Решение № 456 от 16.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Велико Т., 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100719 по описа за 2022 година

Отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане с правно основание чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК.

Ищецът А. А. Д. от гр.З., чрез пълномощника си адв.Н. Р. – БАК, излага твърдения в ИМ, че въз основа на ИЛ от 08.11.2010г., изд. въз основа на Заповед за изпълнение №314/05.11.2010г. по ч.гр.д.№371/2010г. по описа на РС – Е., взискателят „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е образувал на 23.08.2011г. срещу ищеца ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е. за събиране на суми в размер общо на 34 843,53лв., от които:

30 578,83лв. – главница по договор за потребителски кредит №FL489515/10.08.2009г.;

2520,63лв. – договорна лихва; 139,42лв. – наказателна лихва; 665,78лв. – ДТ и 938,87лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди, че по ИД са извършвани следните изпълнителни действия: по молба от взискателя на 12.09.2011г. е наложен запор до трето задължено лице – работодател; на 21.10.2011г. е наложен запор на л.а. „ОА“ – собствен на ищеца; на 18.11.2011г. е наложен запор на вземането за трудово възнаграждение на ищеца от „Д. З.“ ООД; на 07.08.2014г. по делото е наложен друг запор на вземане за трудово възнаграждение, което ищецът е имал да получава от „А.“ АД. Твърди, че на 12.03.2016г. по ИД е конституиран като взискател ответника по делото „ЕМ“ ЕООД, въз основа на представен договор за цесия от 18.01.2016г. Сочи, че новият кредитор „ЕМ“ ЕООД обаче не е предприемал изпълнителни действия по ИД с цел събиране на вземанията си, както и че вследствие на наложените запори на трудово възнаграждение, последната постъпила по ИД сума е с дата: 05.02.2016г., след която по ИД не са постъпвали суми от трети задължени лица и други изпълнителни действия по ИД не с предприемани. Твърди, че ИД е било висящо до 16.07.2020г., когато с постановление на ДСИ от същата дата ИД е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Твърди, че вземането на ответника по ИЛ от 08.11.2010г., 1 изд. въз основа на заповед за изпълнение №314/05.11.2010г. по ч.гр.д.№371/2010г. по описа на РС – Е., както и правото на принудително изпълнение срещу ответника, е погасено по давност, както и че ищеца не дължи изпълнение по представеният за събиране пред ДСИ при РС – Е. ИЛ, поради погасяване на вземането по него по давност на основание чл.110 ЗЗД. Твърди, че началният момент, от който е започнала да тече петгодишната давност по чл.110 ЗЗД е 05.02.2016г., когато по ИД е постъпило последното плащане по наложен запор на трудово възнаграждение и същата е изтекла на 05.02.2021г. – изтичане на 5г. период.

Твърди се, че за цитираният период нито са искани, нито са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, следователно към датата на предявяване на ИМ /07.10.2022г./, задължението е погасено по давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи изпълнение и плащане на описаните в ИЛ от 08.11.2010г., изд. въз основа на заповед за изпълнение №314/05.11.2010г. по ч.гр.д.№371/2010г. по описа на РС – Е., суми в общ размер на 34 843,53лв., от които: 30 578,83лв. – главница по договор за потребителски кредит №FL489515/10.08.2009г.; 2520,63лв. – договорна лихва; 139,42лв. – наказателна лихва; 665,78лв. – ДТ и 938,87лв. – адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по давност с начален момент:05.02.2016г. и краен: 05.02.2021г. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника „ЕМ“ ЕООД със седалище гр.С., чрез адв.К. – ВТАК, с който заема становище за процесуална допустимост и вероятна основателност на предявеният отрицателен установителен иск.

Признава твърдяните от ищеца факти: че спрямо ищеца е водено ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е. въз основа на издаден ИЛ по ч.гр.д.№371/2010г. по описа на РС – Е., с взискател „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, по което ответникът „ЕМ“ ЕООД на 12.03.2016г. е конституиран като взискател, по силата на Договор за цесия от 18.01.2016г., по който е цесионер; че ИД №41/2011г. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК с постановление на ДСИ и последващи действия от страна на „ЕМ“ ЕООД за събиране на вземането не са предприемани. Твърди, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което и на основание чл.78 ал.2 ГПК моли разноските в производството да бъдат възложени върху ищеца. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай, че последният докаже реалното им заплащане. Не претендира разноски.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Р. – БАК, с писмена молба от 20.04.2023г. поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски в размер на внесена ДТ.

В СЗ ответникът, чрез адв. К. – ВТАК, редовно преупълномощена, с писмена молба от 20.04.2023г. поддържа писмения отговор на ИМ. Моли разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца на основание чл.78 ал.2 ГПК. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай, че претендира такова.

2

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорен факта, че с ИЛ, изд. на 08.11.2010г. по ЧГД №371/2010г. по описа на РС – Е. въз основа на Заповед за изпълнение №314/05.11.2010г. по ЧГД №371/2010г. по описа на РС – Е., са осъдени ищеца А. А. Д. и ДХЧ да заплатят солидарно на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, сумата 30 578,83лв. – главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит №FL489515/10.08.2009г., сумата 2520,63лв. – договорна лихва за периода от 10.09.2009г. до 27.10.2010г., сумата 139,42лв. – наказателна лихва за периода от 10.03.2010г. до 27.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата 665,78лв. – държавна такса и сумата 938,87лв. – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения по ЧГД №371/2010г. по описа на РС – Е. ИЛ от 08.11.2010г. срещу длъжниците по ИЛ, в т.ч. и срещу ищеца по делото А. А. Д. е образувано от взискателя „Юробанк и Еф Джи България“ АД ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е..

С молбата по чл.426 ал.1 ГПК взискателят е посочил способи за изпълнение – запори и възбрани. По молба на взискателя „Юроибанк и Еф Джи България“ АД на 21.10.2011г. от ДСИ при РС – Е. по ИД №41/2011г. по неговия опис е наложен запор върху лек автобомил ОА с рег.№ВТ 2810ВВ, собственост на длъжника А. А. Д., като е изпратено до ОД на МВР, сектор „“ПП- КАТ“ гр.В.Т. запорно съобщение от 21.10.2011г. По ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е. е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника А. А.

Д., като е изпратено до „Д. З.“ ООД запорно съобщение от 18.11.2011г.

Видно от Извлечение по сметка /л.14 от делото/, на 05.02.2016г. по сметка на ДСИ при РС – Е. на 05.02.2016г. е постъпила сумата от 250лв. с наредител – третото задължено лице „ИСВ“ АД по наложен запор на вземането на длъжника по ИД Д. Ч..

С молба с вх.№974/12.03.2016г., постъпила по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС - Елен–, ответникът по делото „ЕМ“ ЕООД, въз основа на сключен на 18.01.2016г.

Договор за цесия между първоначалният взискател „ЮБ“ АД и „ЕМ“ ЕООД, по силата на който „ЮБ“ АД /като цедент/ е цедирал вземането си по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е., и на основание чл.429 ал.1 ГПК е поискал конституирането му като взискател по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е., като в молбата не е посочил конкретен изпълнителен способ.

След конституиране на ответника по делото „ЕМ“ ЕООД като взискател по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е., новоконституираният взискател не е предприемал спрямо длъжника - ищец по делото изпълнителни действия, който факт не е и спорен между страните по делото.

С Постановление от 16.07.2020г. на ДСИ при РС – Е. е постановено прекратяване изпълнителното производство по ИД №20114130400041 по описа на СИС при РС – Е., което по делото липсват данни да е било обжалвано, следователно е влязло в сила.

3

С молба от 13.08.2020г. новоконституираният взискател „ЕМ“ ЕООД по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е. е поискал връщане в оригинал на ИЛ срещу длъжника А. А. Д..

По делото липсват твърдения и данни след получаване обратно на издадения срещу длъжника – ищец по делото ИЛ от 08.11.2010г. по ЧГД №371/2010г. по описа на РС – Е. въз основа на същия срещу А. А. Д. да е образувано ново изпълнително производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, който е наличен, въпреки, че изпълнителното производство към датата на предявяване на ИМ е прекратено. Въззивният съд споделя трайната практика на ВКС, на която се позовава и ищеца, съгласно която, длъжникът – ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

/Така, Решение №60282/19.01.2022г. по гр.д.№903/2021г. по описа на ВКС, III гр.о., решение по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, IV гр.о./.

Разгледан по същество отрицателният установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.439 ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Съгласно чл.439 ал.2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В процесният случай ищецът – длъжник отрича съществуването на паричното вземане срещу него за исковите суми, съгласно издаден срещу него ИЛ от 08.11.2010г. по ЧГД №371/2010г. по описа на РС – Е. въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на изтекла погасителна давност. Паричното вземане, съгласно издадения ИЛ на 08.11.2010г. по ЧГД №371/2010г. по описа на РС – Е. е установено с влязла в сила заповед 4 за изпълнение, поради което се погасява с изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 ЗЗД. Изпълнителното производство по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е. е било образувано от първоначалния взискател срещу длъжника – ищец по делото въз основа на подадена молба по чл.426 ал.1 ГПК на 23.08.2011г., т.е. при действието на ППВС №3/1980г., което с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, е прието, че следва да се счита за изгубило сила. Съгласно ТР №3/2020 от 28.03.2023г. на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС. Следователно, докато е траел изпълнителният процес относно процесното вземане срещу ищеца по ИД №41/2011г. по описа на ДСИ при РС – Е., образувано преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС, давност за процесното вземане, несъществуването на което ищецът претендира да се отрече като погасено по давност, не е текла.