Решение № 780 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500063 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.03.2021г., постановено по гр.д.№ 5052/2019г., по описа на СГС, ГО, 6 състав е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на В. К. В. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 5228/2007г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП, по н.о.х.д.№ 3247/2011 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, по в.н.о.х.д. № 2956/2013г. по описа на СГС, НО, трети въззивен състав, по к.н.д. № 119/2014г. по описа на ВКС,НО, трети състав, в извършване на престъпление по чл.201 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 10.04.2014г. Присъда постановена на 10.10.2013г,, по в.н.о.х.д № 2956/2013 г. по описа на СГС, НО, втори въззивен състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, а на осн.чл.78 ал.1 ГПК сумата от 383,21 лв. /триста осемдесет и три и 0,21 лв./ направени разноски.

Със същото решение е отхвърлен изцяло предявеният иск за имуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. пропуснати ползи – поради невъзможност да започне работа, както и претърпени загуби в размер на сумата от 5500 /пет хиляди и петстотин/ лева направени разноски за един адвокат в различните инстанции, като неоснователен.

1

С Решение № 265307 от 09.08.2021г., постановено по гр.д. № 5052/2019г. по описа на СГС, ГО, 6 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 261387 от 02.03.2021г, като в диспозитива на решението, след думите до окончателното изплащане на сумата, ДА СЕ ЧЕТЕ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. С определение от 08.03.2022г. без разглеждане е оставена молба на ищеца /обективирана в края на жалбата/ за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

В срока по чл.247 ГПК срещу решението за поправка на ЯФГ е депозирана въззивна жалба от ищеца.

Жалбоподателят-ищец В. К. В. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, както следва: за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. неимуществени вреди, както и досежно предявеният иск за имуществени вреди в размер на 10000 /десет хиляди/ лв. пропуснати ползи – поради невъзможност да започне работа, както и за сумата от 5500 /пет хиляди и петстотин/ лева направени разноски за един адвокат. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 10 000 лева е многократно занижен, тъй като наказателното производство срещу него е започнало на 25.10.2007г. Съгласно трайната практика на съдилищата, наказателното производство се счита за започнало от момента на образуването му с надлежен акт, а в случая това е постановление на СРП. Без значение е кога лицето е било привлечено като обвиняем и кога е внесен обвинителен акт за разглеждане в съда. Ето защо счита, че определеният от СГС срок от 4 години 2 месеца и 2 дни е занижен и следва към него да се прибавят още 2 години 3 месеца и 14 дни от датата на образуване на наказателното производство до първото привличане на ищеца в качеството му на обвиняем. Не е отчетено и обстоятелството, че същият дълго време е бил обявен за общодържавно издирване.

Отделно от горното съдът не е отчел, че спрямо него е повдигнато обвинение за това, че за периода от 20.03.2006г. до 31.10.2006г. в гр.София, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на склад, е присвоил чужди пари - парична сума в размер на 5089,64 лв. - престъпление по чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като първоначално е бил обвинен, че е присвоил чужди вещи, поверени му да ги пази, като се касае за общо 59 /петдесет и девет/ отделни деяния. На второ място първоинстанционният съд е приел, че не е доказан предявеният иск за заплащане на обезщетение от 10 000 лева пропуснати ползи, поради невъзможност да започне работа предвид висящо наказателно производство. Счита, че това не отговаря на събраните и приети доказателства, доколкото от разпитаните свидетели и от заключението на СПЕ се установява, че след привличането му качеството на обвиняем, В.В. е бил принуден да се прехвърли на по-ниско платена работа и е бил възпрепятстван да започне работа като охранител със собствено оръжие на по-висока заплата. Трето съдът е приел, че не е доказан предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лева направени разноски за един адвокат за различните инстанции, тъй 2 като представената разписка за изплатени от ищеца суми в посочения размер, удостоверява извършване на разходи пет години след приключване на наказателното производство към момента на подаване на исковата молба - 10 04.2019г. Твърди, че в наказателното производство не е задължително да се представят договори за правна помощ, а представителната власт на адвоката е въз основа на пълномощно, с което се удостоверява представителната власт за кои инстанции важи. Намира, че е без значение кога и как са били изплатени претендираните суми. Съгласно тълкувателното решение на ВКС относно доказването на направените разноски и трайната съдебна практика, това може да стане и с разписка за изплатена сума, в която да бъде посочен целият размер на заплатените хонорари от страната. Ищецът е поискал и е получил документ за общия размер на изплатените от него на части суми. На четвърто място твърди, че съдът е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати разноски по делото в размер на само 383,21 лева по предявените искове. В тази част решението се явява незаконосъобразно и неправилно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение за присъденото от съда обезщетение в размер на 10000 /десет хиляди/ лева е 830 /осемстотин и тридесет/ лева. СГС въобще не се е произнесъл по предявения списък на разноските, където са разделени отделните суми, като по делото е видно, че е платена и държавна такса за завеждане на делото, чийто размер не е присъден. На последно място по отношение на претенциите за законна лихва, считано от 12.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, намира решението за неправилно, тъй като датата на подаване на ИМ е 10.04.2019г. и следва датата за законна лихва да тече от 10.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Депозира и жалба срещу решението за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, като посочва, че с Определение №1903 от 20.07.2021г. по в.гр.д. №1992/2021г. по описа на САС, ГО, 7 състав, делото е върнато на първоинстанционния съд с изрични указания за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК. Въпреки тези задължителни указания, председателят на състава се е произнесъл по реда на чл.247 ГПК. Също така първоинстанционният съд не се е произнесъл и по направените по делото разноски от страна на ищеца за държавни такси, както и за размера на адвокатския хонорар пред първата инстанция, съгласно уважения иск.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли исковете изцяло респ. да намали техния размер. Посочва, че в мотивите си съдът е посочил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, но не е обсъдил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния размер и не е дал отговор защо именно тази сума -10 000 лева, е приета за справедлива обезвреда. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обещетение. При постановяване на своето решение съдът не е съобразил в достатъчна степен, че наказателното производство е приключило в разумен срок, преминало е през всички съдебни инстанции, не е съобразена взетата мярка за неотклонение, както и заключението на СМЕ, от която е видно, че не са налице трайни вреди върху психично здраве на ищеца, като липсват доказателства и за трайни вреди върху физическото му 3 здраве. Делото не е било медийно разгласено, липсват доказателства същото да се е отразило върху професионалното развитие на ищеца.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът В. К. В. твърди, че през 2007г. по жалба на Р. Р. К.- М., в качеството й на управител и собственик на ЕТ „К.-Р. М.“, е било образувано наказателно производство срещу него -ДП № 5229/2007г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП, за което разбрал едва през месец януари 2010г. при задържането му в КАТ-СДВР и впоследствие бил отведен в 03 РУ-СДВР, където бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като първоначално бил обвинен, че присвоил чужди вещи, поверени му да ги пази. Твърди, че на 06.01.2011г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.201, пр.2, вр. чл.26, ал.1 НК, за това че присвоил чужди пари, поверени му да ги пази, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 НК. След приключване на досъдебното производство било образувано Н.О.Х.Д. № 3247/2011 г. въз основа на внесен обвинителен акт, по което дело били проведени няколко заседания и с Присъда на СРС бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 1 г., чието изпълнение е отложено за срок от 3 г.

По подадена от ищеца жалба, било образувано в.н.о.х.д. № 2956/2013 г., като с Присъда от 10.10.2013г. съставът на СГС отменил първоинстанционната присъда и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Прокуратурата протестирала присъдата и било образувано к.н.д. № 119/2014 г. на ВКС, по което с решение от 10.04.2014г. е оставена в сила постановената от СГС присъда т.е. оправдан е окончателно с влязла в сила на 10.04.2014г. присъда. Вследствие на воденото наказателно производство, получил психически и нервен срив, появили се сериозни здравословни проблеми. Твърди, че страда от постоянно безсъние, често повтарящи се депресии и постоянно безпокойство. През периода на наказателното производство не можел да работи нормално и бил лишен от възможността да се издържа, бил принуден да взема парични заеми, изпитвал чувството, че целият му живот е дамгосан. Претендира обезщетение от 50 000 лв., за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 5500 лв.-обезщетение за претърпените имуществени вреди, равняващи се на стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред различните инстанции, както и сумата от 10 000 лв.-имуществени вреди-пропуснати ползи, поради невъзможност да започне работа, поради висящо наказателно производство за длъжностно престъпление, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2007 г. до окончателното изплащане на сумите и разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска, възразявайки за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД и за недопустимост на претенцията, поради факта, че вземането е погасено по давност, тъй като оправдателната присъда е влязла в сила на 10.04.2014г. респ. вземането за главница се е погасило с общата петгодишна давност на 10.04.2019г., а исковата молба е подадена на 12.04.2019г. Релевира възражение, че вземането за лихви е погасено с изтичането на 3 годишна давност. Заявява възражение по чл.78, ал.6 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.