Решение № 414 от 20.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. В., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20231420103240 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. В. Н., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „И.“ № **, против М. Х. В., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и В. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **.

В исковата молба се твърди, че на 21.11.2023 г. на ищеца било връчено съобщение изх. № 56643/01.11.2023 г. по изп. д. № ** на държавен съдебен изпълнител при РС – С. за образуване на посоченото изпълнително дело. Сочи се, че последното било образувано по изпълнителен лист № 736/03 от 28.02.2008 г., издаден въз основа на присъда по НОХД № 736/2003 г. на Окръжен съд – С.З., с който ищецът бил осъден да заплати на ответниците сумата от по 20 000,00 лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г., до окончателното й изплащане. Излагат се съображения, че при направена справка по изп. д. № ***********на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З. се установило, че на 10.03.2008 г. по молба на ответниците било образувано посоченото дело. Твърди се, че на гърба на процесния изпълнителен лист били направени отбелязвания за извършени плащания на взискателите по изпълнителното дело № 4026/2008 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З. в общ размер на 1 171,40 лв. Последното плащане от ищеца Н. Н. към взискателите М. Х. В. и В. Т. В. било направено на 21.11.2014 г. в размер на 3,50 лв. за всеки един от тях по изпълнителното дело № 4026/2008 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З.. Поддържа се, че след тази дата – 21.11.2014 г. нямало предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на държавния съдебен изпълнител. Посочва се, че от 21.11.2014 г. било налице бездействие от страна на взискателите, което продължило повече от 9 години и от този момент започнала да тече нова погасителна давност с петгодишен срок, който изтекъл на 21.11.2019 г. Сочи се, че с постановление на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З. от 11.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК било прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело № 4026/2008 г. поради настъпила перемпция.

1

Поддържа се, че в настоящия случай не е налице и признаване на задължението на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД. Посочва се, че към настоящия момент е налице висящо новообразувано изпълнително производство, за което ищецът бил уведомен със съобщението за образуване на изпълнителното дело. На ищеца било връчено на 21.11.2023 г. съобщение за образуване на изпълнително дело изх. № 56643/01.11.2023 г. по изп. дело № ** на държавен съдебен изпълнител при РС – С. и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и върху банковите му сметки.

По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите по изпълнителен лист от 28.02.2008 г., издаден по н. д. № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З., както и таксата по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд – С. в размер на 7 019,39 лв. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба.

Същите се явяват в откритото по делото съдебно заседание, като изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Заявяват, че след като са спрели плащанията по изпълнителното дело, не са подавали молби по същото.

С Определение № 403/07.03.2024 г. е върната исковата молба в частта на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сума в размер на 7 019,39 лв., представляваща такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси по ГПК в полза на Районен съд – С..

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 28.08.2008 г., издаден срещу Н. В. Н., ЕГН: ** в полза на М. Х. В., ЕГН: ********** и В. Т. В., ЕГН: ********** по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З. за сумата от по 20 000,00 лв. за всекиго от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г., до окончателното й изплащане, както и направените от тях разноски за адвокатско пълномощно в размер на 50,00 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила присъда № 24/19.03.2004 г. по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

От приложения оригинал на изпълнително дело № 20085530404026 по описа на СИС при Районен съд – С.З., е видно, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по молба на взискателите В. Т. В. и М. Х. В. с вх. № 109/06.03.2008 г. Поискано е от взискателите да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжника.

Покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. В. Н. е получена лично от него на 21.03.2008 г.

Със запорно съобщение изх. № 4109/12.06.2008 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Н. В. Н. в Затвор С.З.. Видно от приложената обратна разписка съобщението е получено на 17.06.2008 г.

По изпълнителното дело са приложени 42 бр. преводни нареждания с наредител МП ГДИН Затвор С.З. и получател ДСИ РС С.З. за удържани суми от получаваното от Н. В. Н. трудово възнаграждение на обща стойност 1 303,00 лв., първото от които е от дата 18.01.2011 г., а последното – от 18.11.2014 г. Върху гърба на процесния изпълнителен лист са налице отбелязвания за извършени 98 погасявания на части от дълга, съответстващи на постъпилите от наложения запор суми.

Със съобщение с вх. № 3152/29.05.2015 г. от началника на Затвор С.З. е уведомен ДСИ при Районен съд – С.З., че по нареждане на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. С. лишеният от свобода Н. В. Н. е преведен в Затвора гр. С. на 22.05.2015 г.

Със запорно съобщение изх. № 7062/01.06.2015 г., получено на 10.06.2015 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Н. В. Н. в Затвор С..

2

С Постановление от 11.03.2020 г. държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С.З. е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20085530404026 по описа на ДСИ при Районен съд – С.З. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От приложеното копие на изпълнително дело № 489/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – С.З., е видно, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство по молба на взискателите В. Т. В. и М. Х. В. с вх. № 6326/15.09.2023 г. Поискано е от взискателите да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжника, да бъде наложена „възбрана на имуществото на длъжника, след което да бъде извършен опис и продажба“, поискано е и налагането на запор на вземанията на длъжника от трети лица.

С Постановление от 19.09.2023 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С.З. е прекратено изпълнително дело № 489/2023 г. поради липса на местна компетентност, като изпълнителното дело е изпратено на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С., където е образувано изпълнително дело № 2206/2023 г.

Покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. В. Н. е получена лично от него на 21.11.2023 г.

Със запорни съобщения изх. № 56660/01.11.2023 г., № 56662/01.11.2023 г., № 56666/01.11.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на Н. В. Н., разкрити в „ПКББ“ ЕАД, „Банка ДСК“ АД, „ТБАБ“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи следните суми по изпълнителен лист от 28.02.2008 г., издаден по н. д. № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З.: 20 000,00 лв. за М. Х. В. и 20

000,00 лв. за В. Т. В., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г., и 50,00 лв. – направени разноски за адвокатско пълномощно, за които е образувано изпълнително дело № ** при държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С..

По допустимостта на иска:

В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде разгледано по същество.

По основателността на иска:

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от ответниците материално право, като в тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото н.д. № 736/2003 г., както и че ответниците се легитимират като кредитори по посоченото изп. д. № ** на държавен съдебен изпълнител при РС – С., а в тежест на ответниците е при условията на пълно и пряко доказване да установят съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 28.02.2008 г. срещу Н. В. Н. в полза на М. Х. В. и В. Т. В., по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З.. Не е спорно между страните обстоятелството, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 4026/2008 г. по описа на СИС към Районен съд – С.З., което е било прекратено, като въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 489/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – С.З., което също е било прекратено и изпратено по компетентност на СИС при ССРС, където било образувано изп. д. № 2206/2023, по което ответниците са взискатели, а ищецът – длъжник.

3

Безспорно в случая за признатото със съдебно решение вземане е приложима общата петгодишна давност, която започва да тече /ч л . 117, ал. 2 ЗЗД/ след установяване на вземането със съдебно решение /от влизане в сила на присъдата по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З./ и за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Въз основа на посоченото съдебно изпълнително основание ответниците са се снабдили с изпълнителен лист на 28.02.2008 г. и по тяхна молба от 06.03.2008 г. е образувано изпълнително дело № 4026/2008 г. по описа на СИС при Районен съд – С.З..

В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се посочва, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.