Решение № 2065 от 12.12.2017, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Плевен, 12.12. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, IІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Анета

Христова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. № 4153 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.

372 ал. 2 във вр. с чл. 367 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „П.л.“ ЕООД гр.***против „А.т.к.“ ЕООД ***, в която се твърди че между страните е имало договор за международен транспорт, за който са издадени три броя товарителници от

20.10.2015, 09.11.2015г. и 10.11.2015г. Твърди се, че за извършената услуга е договорено възнаграждение в размер на 4

302,83 лв без ДДС, за която сума „Примекс логистика“ ЕООД е издало на „Ади трейдинг къмпани“ ЕООД фактура 4423/16.11.2015г. на стойност 5 163 лв с ДДС.Твърди се,че по фактурата е уговорено отложено плащане на 24.12.2015г., който е настъпил и вземането е станало изискуемо.Твърди се, че стойността на фактурата е следвало да бъде заплатена по банкова сметка ***, че е платена частично сумата 2 400 лв, като дължимия остатък по фактурата 2 763,40 лв не е заплатен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата

2 763,40 лв. главница, представляваща дължима сума съгласно издадената фактура 4423/16.11.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е приложена заявка за международен транспорт с която „А.т.К.“ ЕООД е възложило на „Примекс логистика“ ЕООД извършването на транспорт от ***до ***.Страните са договорили, че стоката ще бъде доставена в ***при договорено навло в размер на 2200 евро+ ДДС. В заявката като начин на плащане е посочен банков превод, а уговореният срок за плащане е 30 дни след представяне на документи. Заявката е с дата 06.11. 2015 год. и е подписана от И.К., а срокът за изпълнение на доставката е 12-13.11.2015г. Основните елементи от съдържанието на заявката са възпроизведени и в представената по делото международна товарителница, в графа 16 от която е посочено, че превозвач на стоките е „Примекс Логистика” ЕООД. От отразеното в графа 24 на товарителницата се установява, че на 16. 11. 2015 год. в гр. София стоките са били получени от ответника И.И., което е удостоверено с неговия подпис. Видно от представената фактура № 4423/16.11.2015г е, че ищецът е издал фактура с получател ответното дружество за сумата 5 163,40 лв с ДДС, в която е посочен падеж 24.12.2015г. При тези обстоятелства съдът приема, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за превоз на товари.Доколкото посочените в заявката адреси на товарене и разтоварване се намират в две различни държави следва да се приеме, че се касае за международен автомобилен превоз на товари, поради което в отношенията между страните приложение освен клаузите на договора и разпоредбите на ТЗ, следва да намери и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143/ 29. 07. 1977 год. на Държавния съвет, ДВ, бр. 61 от 05. 08. 1977 год., и в сила за Република *** от 18. 01. 1978 год. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от горепосочената конвенция договорът за превоз се установява със самата товарителница. По делото липсват доказателства изпращачът на товара Ади трейд ЕООД да е заплатил възнаграждение за превоза, а и предвид липсата на изрична уговорка в самата товарителница, освобождаваща получателя на товара от това задължение, следва да се приеме, че възнаграждението на превозвача се дължи за заплащане от ответника като получател /чл. 372 ал. 2 от ТЗ/. От данните по делото е видно, че падежът на това задължение на ответника е бил 24.12.2015 год. В исковата молба се твърди, че по фактурата е постъпило частично плащане в размер на 2400 лв, като за разликата до 2763,40 лв не е последвало плащане. При определянето на размера на задължението на ответника следва да бъде съобразено обстоятелството, че в заявката за международен транспорт страните са договорили дължимото се превозно възнаграждение в чужда валута /2200 евро+ ДДС или общо сумата от 2640 евро/. В издадената впоследствие от ищеца фактура № 0004423/16.11. 2015 год. възнаграждението е преобразувано в български лева по курса на БНБ /5163,40лв./ Исковата претенция също е в български лева. Съдът счита, че след като страните по договора за превоз са се уговорили плащането на дължимото възнаграждение да бъде извършено в евро е недопустимо присъждане на левовата му равностойност. Такива са и разясненията, дадени в ТР № 4 от 29. 04. 2015 год. по тълк. д. № 4/ 2014 год., ОСГТК. Поради това съдът приема, че дължимата се от ответника сума като остатък от превозното възнаграждение следва да се присъди в уговорената валута, а именно: 1412,90 евро. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на цената по договора, поради което предявения от „П.Л.” ЕООД против „А.т.к.“ ЕООД *** иск по чл. 372 ал. 2 във вр. с чл.

367 от ТЗ се явява основателен и доказан иследва да бъдат уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото и предхождащото го обезпечително производство деловодни разноски в размер общо на 1676,75лв. съгласно представения списък на разноските, включващ разноските за обезпечение на бъдещ иск, образуване на изпълнително дело и разноските в исковото производство.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА „А.т.к.“ ЕООД представлявано от С.В.П.от гр. *** ЕИК ********* да заплати на „Примекс логистика“ЕООД гр.****** ЕИК

********* представлявано от управителя Г.К.П.сумата 1412,90 евро представляваща остатък от незаплатено възнаграждение за извършена транспортна услуга съгласно договор за международен автомобилен превоз на товари и фактура № **********/16.11.2015 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -08.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „А.т.к.“ ЕООД представлявано от С.В.П.от гр. *** ЕИК ********* да заплати на „Примекс логистика“ЕООД гр.****** ЕИК

********* представлявано от управителя Г.К.П.сумата 1676,75лв. съгласно представения списък на разноските, включващ разноските за обезпечение на бъдещ иск, образуване на изпълнително дело и разноските в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: