Решение № 251 от 01.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. ******, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100529 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен о т В. С. В., ЕГН ********** с адрес гр.

******, ул. ****** № 7 срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите от:

- 25 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № ******/2020г. по описа на РУ******, пр. преписка № ******/2020г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл.

325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № ******/2022г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № ******/2024г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва считано от 11.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението;

- 5 000лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адв. възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 10.04.2024г. за оказана правна защита по НОХД № ******/2022г. по описа на ПРС и по ВНОХД № ******/2024г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва считано от 11.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Живее и работи в гр. ******, където създал семейство и отгледал двете си деца. От 1990г. упражнявал ******. Ползвал се с добро име в града и имал много приятели и познати.

На 14.03.2022г. бил привлечен в качество на обвиняем по д.п. № ******/2020г. по описа на РУ- ****** за извършени общо 8 престъпления- седем по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК 1 и едно по чл. 325, ал. 2 вр.ал.1 НК на неустановени дати през м. юли 2019г., 22.10.2019г. и 24.06.2020г. в гр. ****** пред офис на фирма ******, пред магазин и на ******. Взета му била мярка за неотклонение „Подписка“. Направена му била криминалистическа регистрация и му било отнето законно притежавано ловно оръжие. Тези действия на Прокуратурата станали широко обществено достояние и за това узнали негови роднини, близки, познати, съграждани и бизнес партньори.

Всичките му възражения срещу основателността на повдигнатото му обвинение и за липсата на доказателства да е извършил престъпления, не били взети предвид от органите на д.п. и Прокуратурата, която вместо да му даде защита по подадения от него сигнал, го превърнала от пострадал в обвиняем.

На 29.04.2022г. Прокуратурата внесла срещу него обвинителен акт по така повдигнатите му обвинения, по който било образувано НОХД № ******/2022г. на ПРС.

Пострадалите лица според обвиненията С.С. и Д.И. заявили срещу него искове за обезщетение на вреди в размер на по 5 000лева всеки, приети от съда за съвместно разглеждане. С присъда № 18/19.05.2023г., съдът признал ищеца за невиновен и отхвърлил гражданските искове срещу него.

По подаден протест от Прокуратурата и жалби на частните обвинители и граждански ищци, било образувано ВНОХД № ******/2024г. на ВОС, по което с решение № 100/11.04.2024г. първоинстанционната присъда била потвърдена.

Твърди, че в резултат от воденото срещу него в продължение на повече от две години наказателно производство е търпял имуществени и неимуществени вреди. Опетнени били неговите чест, достойнство и добро име; злепоставен бил пред обществото; чувствал се оскърбен, потиснат, сринат бил личният и професионалният му живот, граден с години.

Огорчението, душевните му болки и страдания сочи и сега да не са преодолени.

Обвиненията срещу него станали достояние на много негови роднини, близки, познати, бизнес партньори и съграждани. Някои от тях спрели да общуват с него, започнали да го избягват, а други приемали действията на Прокуратурата като доказателство за неговата вина. Изпаднал в социална изолация, а хората не спирали да говорят зад гърба му, че е извършил престъпленията, за които е обвинен. Притеснявал се и от това, че за престъпленията, за които бил обвинен се предвиждало наказание до 6г. лишаване от свобода, а предвид броя и тяхната тежест, че съществува реална възможност да му бъде наложено ефективно наказание.

Всичко това довело до сериозни негативни последици в начина му на живот и влошило здравословното му състояние. Не можел да се храни и спи спокойно, отслабнал, а след това сериозно напълнял. Чувствал се потиснат, емоционално лабилен и неуверен, вкл. заради близките си, които също тежко преживявали случващото се. Не можел да работи пълноценно и съзнанието му било заето единствено от мисълта за воденото срещу него наказателно производство и евентуалните последици от осъдителна присъда. Изпаднал в депресия. Изцяло променил начина си на живот; спрял да излиза; ходел само на работа и изпълнявал формално служебните си задължения. Загубил страничните си интереси, не 2 правел планове за бъдеще, не изпитвал удовлетвореност, от това, което върши. Често сънувал кошмари, че е осъден. Получавал пристъпи на сърцебиене, особено преди провеждане на процесуални действия с негово участие и съдебните заседания. Тези му здравословни проблеми сочи и сега да не са преодолени. Изпитвал страх и за личната си безопасност, тъй като работата му налагала да пренася оборотни средства на ръка от търговските си обекти, без да разполага с лично оръжие за самозащита.

Оправдаването му не е било огласено и на практика никой не разбрал, че е невинен.

Определя исканото парично обезщетение като съответно на търпяните от него вреди.

По повод предоставената му правна защита в рамките на съдебното производство пред ПРС и ВОС сочи да е заплатил адв. възнаграждение от 5000лева. Счита, че тези разходи са в пряка връзка с воденото срещу него наказателно производство, поради което и репарирането им следва да бъде понесено от ответника. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Сочи се да няма доказателства ищецът да е търпял вреди, съответно те да са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и повдигнати обвинения.

Такива нямало и за твърденията му обвиненията срещу него да са станали достояние на много хора, да е опетнено доброто му име и да е сринат личният и професионалният му авторитет. Освен като недоказана, претенцията се оспорва и като завишена по размер и несъответна на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Твърди се, че наказателното производство се е развило в разумен срок. Досъдебното производство е приключило около месец, след като ищецът е бил привлечен като обвиняем с внасянето на обвинителен акт в съда. Счита, че след приключване на д.п. и внасяне на обвинителния акт в съда, последният е ръководно- решаващия орган и от неговите действия и тези на другите участници в процеса, се определя и продължителността на наказателното производство. Затова и няма основание ответникът да носи отговорност за общата продължителност на наказателното производство. Сочи и спрямо ищеца да е била взета найлеката мярка за неотклонение, за която нямало данни да е реално рефлектирала върху негови права.

Претенцията за имуществени вреди се оспорва също като неоснователна. Посочва, че договорът за правна защита по НОХД е от 10.04.2024г., докато това производство е приключило на 19.05.2023г., т.е договорът датира година по- късно. Вторият договор бил съставен ден преди постановяването на въззивното решение. Затова и счита, че двата договора са привидни и реално плащане по тях на адв. възнаграждение няма. В евентуалност се сочи адв. възнаграждение да е прекомерно, доколкото делото не се е отличавало с фактическа или правна сложност.

Искането е за отхвърляне на исковите претенции.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата молба. Ангажира 3 писмена защита.

Ответникът чрез прокурор от ВРП, ТО ****** поддържа отговора. По същество настоява за отхвърляне на иска, респ. за редуциране размера на обезщетението, като несъобразен с принципа на чл. 52 ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на Държавата за вреди, причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпления, за извършването на които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. За да бъде ангажирана отговорността на Държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконното обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва.

Като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване, между страните са били обявени следните факти: че срещу ищеца е водено досъдебно производство № ******/2020г. по описа на РУ******, пр. преписка № ******/2020г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършени седем престъпления по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК и едно по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 НК; че с влязла в сила на 11.04.2024г. присъда по НОХД № ******/2022г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № ******/2024г. по описа на ВОС ищецът е оправдан.

Горните факти се потвърждават и от ангажираните по делото писмени доказателства установяващи следното:

С постановление на ВРП, ТО- ****** от 14.09.2020г. е било образувано д.п. № ******/2020г. по описа на РУ- ******, пр. преписка № ******/2020г. на ВРП, ТО- ****** за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК спрямо Г.Г.. С постановление на ВРП, ТО- ****** от 28.09.2020г. е било образувано д.п. № 295/2020г. по описа на РУ- ******, пр. преписка № 11526/2020г. на ВРП, ТО- ****** за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК спрямо С.И.. Със следващо постановление от 28.10.2020г. двете д.п. са били обединени и разследването е продължило под № ******/2020г. На 13.10 и 29.12.2020г. ищецът е бил разпитан като свидетел по д.п., като на 29.12.2020г. е дал и сравнителни образци – фотоснимки нужни за комплексна видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза.

На 14.03.2022г. е бил привлечен и разпитан в качество на обвиняем за извършени престъпления- седем на брой по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК спрямо седем на брой лица и едно 4 по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Разпитан е като обвиняем. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. Спрямо две от деянията по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, ищецът също е подал жалби до Прокуратурата, приключили с постановления за отказ да се образува д.п. На 17.03.2022г. са му предявени материалите по разследването.

На 03.05.2022г. ВРП е внесла срещу ищеца обвинителен акт в ПРС. Образувано е НОХД № ******/2022г. По делото са проведени открити съдебни заседание, както следва: на 14.06.2022г., 13.09.2022г., 25.10.2022г., 06.04.2023г. и 19.05.2023г. Видно от удостовереното в изготвените протоколи от о.с.з. е, че на всички провеждани съдебни заседания, ищецът се е явявал лично, заедно с упълномощени от него адвокати. В проведеното на 13.09.2022г. съдебно заседание, съдът е приел за съвместно разглеждане граждански искове на Д.И. и С.С. заявени в размер на по 5 000лева. На л. 29 от делото е налично пълномощно към адв. Р. с предмет процесуално представителство по НОХД, без данни за договаряно и платено адв. възнаграждение. С присъда № 18/19.05.2023г., съдът е признал ищецът за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения, отхвърлени са били предявените срещу него от граждански искове и е отменена наложената му мярка за неотклонение „подписка“.