Решение № 4578 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4578 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110100463 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени о т Н. К. Н. - П. ЕГН **********, адрес: ****************** срещу ЗАД А., ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ************** искове с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 517.65 л е в а , представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 04.09.2023г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил М..к. per. номер ***********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба - 15.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 74.99 лева обезщетение за забава върху главницата от 517.65 лв. за периода 29.09.2023 -14.01.2025г.; сумата 929.77 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 26.07.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил М..к. per. номер ***********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба - 15.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 15.14 лева обезщетение за забава върху главницата от 929.77 лв. за периода 04.09.2024 -14.01.2025г..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: на 26.07.2023г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № № *************. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца - М . . к . per. номер ***********, застрахован със застраховка „К.“, клауза Пълно К., със срок на действие 28.07.2023 - 27.07.2024г..

Автомобилът бил оценен на стойност 400 0 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищецът съгласно застрахователния договор била изплатена на застрахователя. На 04.09.2023г. след като автомобилът бил паркиран на ул. Студентска в гр.

Варна до блок № 13, ищецът установил увреждания по него - лява декоративна лайсна преден капак, преден ляв калник. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета № **************/07.09.2023 г.. Застрахователят отказал изплащане на обезщетение. На 26.07.2024г. при паркиране на автомобила на ул. Радецки в гр. Варна, настъпило ПТП, в резултат на което били увредени преден десен калник, предна дясна врата. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета № *************/26.07.2024 г.. Застрахователят отказал изплащане на обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите били необходими суми в исковия размер. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва.

1

Искането е за уважаването им и присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „К. на МПС” за процесния автомобил, обективиран в полица № *************, със срок на действие от 28.07.2023 - 27.07.2024г..

Във връзка със събития на паркинг от 04.09.2023 г. и 26.07.2024 г., декларирани от застрахованото лице съответно на 07.09.2023 г. и 26.07.2024 г., в ЗАД „А." били заведени преписки по щети с №************* и №*************. Същите са разгледани и е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К. на МПС". Установени били съществени разминавания между декларирания и описан в заявленията за изплащане на обезщетение от 07.09.2023 г. и 26.07.2024 г. механизъм на настъпване на уврежданията и констатираните вреди по автомобила. Сочи, че за настъпилото събитие не са уведомени компетентните органи на МВР - Пътна полиция, както и застрахователя на осигурената денонощна телефонна линия. Настъпилите увреждания не били взаимно свързани помежду си и не биха могли да настъпят в резултат на единично събитие. Разположението им по различни детайли на автомобила, както и различната посока на нанесените увреждания сочи, че вредите са възникнали в резултат на различни събития, по различно време и място и по различен механизъм. Налице са нарушения на общите условия, между които на т.11.4, т. 82.2, т.82.12, т. 83.4, т. 84, т. 152., които изключват отговорността на застрахователя. Оспорва размера на исковете. Оспорва и дължимостта на А.есорните претенции. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че към 04.09.2023 г. и 26.07.2024 г., по отношение на лек автомобил марка М..к. per. номер *********** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „К.”, клауза Пълно К. при ответника, обективиран в полица №*************, със срок на действие от 28.07.2023 - 27.07.2024г., че при ответника са заведени щети с №************* и №*************, по които на ищеца е отказано изплащане на обезщетение.

О т застрахователна полица е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 4000 лева, при застрахователна премия 315 лева.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, стойността на ремонта по щета № ************** по средни пазарни цени възлиза на 517.63 лева с ДДС, а по щета № ************** възлиза на 929.77 с ДДС. Двете щети биха могли да са настъпили по степен и вид вследствие на заявените събития. Първата щета е заявена на 07.09.2023г. и е в предна лява част на ниво по средата на автомобила, втората на 26.07.2024г. и е в предна дясна част на ниво доста по - ниско от първата. Поради доста отдалечения период от завеждането между двете събития и несъвпадение между механизмите на получаване на уврежданията, не е възможно констатираните увреждания да настъпят в резултат на единично събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС

- Решение

№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати 2 застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарнА.ена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такивА.ени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Не е спорно, че застрахователят не е изплатил обезщетение, въпреки заявяване на щетите.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установи, че необходимата стойност за отремонтирането на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 517.63 лева с ДДС по щета № ************** и 929.77 лева с ДДС по щета № **************.

Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва върху тях, от датата на исковата молба - 15.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Установи се наличие на главен дълг.

Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета, който съгласно чл.

405 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ не може да е по-дълъг от 15 работни дни от представяне на необходимите документи.

С оглед установения момент на уведомяване на застрахователя за настъпилите събития, то към началните дати на претенциите за лихва - 29.09.2023 г. и 04.09.2024г. ответникът е изпаднал в забава. Изчислени със софтуерен продукт „Апис финанси“ за претендираните периоди, обезщетението за забава формира лихва в размер на 75.47 лева върху сумата от 517.65 лв. и в размер на 46.82 лева върху сумата от 929.77 лв.. Исковете следва да бъдат уважени в претендираните размери.

По разноските:

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за дължимата държавна такса в размер от 200 лв., както и разноски за експертиза (400 лв.) и за адвокат в размер от 1200 лв.

Възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид фактическата сложност на делото, броя на заявените претенции /четири претенции по две щети, образувани за две отделни застрахователни събития/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ************** да заплати на Н. К. Н. - П. ЕГН **********, адрес: ******************, сумата в размер на 517.65 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 04.09.2023г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил М..к. per. номер ***********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба - 15.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 74.99 лева обезщетение за забава върху главницата от 517.65 лв. за периода 29.09.2023 -14.01.2025г.; сумата 929.77 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 26.07.2024г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил М..к. per. номер ***********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба 3 15.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 15.14 л е в а обезщетение за забава върху главницата от 929.77 лв. за периода 04.09.2024 -14.01.2025г., на основание 405, ал. 1 и чл.409 КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ************** да заплати на Н. К. Н. - П. ЕГН **********, адрес: ****************** сумата 1800 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.