Решение № 5564 от 03.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5564 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100502716 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 121015298, чрез процесуален представител адв.И. Д., срещу решение №20669 от 13.12.2023г., постановено по гр.дело №45852/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ

СОФИЯ"

ЕАД, с ЕИК 831609046, с р е щ у "ИЛИЕВ

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"

ООД,

ЕИК 1 2 1 0 1 5 2 9 8 , установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД, че ответникът - "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 121015298, дължи на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата от 155.83 лв., представляваща цена за ползвана топлинна енергия за "небитов" клиент, с аб.№300074, периода 01.05.2020г. 30.04.2022г. за имот, находящ се на адрес: град София, ж.к."****", бл.****, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 13.06.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, както и е осъден "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 121015298, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ 1

СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 62.13 лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №32695/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, и сумата от 476.35 лв., разноски в исковото производство.

Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че между страните не са възникнали договорни отношения за доставка на топлинна енергия относно процесния имот, като през исковия период потребител на топлинна енергия за имота е неучастващо по делото лице – "ИЛИЕВ КОНСУЛТ 2010" ЕООД, който е титуляр на партидата, открита от дружеството-ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД през исковия период, поради което това юридическо лице се явява задължено да заплаща потребената в имота топлинна енергия. Оспорва се още, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди и същият е "небитов" клиент по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ, досежно който факт при доказателствена тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства. Твърди, че процесният топлоснабден имоот е апартамент и същият се използвал за задоволяване на битови, а не на стопански нужди. В тази връзка се твърди че неправилно е прието от СРС, че ответникът отговаря за процесните задължения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД. Заявена е претенция за присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 05.06.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Т., с надлежно учредена представителна власт, е депозирал писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Изложени са бланкетни мотиви в горния смисъл. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирани от въззивника разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Трето лице-помагач - "Нелбо инженеринг" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 121015298, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във 2 вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното решение на СРС в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното .гр.дело №32695/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въззиваемият - ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 13.06.2023г. и е постановена на 29.06.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД. В случая длъжникът - "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, в срока по чл.414 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния 3 закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.

За да постанови обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че в случая исковата претенция се основава на твърдението, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, и поради факта, че през процесния период ответникът е потребявал енергия в собствения си имот, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на доставената и потребена топлоенергия. Изложените правни аргументи на първостепенния съд не намират опора в закона и в събраните по делото доказателства и като такива се неправилни и незаконосъобразни. Доводите във въззивната жалба са основателни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, в т.ч. и е извършил услугата дялово разпределение, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия за стопански нужди и се е възползвал от услугата дялово разпределение, както и да докаже размера на 4 вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия и на извършената услуга дялово разпределение). При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен (има правото и задължението) да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се съществили.

В случая страните не спорят, а и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №53, том І, рег.№3811, дело №41/07.03.214г., се установява, че ответникът - "ИЛИЕВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД е собственик на процесния недвижим имот. Не се спори също и относно обстоятелството, че между страните, за процесния имот и период, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение.

В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД обаче установеният по делото факт, че ответникът притежава правото на собственост върху самостоятелен обект – ап.№86, находяща се в жилищна сграда, с админиспративен адрес: град София, ж.к."****", бл.***, не презумира доставката на топлинна енергия за стопански нужди. Въззивният съд намира, че предвид събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал ищецът не е доказал при условия на пълно и главно доказване, че ответникът е "небитов клиент". В § 1, т.2а и т.33а от ДР на ЗЕ са дадени легални дефиниции за "битов клиент" и "небитов клиент", при анализа на които се налага извод, че водещ критерий за разграничаване на двете понятия са нуждите, за които се купува, респективно ползва топлинната енергия. "Небитов" е този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови, т.е. за стопански нужди. В разглеждания случай въззивникът-ответник поддържа твърдението, че е "битов" клиент с оглед факта, че процесният имот представлява апартамент, т.е. жилище. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява доставяната в процесния имот топлинна енергия да е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана търговска дейност, като топлинната енергия е била доставяна в жилище, а не в търговско помещение, т.е. не може да се направи такъв извод въз основа на предназначението на обекта, нито такъв извод може да бъде направен въз основа на обстоятелството, че топлоснабденият имот е бил придобит от ответника в качеството му на юридическо лице. При доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства в обратния смисъл, че процесният имот се използва за стопански нужди.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79dfba10-1924-4def-95d5-1b3967fceab1