Решение № 261513 от 17.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 17.11.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2424 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон за автомобилните превози и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът

- „М.Г.” ООД, твърди, че на 02.12.2016 г. сключил с ответника - С.О., договор за изработка, по силата на който се задължил да извършва действия по обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.. Посочва, че възнаграждението, което ответникът се е задължил да му заплаща по този договор е в размер на 3 лв. на километър извършен превоз без ДДС съгласно чл. 5, ал. 1 от договора. С чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че възнаграждението, определено на километър маршрутен пробег при сключване на договора, се променя при промяна на цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо стойността по чл. 5, ал. 1 от договора, като при непостигане на съгласие на преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2, 5 %. Ищецът твърди, че автобусите, с които се осъществява обществения превоз по договора използват за гориво природен газ /метан/, което е един от компонентите на ГМС, заедно със смазочните материали. Посочва, че за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. цената на природния газ е увеличена с 19, 75 % спрямо тази през месец декември 2016 г., а цената на смазочните материали за същия период се е повишила с повече от 0, 25 %. С оглед на това цената на ГСМ за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. е по-висока от тази при сключване на договора с 20 %. С това се е сбъднало предвиденото в договора условие, при което дължимото възнаграждение за осъществения обществен превоз подлежи на увеличаване. Доколкото страните не са постигнали съгласие за размера на увеличението в преговори, то актуализацията на възнаграждението трябва да бъде направена с 2, 5 %, като това става автоматично и е в сила за месец ноември 2017 г., от който момент дължимото възнаграждение е в размер на 3,

69 лв. на километър извършен превоз без ДДС. Ищецът посочва, че в изпълнение на така сключения договор през месец ноември 2017 г. е извършил обществен превоз с общ маршрутен пробег от 480 438, 674 км., поради което ответникът дължи да му заплати възнаграждение за това, което възлиза на сумата от 1 729 579, 23 лв. с ДДС. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора това възнаграждение е трябвало да бъде заплатено в срок до 14.12.2017 г. Ищецът твърди, че ответникът е изпълнил само част от това свое задължение и не е изпълнил остатъка от него, който възлиза на сумата от 43 239, 48 лв., нито на падежа, нито към момента. С оглед на това счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи да му заплати и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което за периода от 15.12.2017 г. до 07.12.2020 г. възлиза на сумата от 13 079, 94 лв. Поради изложеното ищецът моли С.О. да бъде осъдена да му заплати сумата от 43 239, 48 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждението за извършен през месец ноември 2017 г. обществен превоз на пътници по сключен на 02.12.2016 г. договор за извършване на обществен превоз, както и сумата от 13 079, 94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.12.2017 г. до 07.12.2020 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът

– С.О., оспорва предявените искове. Твърди, че претендираният от ищеца размер на дължимото възнаграждение не отговоря на този, уговорен между страните с договора. Счита, че волята на страните, изразена в чл. 5, ал. 4 от договора е да се извършва сравняване между цените на ГСМ с цената на тези материали не към датата на подписване на договора, а към датата на влизането му в сила, която в случая е 26.07.2017 г, когато е въведена в експлоатация първата автобусна линия. При съобразяване на цената към този момент спрямо тази за месец ноември 2017 г. е видно, че не е налице увеличение с 20 %, поради което не са налице основания за актуализация на уговореното възнаграждение, което е дължимо на ищеца за извършен от него обществен превоз. Ответникът твърди, че дори и да има такова увеличение, то би могло да се отнесе най-рано към месец януари 2018 г. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2016 г. между С.О., като възложител, и „М.Г.” ООД, като изпълнител, е сключен договор, с който на изпълнителя е възложено да извърши обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към настоящия договор. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че той се сключва за срок от осем години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, като с чл. 3, ал. 2 от договора е постигнато съгласие, че той влиза в сила от датата на представяне от Оператора на О.та на оригинал на влязло в сила определение на Административен съд – София за прекратяване на производството по адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на 38-ми състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „М.Г.” ООД от предявените искове. С чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили, че възложителят поема задължение за извършения по предмета на договора обществен превоз да заплаща на изпълнителя цена в размер на 3, 00 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание съгласно Приложение А и въз основа на отчетите за изпълнение във форма съгласно Приложение Д, представляващо неразделна част от договора. В чл.

5, ал. 2 от договора е предвидено, че възложителят следва да заплаща за текущия месец авансово суми в размер на 30 % от дължимите такива за определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение се заплаща до 14-то число на следващия месец. В чл. 5, ал. 4, т. 2 е уговорено, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на този договор се променя при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора, като при настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяната във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо стойността по чл. 5, ал. 1; при непостигане на съгласие при преговорите страните се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2, 5 %.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът ще обсъди при формиране на правните изводи по основателността на предявения главен иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл.

266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон за автомобилните превози:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по договор, сключен по реда чл. 19 от Закона за автомобилните превози и след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Ищецът заявява, че с този договор едната страна възлага на другата да извършва услуга по осъществяване на обществен автобусен превоз на пътници, т.е. възлага се постигането на определен трудов резултат, което придава на този договор характер на такъв за изработка по чл. 266 ЗЗД. Соченият от ищеца договор не е договор за превоз на пътници по смисъла на чл. 367 ТЗ, тъй като този вид договор, включително и когато касае осъществяването на обществен автомобилен превоз, се сключва между превозвача, на който е възложено да извършва тази обществена дейност, и самия пътник, а в случая не се твърди в полза на ищеца да са възникнали права по такава сделка и към насрещната страна по такава сделка, която е самият пътник, а не О.та, която е длъжна да организира дейността по обществен превоз. Ето защо и съдът намира, че от обстоятелствата, на които ищецът основава предявеното в процеса вземане за получаване на възнаграждение може да се заключи, че посоченият от него правопораждащ факт е договор, имащ характер на такъв за изработка, а не на такъв за превоз, като редът за неговото сключване е специален и той е уреден в чл. 19 от Закона за автомобилните превози, което, обаче, не променя характера му, който се определя от вида на основните задължения, които възникват от него в тежест на двете страни. С оглед на това правната квалификация на предявения иск е чл. 266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон за автомобилните превози /в този смисъл е произнасянето на ВКС с Решение № 102 от 01.08.2017 г., постановено по гр. д. № 50254/2016 г. по описа на ВКС, IV гр.о./.

По делото не е спорно, че между С.О., като възложител, и „М.Г.” ООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 02.12.2016 г. договор за възлагане извършването на обществен превоз на пътници по автобусни линии. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 02.12.2016 г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да извършва обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към настоящия договор, за период от осем години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия /чл.

1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от договора/. В тежест на С.О. е възникнало насрещно задължение да заплаща възнаграждение на ищеца за извършената работа по изпълнение на обществения автобусен превоз, чийто размер е определен с клаузата на чл. 5 от договора.

В сключения между страните по спора договор е постигнато съгласие, че той влиза в сила и поражда действие от моменти, които са различни от датата на неговото подписване.

В чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено кога този договор влиза в сила, като е посочено, че това е от датата на представяне от Оператора на О.та на оригинал на влязло в сила определение на Административен съд – София за прекратяване на производството по адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на 38-ми състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „М.Г.” ООД от предявените искове. При буквален прочит на цитираната уговорка е видно, че в нея е предвидено, че договорът влиза в сила не от момента на влизане в сила на определението, с което описаното в нея съдебно производство е прекратено поради направен от „М.Г.” ООД отказ от иск, а от момента, в който това дружество представи на С.О. оригинал на влязлото в сила определение за прекратяване. При тълкуване обаче на волята на страните, изразена в клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, съдът намира, че целта на записаното в нея условие е влизането в сила на договора да се обвърже с факта на прекратяване на образуваното между страните съдебно производство поради направен отказ от иск с влязъл в сила съдебен акт, което е свързано и със сключена между тях извънсъдебна спогодба, а не с действието по представяне от изпълнителя на възложителя на влязлото в сила определение за прекратяване на това съдебно производство, което само по себе си няма правно значение без прекратяването на делото. Ето защо трябва да се приеме, че процесният договор влиза в сила с настъпване на факта по прекратяване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на Административен съд – София, 38-ми състав, без значение дали и кога това определение е представено от ищеца на ответника, особено предвид факта, че Кметът на С.О. е конституиран като страна в това производство и може във всеки един момент да се снабди с препис от влезлия в сила акт за неговото прекратяване.