Решение № 208 от 21.10.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Сандански, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря В.а Евг. Томова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100201 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. А. Д., с ЕГН**********, с адрес-гр.Б., ул.“А.К.“, № *, Н. А. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., ж.к.“Е.“, бл.*“*“, ет.*, ап.** и Г. А. Д., с ЕГН-**********,с адрес-с.И., община С., ул.“Ц.И.Ш.“, № **, чрез адвокат С. М. от гр.С., ул.“К.Б.“, № **, ет.*, срещу К. А. К., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ул.“П.Б.“, № *, с която е предявен иск за установяване по отношение на ответницата, че ищците са собственици на гараж със застроена площ от 25,42кв.м., построен в УПИ ХІІ-59 в кв.25 по плана на с.И., община С., с площ от 597кв.м., при съседи-улица, УПИ ХІІІ-69, УПИ ХІ-59 и УПИ ІV-62 и за осъждането й да им предаде владението върху него, както и за отмяна на нотариален акт № 4,т.І, рег.№29, д.№4/2023г. на нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 197 и с район на действие-района на Районен съд-Сандански.

Правно основание-чл.108 от ЗС във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че ищците са наследници на А.Н. Д., а ответницата-на А.Б.Т..

Твърди се, че наследодателите на страните са били собственици съответно на парцел ІІІ в кв.25 и на УПИ ХІІ-59 в кв.25 по регулационния план на с.И.. Твърди се, че на 16.01.2008г. между ищеца Г. А. Д. и наследодателя на ответницата е сключено споразумение-декларация, съгласно което А.Б.Т. декларира, че е съгласен Г. А. Д. да построи гараж на границата между парцелите УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ, както и че може да го построи и върху част от собствения му парцел. Твърди се, че въз основа на подписаното споразумение-декларация община С. е издала разрешение за строеж № 14/22.12.2000г., заверено на 23.05.2008г., съгласно което на Г. А. Д. се разрешава да построи гараж със застроена площ от 25кв.м. по одобрени архитектурни проекти от 22.12.2000г. в собствения му парцел УПИ ХІІІ-69. Твърди се, че въз основа на издаденото разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти ищецът Г. А.

Д. през 2008г. е построил гаража. Твърди се, че ищците ползват, владеят и своят гаража като собствен от 2008г. до 07.01.2023г. Твърди се, че от 07.01.2023г. ответницата възпрепятства ползването на гаража от ищците, като е монтирала собствена врата на гаража и го е заключила. Твърди се, че на 09.01.2023г. на ответницата е издаден, чрез извършване на обстоятелствена проверка, нотариален акт № 4,т.І, рег.№29, д.№4/2023г. на нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 197 и с район на действие-района на 1

Районен съд-Сандански, с който й е признато правото на собственост върху гараж със застроена площ от 25,42кв.м., съгласно удостоверение за търпимост № 77/07.11.2022г., издадено от главния архитект на община С., който гараж е построен в УПИ ХІІ в кв.25 по плана на с.И., община С., с площ от 597кв.м., при съседи-улица, УПИ ХІІІ-69, УПИ ХІ-59 и УПИ ІV-62. По изложените съображения ищците искат да бъде признато по отношение на ответницата, че те са собственици на гаража, на основание давностно владение, осъществено в периода от 2008г. до 07.01.2023г. от тях и техния наследодател, и на основание приращение, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху гаража, както и да се отмени издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт по дело №4/2023г. по описа на нотариус С.П.. В подкрепа на иска си ищците представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че издаденото разрешение за строеж е изгубило действието си, както и одобрените проекти, тъй като не е започнало строителството, респ.не е изграден грубия строеж в определения в ЗУТ срок. Твърди се, че изграденият гараж е незаконен, тъй като е извършено строителство в чужд имот без отстъпено право на строеж в съответната форма, както и че за гаража липсват строителни книжа. Твърди, че гаражът, за който се е снабдила с документ за собственост, е построен в нейния имот преди 2001г. Изтъква, че след като е направила геодезическо заснемане на своя имот и е установила, че гаражът попада в него, както и че за гаража няма строителни книжа, е предприела действия да се снабди с документ за собственост. Ответницата счита, че след като за гаража не е учредено право на строеж върху нейния имот, то се прилага чл.92 от ЗС- собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. В подкрепа на становището си ответницата сочи гласни доказателства.

По делото е приложено заверено копие на нотариално дело № 4/2023г. по описа на нотариус С.П., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 197.

По делото са назначени две съдебно-технически експертизи и са приети заключения на вещи лица.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците по делото са деца и наследници на А.Н. Д., починал на 03.05.2021г.

(представеното удостоверение за наследници), който с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 57 по дело 172/1975г. на Районен съд-Сандански е бил признат за собственик, на основание давностно владение, на парцел 3 в кв.25 по регулационния план на с.И., с площ от 550кв.м., при съседи:улица, собствено, Л.Й.М. и А.И.Н., ведно с жилищната сграда построена в парцела, както и на парцел 13 в същия квартал, на площ от 504кв.м., при съседи: улица, собствено, Б.А.Т. и К.Г..

УПИ ХІІІ-69 в кв.25 по КРП на с.И., с площ от 504кв.м., е при съседи: улица, УПИ Х ІV-310, УПИ ІІІ-69 и УПИ ХІІ-59 (представената скица изх.№27/08.02.2023г. на община С.).

Собственик на УПИ ХІІ в кв.25 по регулационния план на с.И., община С., одобрен със заповед № 573 от 1973г., с площ по документ-320кв.м., а по скица-597кв.м.,при граници и съседи:улица, УПИ ХІІІ, УПИ ХІ, УПИ ІV, е бил А.Б.Т., видно от нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 74, т.ІІ, рег.№2732, д.№243 от 2007г. на нотариус Д. Г.ева, който нотариален акт е издаден въз основа на договор за доброволна делба № 126 от 01.12.1997г. (приложен по делото). А.Б.Т. е подписал декларация изх.№24/16.01.2008г. на общинска администрация с.С., в която е декларирал, че като собственик на УПИ ХІІ, пл.№59, в кв.25 по регулационния план на с.И., община С., е съгласен Г. А. Д.-ЕГН **********, да построи гараж на границата между парцелите им УПИ ХІІ и ХІІІ, като също така може да го построи и върху част от собствения му парцел.

УПИ ХІІ в кв.25 по регулационния план на с.И., община С., е дарен на К. А. К. от А.Б.Т. и О. Б. Т. (нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т.І, рег.№1989, д.

№173 от 2020г. на нотариус Д. Г.ева, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 498, който нотариален акт се съдържа в приложеното по делото нотариално дело № 4 от 2023г. по описа на нотариус С.П.).

Община С. е издала, на основание пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по заявление на К. А. К. и приложени към него документи, удостоверение за търпимост № 77/07.11.2022г. на строеж: едноетажна масивна постройка с конкретно предназначение „гараж“, със застроена площ-25,42кв.м., находящ се в УПИ ХІІ-59, кв.25 по КРП на с.И., община С. (съдържащо се 2 в приложеното по делото нотариално дело № 4 от 2023г. по описа на нотариус С.П.). Въз основа на това удостоверение за търпимост и на горепосочения нотариален акт за дарение на недвижим имот е съставен нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 4, т. І, рег.№ 29, дело № 4 от 2023г. по описа на нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 197, с който К. А. К. е призната за собственик на гаража построен в УПИ ХІІ-59, кв.25 по КРП на с.И., община С.. За този гараж няма одобрени проекти за строителство, няма издадено строително разрешение за изграждане на гараж, както и няма данни в Техническа служба при община С. за дадена строителна линия, както и протокол съставен от компетентно лице (заключението на вещото лице К.). Вещото лице К. заключава, че няма данни за датата на извършване на строителството на гаража, поради липса на кадастрална карта и извършено заснемане и летене над с.И., като само в ортофотокартата на с.И. към 2019г. и към 2022г. изграденият гараж е заснет. От заключението на вещото лице С. (извършило справка в информационната система на АГККС., в която са достъпни ортофото карти на територията на РБългария от 2011г., 2019г. и 2022г., както и справка в картографски услуги на Google - Гугъл карти /Google Maps/ и Гугьл З е м я /Google Earth/, в която за РБългария, респективно за с.И. са налични сателитни изображения и на 19.08.2003г., 18.09.2003г., 22.04.2012г. и 16.07.2012г.) е видно, че към дата 19.08.2003г., на границата между УПИ №ХII-59 и УПИ№ХIII-69 в кв.25 няма постройка/строеж/, а към дата 16.07.2012г. на границата между УПИ №ХII-59 и УПИ№ХIII-69 в кв.25 е налична постройка/строеж/. Това вещо лице заключава, че строежът на процесния гараж е започнал след дата 19.08.2003г. и е приключил преди м. март 2012г.

По делото е представен препис на разрешение за строеж № 14 от 22.12.2000г. на община С., издадено на Г. А. Д. от с.И., за строеж на гараж в парцел *** в кв.25 по плана на с.И., община С., съгласно одобрените (съгласувани) проекти на 22.12.2000г. от главния архитект, който документ е с печат на община С., Дирекция „ОСБ“ от 23.05.2008г.

От представената скица изх.№ 66/01.03.2024г. на община С. е видно, че на регулационната граница между УПИ ХII-59 и УПИ ХIII-69 в кв.25 по КРП на с.И. има само един масивен строеж, попадащ в УПИ ХII.

Разпитаният по делото свидетел Б.И. /който е израснал в с.И. и е бил кмет на селото/ сочи, че е помагал на Г. Д. при строежа на гаража през 2006-2007г., тъй като е имал техника, с която е извозвал материалите и че след построяването на гаража през 2007г. същият се е ползвал от него до 2023г. Този свидетел сочи, че владението на гаража от Д.и не е било оспорвано; че в периода от 2007г. до 2015г., когато е бил кмет на с.И., при него не е постъпвала жалба от А.Б.Т. относно гаража, както и че не е виждал ответницата и нейния баща да ползват гаража.

Разпитаният по делото свидетел Н. Д. /който е от с.И. и се занимава с камъни/ сочи, че Г. е строил гаража след 2000г., че му е помагал при строежа като му е носил камъни; че след като Г. е построил гаража, той си го е ползвал до преди 2-3 години, когато на гаража е била сложена врата и по този начин е затворен; че от Г. знае, че вратата на гаража е сложена от К.

К.; че комшията А.Б.Т.-баща на ответницата, не е ползвал гаража, нито е оспорвал владението му от Д.и.

Разпитаният по делото свидетел И.П. /първи братовчед на ответницата, посещавал селото от събор на събор/ сочи, че А. и Б.Т. са имали намерение да построят гараж в имота си; че преди 2000г. е построен гараж в долния край на парцела-до съседа Г.; че гаражът е бил построен от А.Т. в рамките на една година /строежът е започнал преди събора на селото и е била бита плоча преди следващия събор на селото/; че когато е ходил на село при А.Т. си е паркирал колата в гаража и че „когато няма никой в селото, гаражът се ползваше от Г.”, като му е било разрешено от А.Т./вуйчо на свидетеля/.

3

Разпитаният свидетел А. А.ов /съсед на ответницата, живущ в гр.С. и зъболекар на с.И. в периода 1994-1997г./ сочи, че през 1997г. Б.Т. му е споделял, че има намерение да строи гараж със сина си; че при гостуване за събора на селото-2003г. или 2004г., гаражът е бил направен на границата със съседния имот; че не се е интересувал кой ползва гаража, но знаел, че е на Т., както и че до преди няколко месеца не е знаел, че има спорове за този гараж.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим:

Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С оглед твърденията в исковата молба, че ищците са собственици на гараж, който се владее от ответницата и за който тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, който се оспорва от тях, съдът намира, че е налице активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.