Присъда № 42 от 09.03.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 42/09.03.2023 год. постановена по НЧХД № 570/2022 год. по описа на ЯРС:

Производството по делото е образувано по тъжба от Р. СТ. П. от гр.Ямбол, ул*** против ИВ. Ж. Ж. и М. Ж. Ж., двамата от *** за престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявените от частния тъжител Р. СТ. П. граждански иск против подсъдимите ИВ. Ж. Ж. и М. Ж. Ж. за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание частният тъжител Р. СТ. П., редовно уведомен не участва в съдебно заседание, като се представлява от редовно упълномощен повереник – адв. Д. от АК – гр.Ямбол. Повереникът му счита, че от събраните в хода на съдебното следствие обвинението против подсъдимите е доказано по несъмнен начин и пледира за постановяване на съдебен акт, с който същите да бъдат признати за виновни и им се наложат наказания за извършеното от тях престъпление, като счита, че следва да им бъде наложено наказание. Иска се и уважаване на предявения граждански иск по справедливост.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че обвинението против подсъдимите е доказано по несъмнен и категоричен начин, като пледира да бъдат признати за виновни. На подсъдимия И.Ж. представителят на държавното обвинение предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи от него ефективно и тъй като деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок предлага да се приведе в изпълнение и условното наказание. По отношение на подсъдимия М.Ж. прокурорът предлага да се приложи възпитателна мярка по чл.61 от НК.

Подсъдимият ИВ. Ж. Ж., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и със защитник – адв. Д. от АК – гр.Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения за случилото се, като не отрича че е нанесъл удар на тъжителя, но тъжителят първи го е ударил.

Подсъдимият М. Ж. Ж., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и със защитник – адв. Д. от АК – гр.Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен и твърди, че не е нанасял удари на тъжителя, като само брат му – подсъдимият И.Ж. е нанесъл два удара с юмрук в областта на лицето на тъжителя, след като тъжителят първи е ударил подсъдимия И.Ж..

При последната му дума моли съда да бъде оправдан.

Защитникът им изразява становище, че обвинението против подзащитния му не е доказано по безспорен и категоричен начин и твърди, че подсъдимият М.Ж. по никакъв начин не е участвал в сбИ.ето. В случай, че подсъдимите бъдат признати за виновни, пледира да им бъдат наложени 1 минимални наказания, като по отношение на подсъдимия И.Ж. пледира за наказание пробация, а за подсъдимия М.Ж. пледира да му бъде наложена възпитателна мярка по ЗБППМН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.02.2022 г. около 21.30 часа частният тъжител Р.П. и приятелката му – свид. С.М. се прибирали в дома си, намиращ се в гр.Ямбол, ул***.

Влизайки във входа на блока видели, че подсъдимите – братята И.Ж. и М.Ж. и свидетеля К.К. пушат във входа на блока. Тъжителят им направил забележка и тогава подсъдимият И.Ж. му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Тъжителят също отвърнал на удара, като ударил подсъдимия в лицето. След това подсъдимият нанесъл втори удар с юмрук на тъжителя отново в областта на лицето. Свидетелите М., Колев и подсъдимият М.Ж. разтървали подсъдимия И.Ж. и тъжителя Р.П.. Свид. М. и тъжителят П. се обадили на тел.112, но впоследствие отказали екип на Бърза помощ да ги посети.

На следващия ден – 13.02.2022 г. тъжителят е посетил Спешно отделение в гр.Ямбол, където е бил прегледан и му е направено рентгеново изследване на главата, като му е било приложение и лечение.

На същия ден – 13.02.2022 г. в 12.46 часа частният тъжител Р.П. посетил кабинета на д-р Ч. – съдебен медик в гр.Сливен, където му бил извършен преглед и освидетелстване, при който било установени контузия на лявото ухо с наличие на разкъсна рана, кръвонасядания и оток на тъканите; контузна рана в областта на дясното слепоочие; левостранен периорбитален хематом; болезнен оток на тъканите в областта на носа, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната половина на устните и сътресение на мозъка, които увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения и същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М. Ж.

Ж. е видно, че е неосъждан.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия ИВ. Ж.

Ж. е видно, че е осъждан с два влезли в сила съдебни актове – по НОХД № 224/2021 г. на Окръжен съд Ямбол, като е осъден на наказания пробация и обществено порицание, както и по НОХД № 258/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол, по което и осъден на наказания лишаване от свобода в размер на една година и обществено порицание, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимите И.Ж. и М.Ж. и показанията на свидетелите С.М. и К.К. а така също и въз основа на приложените писмени доказателства 2 съдебномедицинско удостоверение № 48/2022 г. на д-р Т. Ч. и лист за преглед на пациент в спешно отделение от 13.02.2022 г., фиш за образна диагностика от 13.02.2022 г., снимка от образна диагностика от 13.02.2022 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство на ЯРП от 07.03.2022 г. и справки за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият ИВ. Ж. Ж. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като на 12.02.2022 г., около 21.30 ч. в гр.

Ямбол, във входа на жилищна сграда, находяща се на ул. ***, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето е причинил на Р. СТ. П. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Налице е извършено съставомерно деяние по горепосочения текст от Наказателния кодекс. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци С.М. и К.К. както и от обясненията на подсъдимия М.Ж.. По делото е безспорно установено, че подсъдимият И.Ж. е нанесъл два удара с юмрук на частния тъжител Р.П. в областта на коляното на лицето, като в насока авторството на деянието са показанията на горепосочените и разпитани по делото свидетели и обясненията на подсъдимия М.Ж.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.К. който свидетелства по какъв начин е бил ударен пострадалия и колко пъти. Дадена бе вяра и на показанията на свид. С.М. - приятелка на пострадалия, която макар и заинтересована от изхода на делото свидетелства, че приятелят й е бил ударен от подсъдимият в главата. Дадените от горните свидетели показания в насока относно установените увреждания по главата на частния тъжител изцяло съвпадат и с дадените описания за нанесените увреждания на пострадалия от подсъдимия И.Ж. при прегледа му от съдебния медик и отразените увреждания в съдебномедицинското удостоверение, че описаните травматични уврежданията в заключението се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава пострадалия в предварителните сведения.

По същество в обясненията си подсъдимият И.Ж. не отрича, че е ударил частния тъжител в лицето, но твърди, че пострадалият първи го е ударил, като съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на частния тъжител. С нанесените удари подсъдимият И.Ж. е засегнал пряко и непосредствено телесната неприкосновеност на пострадалия, вследствие на което е получил контузия на лявото ухо с наличие на разкъсна рана, кръвонасядания и оток на тъканите; контузна рана в областта на дясното слепоочие; левостранен 3 периорбитален хематом; болезнен оток на тъканите в областта на носа, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната половина на устните и сътресение на мозъка, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Относно твърдението на подсъдимият И.Ж., че не се признава за виновен, съдът намира същото като защитна позиция, посредством която се цели да бъде избегната евентуална наказателна отговорност за извършеното от него деяние.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че нанасяйки удари с ритници в областта на лявото коляно на пострадалата, осъществява противоправно деяние, както и ще предизвика настъпването на телесни увреждания у пострадалата, свързани с причиняването на временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

Съдът оправда подсъдимият И.Ж. да е извършил престъплението в съучастие с брат си – подсъдимия М.Ж., тъй като по категоричен начин се доказа, че нанесените удари на тъжителя Р.П. са му били нанесени само от подсъдимия И.Ж..

От събраните по делото доказателства и най-вече от обясненията на подсъдимия М.Ж. и свидетеля К.К. не бе установено, подсъдимият М.Ж. да е участвал в нанасянето на удари на пострадалия Р.П., поради което и съдът го призна за невиновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. Както самия подсъдим М.Ж., така и свид.

К.К. са категорични, че само подсъдимият И.Ж. е нанесъл удари на пострадалия Р.П..

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия И.Ж., съдът взе предвид следното:

От доказателствата по делото е установено, че подсъдимият И.Ж. при извършване на престъплението е бил непълнолетен, а Наказателния кодекс предвижда непълнолетните извършители да носят наказателна отговорност в редуциран размер предвид разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК. Съобразно тази разпоредба наказанието се редуцира на лишаване от свобода до две години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид обстоятелството, че се засягат обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на всеки индивид, така и с оглед значителния ръст на този вид посегателства към настоящия момент в страната, както и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия И.Ж., обуславяща се от предишните му осъждания, както и обстоятелството, че не се признава за виновен и не се разкайва за постъпката си, но от друга страна същевременно не отрича, че е нанесъл удар на пострадалия. Съдът прецени, че не са налице основанията на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, тъй като подсъдимият 4

И.Ж. е бил осъждан за престъпления от общ характер и след като съдът изходи от характера на извършеното престъпление и степента на обществена опасност на подсъдимия, както и степента на вината му и неговата личност, счете, че е справедливо да му се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация и му наложи наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Съдът счита, че така наложеното наказание на подсъдимия И.Ж. е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че наказанието ще въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.