници са уважени, с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност. Решението било нищожно поради абсолютна неразбираемост на волята на съда на база какви данни мотивира решението си. Евентуално се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и тъй като имало неясен диспозитив – в него било посочено, че е постановено при участието на „Б.Б.я“ ООД като трето лице помагач, което не съответствало на мотивите на решението и събраните по делото доказателства. Евентуално поддържат, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, по които въззивният съд се е произнесъл с определението си по чл. 267 ГПК.

Производството било водено и решението - постановено без участие на дружество, извършващо дялово разпределение, като трето лице помагач на ищеца, което правело „необосновани“ не само сумите за топлинна енергия, но и сумата за услугата „дялово разпределение“. Съдът първоначално конституирал като трето лице помагач на ищеца „Б.Б.я“ ООД, но след като се установило, че това дружество не извършва дяловото разпределение в процесната сграда, в открито съдебно заседание съдът отменил определението си по чл. 219 ГПК. Не били представени изравнителни сметки, от които да е видно кое дружество е извършвало дяловото разпределение, а съдът неправилно основал изводите си „почти изцяло“ на заключенията на СТЕ и ССЕ, последните основани на изравнителни сметки от „Т.С.“ ЕООД.

Ищецът не бил представил и договор с ФДР, а представените протокол за избор на топлинен счетоводител касаел „В.Е. сървисиз“, договорът с което 2 дружество бил с изтекъл срок. Съдът не обсъдил възраженията на ответниците, а директно приел в мотивите си, че дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Районният съд неправилно приел, че по делото е доказано ответниците да са собственици на процесния имот. Без представяне на оригинала на протокола от ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител и списъка към него ответниците нямало как да оспорят подписа на ответника. С отговора на исковата молба този факт бил изрично оспорен, вкл. било оспорено писмото от Столична община. Този документ не бил официален по смисъла на чл. 179 ГПК, доколкото удостоверявал факти извън удостоверителната компетентност на общинската администрация. Поради това „искът“ следвало да бъде отхвърлен. Молят съда „да отмени като недопустимо“ първоинстанционното решение в атакуваните части и прекрати делото, евентуално – да отмени решението като неправилно. Претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби от 11.10.2022 г. и 06.06.2023 г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за въззивната инстанция за особен представител в размер на 200 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, вкл. волята на съда е ясна и разбираема. Решението е недопустимо само в частта, в която е посочено, че е постановено при участието на „Б.Б.я“ ООД (с правилно наименование „Бруната“ ООД, ЕИК *******). С определението по чл. 140 ГПК на основание чл. 219, ал. 1 ГПК районният съд е конституирал това дружество като трето лице помагач на ищеца, но предвид установеното, че то не е осъществявало 3 дяловото разпределение на процесния адрес и съответно липсата на правен интерес за ищеца от привличането му, с протоколно определение от 13.05.2021 г. районният съд е отменил определението си по чл. 219, ал. 1 ГПК, като същото не е обжалвано от ищеца. Поради това в частта, посочваща неучастваща в делото подпомагаща страна, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.

В останалите обжалвани части решението е допустимо, постановено по редовна искова молба и по допустими искове. С оглед оплакванията в жалбата решението е и правилно в обжалваните части по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

4

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – протокол от ОС на ЕС и списък на абонатите към него, подписан от ответника Г. Б., писмо от Столична община – район „Искър“, съгласно което ответниците са закупили процесния имот от общината с договор от 5

14.06.1991 г., удостоверение за граждански брак, както и предвид установения по делото факт, че и двамата ответници са обявили като свой постоянен и настоящ адрес този на процесния имот, обуславят безпротиворечив извод, че същите са собственици на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Противно на поддържаното в жалбата, протоколът на ОС на ЕС и списъкът към него не са оспорени относно тяхната автентичност, в частност автентичността на положения за ответника Б. подпис. Несъстоятелни са поддържаните в жалбата доводи, че това можело да бъде направено само след представяне на оригиналите на документите – напротив, оспорването на автентичността на един документ е основание за задължаване по реда на чл. 183 ГПК представилата копието страна да представи оригинала. Пак противно на поддържаното в жалбата, писмото от СО - район „Искър“ също не е оспорено като документ, заявеното оспорване е само при твърдение, че същото било неотносимо към процесния период и имало характер на справка към конкретна дата, като не отчитало дали са настъпили промени след тази дата, дали имотът е продаден, дарен или с него е извършена друга разпоредителна сделка. Действително, писмото не съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, но това не означава, че като частен документ не може да бъде ценено съвкупно с останалите събрани доказателства. Същевременно ответниците не са твърдели след придобиване на имота да са отчуждили същия, нито са ангажирали доказателства в тази насока. Поради това правилно районният съд е приел, че по делото е доказано по достатъчен за целите на настоящото производство начин, че ответниците са били в процесния период собственици на топлоснабдения имот. В качеството им на собственици на имота, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и д ъ л ж а т цената на доставената в имота им топлинна енергия, като отношенията между страните в са се регулирали от общите условия, ЗЕ и действалата в процесния период м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г. Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването (отм.).