Решение № 745 от 17.06.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № 745 гр. Русе, 17.06.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският районен съд, II - ри граждански състав в публично заседание на 09-ти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:МИЛЕН

ПЕТРОВ при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3761 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата Г.В.Т. твърди, че на 04.12.2018г. сключила със ответното дружество „Креди Йес“ ООД Договор за паричен заем, по силата на които дружеството й предоставило в заем сумата от 800.00 лв., при фиксиран месечен лихвен процент - 3.34% и годишен процент на разходите - 49.080 %. Заявява, че приела да погаси задължението си за 43 седмици, чрез седмични вноски в размер на 21.92 лв. Тъй като не осигурила предвидените в чл.6 от договора обезпечения, следвало да заплати неустойка в размер на 820.49 лв.

Ищцата счита, че процесния Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г. съдържа неравноправни договорни клаузи, противоречащи на закона. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му, като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.В условията на евентуалност, моли да се прогласи нищожността на отделни клаузи от договора. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Креди Йес“ ООД-гр.Хасково е депозирало отговор на исковата молба, в който излага доводи, относно неоснователността на ищцовите претенции и моли исковете да се отхвърлят. Навежда и доводи за недопустимост на иска поради факта, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.03.2019г. е прехвърлило вземанията си на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което ищцата била уведомена.

От фактическа страна:

Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна върза, основана на Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г., по силата на който „Креди Йес“ ООД е предоставило в заем на Т. сумата от 800.00 лв. Кредитополучателят приел да възстанови заетата сума в срок от 43 седмици, за периода 11.12.2018г.- 01.10.2019г. ведно с 49.080% годишен процент на разходите, при фиксиран месечен лихвен процент - 3.34%. В чл.6 са предвидени обезпечения, които безспорно не са предоставени от ищцата. По делото липсва спор, че заемната сума от 800.00лв. е получена от ищцата.

По делото е приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно, обосновано и обективно.

От правна страна:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем. В условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор.

По допустимостта на исковете:

Възражението направено в отговора на ИМ, че предявените искове са недопустими, поради факта, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.03.2019г. ответника е прехвърлил вземанията си на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, т.е. Креди Йес“ ООД не е пасивно материално отговорно лице по иска е неоснователно. При предявен иск за нищожност на договора за кредит, длъжникът по договора не само че не може да го предяви срещу цесионера /доколкото последният не е страна по този договор/, а трябва да го предяви срещу цедента /доколкото именно той е страна по договора и с договора за цесия – с прехвърлянето на вземането, не се лишава от това си качество/-в т.см. Решение №127/30.07.2018 по т.д. №1103/2017 на ВКС, ТК, II т.о./.

По основателността:

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Съда на ЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.080 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Освен горното клаузата по чл.8 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 820.49 лв. при неизпълнение на задължението по чл.6 за осигуряване на обезпечения от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК.

На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал. 4