Решение № 190 от 31.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Разлог, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20261240200109 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на Б.И.С., ЕГН*, с адрес *, с/у НП №*/19.01.2026 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени адм. наказания „глоба“ от 511.29 € /1`000.00 лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Навежда доводи, че авторството на нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин. Сочи, че разпитаните полицейски служители не са възприели непосредствено жалбоподателя да управлява процесния автомобил, а изводът относно качеството му на водач се основава основно на направени от него изявления след настъпване на ПТП. Според защитата самопризнанието, направено пред полицейските служители, което не е неподкрепено с други док-ства относно факта на управление, не е достатъчно за ангажиране на адм. нак. отговорност. Релевира се и възражение относно мястото на нарушението, като посочва, че в АУАН е отразено управление в района на дом *, докато в НП е посочен районът на дом *. Поддържа, че това несъответствие е довело до неяснота във фактическото обвинение и е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

Моли НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна за Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не се представлява и не взема становище. Не ангажира док-ства.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, не изпраща представител.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания адм. акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 19.10.2025 г. около 17:50 часа бил получен сигнал за настъпило ПТП в *. На сигнала се отзовали полицейските служители Н.Г. и М.Ю. При пристигането си те установили л. а.

„О.З.“ с рег. №*, собственост на „А.А.Б.“ЕООД, който се бил ударил в паркирания на същата улица друг автомобил. На мястото се намирал и жалбоподателят Б.С., който казал на полицейските служители, че е водач на процесното МПС „О.З.“ с рег. №*. На същия била извършена проверка с ТС за употреба на алкохол, при която бил отчетен резултат 1,49 на хиляда.

1

Съставен бил АУАН серия „GA“ №*/19.10.2025 г., в който било описано, че на 19.10.2025 г. около 17: 50 часа в *, в района на дом *, в посока към дом №*, жалбоподателят управлявал л. а. „О.З.“ с рег. №* с концентрация на алкохол в кръвта 1,49 на хиляда. На жалбоподателя бил издаден и талон за изследване №*.

С оглед отчетената с ТС концентрация на алкохол и наличието на данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, адм. нак. производство било прекратено с мотивирана резолюция. Образувано било досъдебно производство №*/2025 г. по описа на РУ-Р.. В хода на досъдебното производство било извършено изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба, като ХТЕ установила концентрация на алкохол в кръвта 1,19 на хиляда. Въз основа на това заключение, досъдебното производство е приключило с прок. постановление от 17.11.2025 г. на РП-Б., ТО-Р., за прекратяване на нак. производство, на основание чл.242, ал.1, пр.1, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, чл.243, ал.2, чл.243, ал.3 от НПК, и е било разпоредено изпращането му на съответния компетентен адм. орган за търсене на адм. нак. отговорност.

Впоследствие било издадено процесното НП №*/19.01.2026 г. В него АНО приел, че на 19.10.2025 г. около 17: 50 часа в *, в района на дом *, в посока към дом №*, жалбоподателят управлявал л. а. „О.З.“ с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта 1,19 на хиляда. В НП е посочено, че нарушението е установено от АУАН серия „GA“ №*, талон за изследване №*, материалите по досъдебно производство №*/2025 г. и постановлението на РП-Б., ТО-Р., за прекратяване на нак. производство. АНО квалифицирал деянието по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, и наложил санкция на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП.

По док-ствата:

От събраните по делото док-ства съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата жалбоподателят е бил установен от полицейските служители св. М.Ю. и св. Н.Г. на мястото на настъпило ПТП, извършена му е проверка с ТС за употреба на алкохол, която отчела концентрация на алкохол 1,49 на хиляда, а впоследствие при дадената от него кръвна проба при извършената експертиза е установена концентрация на алкохол в кръвта нАД, 1,19 на хиляда.

Според по делото остава въпросът дали именно жалбоподателят е управлявал процесния л. а..

Свидетелят Ю. сочи в показанията си, че водач на автомобила е бил жалбоподателят С. Този факт обаче не е бил възприет лично от свидетеля. Полицейският екип е пристигнал на мястото след настъпването на ПТП, като свидетелят изрично заявява: „Не сме били там да видим“. Същият уточнява още, че произшествието е установено по „данни на водача г-н С.“, както и че жалбоподателят заявил, че преди случилото се е употребил няколко бири. При това положение съдът намира, че заявеното от св. Ю. относно качеството на С. като водач не почива на непосредствено възприятия на факта на управление, а на сведенията след пристигането на полицейските служители на мястото.

В същата насока са и показанията на св. Г., който заедно с колегата си е пристигнал след настъпване на произшествието и изрично заявява: „Не сме констатирали водачът да управлява“. Свидетелят възпроизвежда изявления на жалбоподателя, че е употребил алкохол и че е бил на гости, както и посочва, че „водачът си призна всичко“.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни, логични и последователни относно непосредствено възприетите от тях факти – обстановката след настъпването на ПТП, извършената проверка за употреба на алкохол и последващите действия на контролните органи. По отношение на самото управление на процесния автомобил обаче и двамата свидетели заявяват, че не са го възприели лично, поради което показанията им в тази част не могат да обосноват извод относно авторството на нарушението.

Съдът кредитира писмените док-ства, приобщени по надлежния ред, като относими, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия док-ствен материал. Що се отнася до 2

АУАН, в който жалбоподателят е посочен като водач на процесното МПС, отразената в него констатация следва да бъде ценена с оглед показанията на актосъставителя, от които се установява, че самото управление на автомобила не е било лично възприето от него.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

При извършената служ. проверка съдът не констатира допуснати в хода на адм. нак. производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на НП на процесуално основание.

След съставяне на АУАН и при наличие на данни за престъпление, адм. нак. производство е било надлежно прекратено с мотивирана резолюция, след което материалите са изпратени на прокуратурата. След прекратяването на нак. производство и връщане на материалите на АНО, е била налице хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, за реализиране на адм.нак. отговорност.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, чиято компетентност се установява от приложена по делото Заповед №*/02.12.2021 г.

НП съдържа изискуемите по чл.57, ал.1 от ЗАНН, реквизити. Посочени са нарушителят, датата и мястото на извършване на деянието, обстоятелствата, при които според АНО то е осъществено, нарушената правна разпоредба, както и законовото основание за налагане на адм. наказание.

Деянието е индивидуализирано по време – 19.10.2025 г. около 17: 50 часа, и по място - *, в района на дом *, в посока към дом №*, като са посочени процесния л. а. и рег.№. Описано е и в какво се състои вмененото нарушение – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,19 на хиляда.

По отношение на възражението за несъответствие на мястото на деянието съдът намери, че действително в АУАН е посочен районът на дом *, докато в НП – районът на дом *. Това разминаване обаче не обуславя извод за липса или неяснота на задължителния реквизит на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази вр. следва да се отчете, че НП е издадено след прекратяване на нак. производство и изпращане на материалите на АНО, при хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН. Поради това различието с първоначално посоченото в АУАН място не представлява само по себе си съществено процесуално нарушение и не води до неяснота на адм. обвинение.

Същевременно обаче съдът намира, че НП е издадено при нарушение на материалния закон по следните съображения:

За осъществяване състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, и за ангажиране на адм. нак. отговорност по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, следва по несъмнен начин да бъдат установени всички обективни и субективни признаци на нарушението. В частност следва да бъде доказано както наличието на концентрация на алкохол в предвидените от санкционната разпоредба граници, така и обстоятелството, че именно санкционираното лице е управлявало МПС при тази концентрация.

По делото безспорно е установено, че при изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба е отчетена концентрация на алкохол 1,19 на хиляда.

Този факт обаче не е достатъчен за осъществяване на състава на вмененото нарушение.

Необходимо е по несъмнен и категоричен начин да бъде установено и осъществяването на изп. деяние „управлява“ именно от жалбоподателя.

От събраната по делото док-ствена съвкупност, такъв извод не може да бъде направен с изискуемата категоричност. И двамата разпитани полицейски служители са пристигнали на мястото след настъпване на ПТП и не са възприели непосредствено управлението на процесния автомобил. Свидетелят Ю. не е наблюдавал жалбоподателя да управлява ПС, а 3 свидетелят Г. изрично заявява: „Не сме констатирали водачът да управлява.“ Следователно показанията им установяват обстановката след настъпване на произшествието, последващата проверка за употреба на алкохол и направените пред тях изявления, но не установяват непосредствено факта на управление.

Не е спорно, че авторството на адм. нарушение може да бъде установено и посредством косвени док-ства. Съдът счита, че в настоящия случай обаче не е налице верига от косвени док-ства, които да водят до единствения възможен извод за авторството на жалбоподателя.

Обстоятелствата, че Б.С. е установен на мястото след настъпване на ПТП, че спрямо него е извършена проверка за употреба на алкохол и че при лабораторното изследване е установена концентрация 1,19 на хиляда, установяват неговото състояние след произшествието, но не доказват сами по себе си осъществяването на управлението на автомобила от негова страна.

Освен това, от показанията на св. Г. е видно, че на мястото са се намирали множество други неустановени лица, определени като „горе-долу цялата махала“. При това положение не би могло да бъде изключена по несъмнен начин възможността процесният автомобил да е бил управляван от друго лице.

Адм. нак. отговорност е лична и може да бъде реализирана само при несъмнено установяване на всички елементи от състава на нарушението. Недопустимо е основен релевантен факт, какъвто е качеството на лицето като водач и осъществяването на изп. деяние „управлява“, да бъде извеждан единствено въз основа на предположение или вероятност.

Съдът счита, че док-ствата по делото установяват по категоричен начин концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, но не установяват със същата категоричност, че именно той е управлявал процесния автомобил в посочените в НП време и място.

При това положение не е доказан 1 от основните обективни признаци на състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Като е приел обратното и е наложил адм. наказание, АНО е приложил неправилно материалния закон.