Решение № 1383 от 28.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110153476 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 715, 43 лв. – дължима, но незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 214, 44 лв. –мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 02.06.2021 г., 27, 81 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 5, 27 лв. –мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2021 г. по ч.гр.д. № 34951/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата по отношение на топлоснабден имот в ****************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че посоченият апартамент е бил собственост на брат й, а след смъртта му тя като единствена негова наследница по закон го е наследила. Преживе брат й е подал молба-декларация за регистрирането му като потребител, а след смъртта му топлофикационното дружество се е 1 обърнало към ответницата за уведомяване по необходимите действия за смяна на титуляра на партидата. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Бруната България“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Н. Г., подаден чрез назначения от съда особен представител адв. В. К.. Ответницата оспорва по основание и по размер предявения иск. Оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца. Твърди, че процесните фактури не са публикувани на страницата на „Топлофикация София: ЕАД, поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви.

С определение от 24.09.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Бруната България“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 34951/2021г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 09.07.2021 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като 2 предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът намира, че ответницата се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот, респективно като потребител на топлинна енергия. По делото е приет като доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, том II, рег. № 2064, нот. д. №257 от 2006 г., по силата на който на 18.07.2006 г. С.

Н. С. е придобил апартамент № 18б, изграден в степен на завършеност „груб строеж“ , находящ се в *****, СО, район „С.“, в новострояща се жилищна сграда на ***********, във вх. А, на шести етаж. Прието като доказателство по делото е удостоверение за идентичност от „Географска информационна система – София“ ЕООД, видно от което посторената жилищна сграда е с административен адрес – ***********, с вх. А и вх. Б. По делото е прието като доказателство и заявление-декларация от С. Н. С., с което същият е уведомил „Топлофикация София“ ЕАД за желанието си да му бъде открита партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 18Б, *****************, вх. А. Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници от 05.11.2019 г. С. Н. С. е починал на 03.10.2016 г., като е оставил свои наследници по закон – сестра си М. Н. Г.. От събраните доказателства се установява, че М. Н. Г. е единствен наследник на брат си С. Н. С. на основание чл. 8, ал. 1 ЗН и тя отговаря за правата и задълженията му, поради което след като е наследила имота на брат си, тя придобива и качеството потребител по отношение на този 3 имот.

С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице М. Н. Г. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата М. Н. Г. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същата е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нев и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия при смърт на клиент физическо лице наследникъте длъжен да уведоми писмено топлопренсоното предприятие за промяна на партидатата. С Писмо от 17.12.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е уведомила ответницата за необходимостта за смяна на титуляра на партидата за заплащане на топлинна енергия, като няма данни писмото да е връчено на адресата, но това обстоятелство е без правно значение доколкото ответницата се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот с адрес в гр. в **************************** и не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 06.08.2007 г., списък към него и 4 договор от 19.10.2007 г., представените индивидуални справки за използвана топлинна енергия се установява, че в рамките на исковия период услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „ДАЛСИЯ“ ООД, с предишно наименование „Бруната България“ ООД.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец. Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото е представен и сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД от 09.06.2020 г.