Решение № 260010 от 14.09.2020, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е № …… гр.Панагюрище, 14.09.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 11.08.2020 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 114/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. „У.Х.“

ООД ***, представлявано от управителя д-р К.Ч.-Р., ЕИК: ********* против НП № 13-680-5/14.04.2020 г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето и за нарушение на чл.86, ал.1, т.1 във връзка с чл.81, ал.2, т.4 от същия закон на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин ) лева.

В жалба се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН бил съставен в отсъствие на представляващия жалбоподателя на дата, различна от посочената в поканата, което представлявало съществено процесуално нарушение. В допълнение се твърди, че актосъставителя бил включен в състава на проверка на място в лечебното заведение, която била наредена със заповед на Директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от дата, съвпадаща с датата на съставяне на процесния АУАН, т.е. актосъставителят не е имал никакви пречки да състави АУАН в присъствие на представляващия жалбоподателя.

Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване от АНО къде се съдържа забраната да се предоставя услугата, описана в НП: „работа с лигашур“, и да се иска заплащане за същата, доколкото такава дейност не се заплащала от НЗОК и същата се явявала допълнителна такава. В тази връзка се твърди, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е съставомерно от обективна страна. Излагат се аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

За ответника по жалбата - АНО, се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят М. „У.Х.“ ООД е санкционирано за това, че е изискало и получило без правно основание сума в размер на 150,00 лева за работа с лигашур (специален медицински уред, повишаващ качеството на интервенцията) от пациентката Д А , с което е нарушило чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, повеляващ че всеки пациент има право на зачитане на икономическите му права. Като дата на извършване на нарушението се сочи датата на която пациента Д А е заплатила сумата – 17.05.2019 г., а като дата на неговото откриване – 29.11.2019 г., последният ден от проверката, в хода на която е установено нарушението.

За извършеното нарушение, което било установено от свидетеля П К - държавен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, против жалбоподателя бил съставен АУАН № А-13-680-5 от 17.02.2020 година. АУАН бил съставен в отсъствие, след като представляващия жалбоподателя - управителя д-р К.Ч.- Р. била надлежно поканена да се яви в ИА „МН“ за предявяването му, но последната не се явила.

Въз основа на АУАН, на 14.04.2020 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на представляващия жалбоподателя на 14.05.2020 г., а жалбата против НП била подадена директно в РС Панагюрище на 15.05.2020 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

От показанията на актосъставителя П К - държавен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като и от събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

През месец ноември

2019 г., въз основа на заповед № ИАМН-РД

13-680/28.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „МН“ св.К , заедно с още трима инспектори от ИА „МН“ извършили проверка на място в лечебното заведение М.

„У.Х.“ ООД ***. Проверката била провокирана от сигнал, препратен по компетентност от РЗОК Пазарджик. В хода на проверката били установени нарушения в ценоразписа на лечебното заведение, както и различни нарушения на икономическите права на пациенти, които се изразявали в изискването от пациентите и заплащането от страна на последните на такси за допълнително поискани услуги, които не попадали в обхвата на чл.2, ал.3 и чл.24 а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където таксите за допълнително обслужване са лимитативно изброени.

Процесното нарушение, констатирано от св.К било установено след проверка на медицинската документация, съставена във връзка с хоспитализацията на пациентка с имена Д А А . От документацията ставало ясно че пациентката е хоспитализирана по спешност в лечебното заведение М. „У.Х.“ ООД на

10.05.2019 г., като три дни по-късно (на 13.05.2019 г.) й е била извършена операция. В деня на хоспитализацията пациентката е подписала декларация ( л.54 в делото), че представител на лечебното заведение й е разяснил реда на заплащане на диагностиката и болничното лечение, което й предстои, и че разходите се заплащат изцяло от бюджета на НЗОК, предвид заболяването й. В т.2 от декларацията пациентката Д А е посочила, че по време на престоя й в лечебното заведение е заплатила 150 лева за работа с лигашур, използван по време на извършената й операция, откъдето става ясно че декларацията в частта на т.2 е попълнена на по-късна дата. За допълнително предоставена услуга „работа с лигашур“, за която няма спор че не се заплаща от бюджета на НЗОК, на пациентката е била издадена фактура № **********/17.05.2019 г. на обща стойност 450,00 лв. ( л.52 в делото), от които: 300 лева за избор на лекар при средни операции и 150 лв. за работа с лигашур.

По така установените факти, които се установяват от безпротиворечивите гласни и писмени доказателства, събрани по делото, страните не спорят.

При така установеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. Извършеното нарушение е безспорно доказано.

Съгласно чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципа на зачитане на правата на пациента, а съгласно чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето като пациент всеки има право на зачитане на неговите граждански, политически, икономически, социални, културни и религиозни права.

Съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ: „Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата.“ В чл.24 а от Наредбата допълнително поисканите услуги са лимитативно изброени: „ По време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:

1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента;

2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим;

3. избор на лекар или екип от медицински специалисти“.

От редакцията на текстовете е ясно, че лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, каквото безспорно е М. „У.Х.“ ООД нямат право да искат и получават от пациентите такси за допълнителни услуги извън изброените, в т.ч. за допълнителни услуги за работа с лигашур, независимо че услугата не се заплаща от НЗОК. Изводът се налага от лимитативното изброяване на допълнителните услуги, които могат да искат пациентите срещу заплащане в чл.24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, който нормативен акт е по прилагането на Закона за здравето, т.е. детайлизира заложените в закона принципи на зачитане на икономическите права на пациента. Ето защо, на 17.05.2019 г. лечебното заведение М. „У.Х.“ ООД е получило без правно основание сума в размер на 150,00 лева от пациента Д А за работа с лигашур, използван по време на извършената й на 13.05.2019 г. операция, с което е нарушило чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, повеляващ че всеки пациент има право на зачитане на икономическите му права. Още повече, в случая липсват доказателства пациента да е пожелал услугата, тъй като приложената на л.54 декларация удостоверява само извършването и заплащането на услугата от страна на Д А , но не и нейното желание да я ползва. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя възраженията в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване от АНО къде се съдържа забраната да се предоставя услугата, описана в НП: „работа с лигашур“ и да се иска заплащане за нея, доколкото такава дейност не се заплащала от НЗОК и същата се явявала допълнителна такава. Съображенията за това неправилно според съда становище са изложени горе. Отделно от това в НП адм.-нак. орган ясно е посочил (Вж. абзац осми на стр.2-ра от НП) законовата разпоредба, която забранява изискването и получаването от страна на жалбоподателя на заплащане от пациентите на подобна услуга - чл.2, ал.3 и чл.24 а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, с обяснението че същата не попада в обхвата на лимитативно изброените такива.

АНО е приложил правилно не само материалната норма, очертаваща състава на нарушението, но и санкционната такава ( чл.221, ал.2 от ЗЗ), определяща санкция за ЮЛ за нарушение правата на пациент, регламентирани със Закона за здравето и нормативните актове по прилагането му.

Досежно възраженията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на представляващия жалбоподателя на дата, различна от посочената в поканата, съдът намира същите за неоснователни. Съображенията на съда са следните:

Видно е от приетата по делото покана на л.94 в делото, представляващия жалбоподателя д-р К.Ч. – Р. е била поканена на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, на 14.02.2020 г. от 10,00 до 16,00 часа да се яви в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с посочен административен адрес, за предявяване на акт за установено административно нарушение в хода на извършена проверка на лечебното заведение М. „У.Х.“ ООД, наредена със заповед № ИАМН-РД 13-680/28.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „МН“.

Видно е от изложеното в жалбата, поканата за съставяне на АУАН е била получена от представляващата жалбоподателя д-р К.Ч.-Р. още на 04.02.2020 г., но същата не се е явила в Агенцията на определената дата , тъй като е била служебно препятствана.

Видно е от показанията на актосъставителя – св.П К , представляващата жалбоподателя е била чакана да се яви до края на работния ден (14.02.2020 г. е бил ден петък), за да бъде съставен акта в нейно присъствие, и тъй същата не се е явила (факт, по който не се спори) АУАН бил съставен в отсъствие на следващия работен ден – понеделник, 17.02.2020 г.

След съставянето му, АУАН бил изпратен за връчване чрез общинската администрация, и бил връчен на представляващата жалбоподателя на 27.02.2020 г., видно от разписката на корицата на делото.

От показанията на св.К се установява също така, че същият действително е бил включен в състава на нова проверка на лечебното заведение, наредена със заповед от 17.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“, за която узнал едва в деня на издаването на заповедта, след съставянето на процесния АУАН, като проверката започнала на следващия ден – 18.02.2020 г. поради необходимостта от уреждане на организационни проблеми, свързани с пътуването.