Решение № 2768 от 18.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110105535 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от М.-М. Х. Х., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Я. Г. Б., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита срещу Г. Р. Б., ЕГН **********- баща на детето и фактически съжителстващ с майката.

Молителят твърди, че Г. Р. Б. е осъществил актове на домашно насилие над нея и детето, тъй като е присъствало на всички актове на насилие, изразяващи се в следното:

-на 14.03.2025 година по обяд в дома му в гр. В., ул. *** № *, ет. * хвърлил чинията с обяда в мивката, викал на Х. с повишен тон, на което присъствало и общото им дете;

-на 27.04.2025 година след 20:30 часа се държал унизително с Х., развикал й се да се изнася от жилището, блъскал кухненския шкаф, счупил кафе- машината, ритнал я с крак в ямката на колената и я дръпнал за косата, като общото им дете Я. Г. Б. отново присъствало и много се разстроило;

-системно оказва психически тормоз на Х., натяквайки й, че ги издържа с детето и че живеят в жилище, собственост на майка му.

При тези съображения молителят сезира съда с искане за налагане на посочени в молбата мерки за защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 6 от ЗЗДН.

Постъпило е становище с вх. № 45393/22.05.2025 г. от ответника по делото. Същият отрича да е извършил всичките твърдени актове на домашно насилие, като казва, че по отношение на твърдението за извършен акт на домашно насилие на 13- ти май в смисъл че е 1 повишил тон заявява, че са имали спор с молителката още предходния ден, който е останал нерешен поради неговите настоявания, че детето трябва да яде месо, а не само постни храни, като не счита, че всяко ястие трябва да е с месо, но няколко пъти седмично детето трябва да се храни с месо, освен с ежедневните приготвени от молителката ястия – леща, паста, постен ориз. Отрича да е хвърлил чинията в мивката, оставил я е съвсем внимателно, това е било интерпретирано от майката невярно.

Признава факта, че на 26-ти април е дошла майка му, която отложила идването си с две седмици, тъй като молителката била решила, че ще се разделят и всеки ден измисляла нови доводи за раздяла. На 27-ми април дошла нейната майка. Сочи, че винаги се е държал уважително към нея и никога не е подхождал грубо към майката на молителката. На посочената дата твърди, че е бил извън дома, помагал на роднина, когато получил обаждане, че между неговата майка, която е на 77 години и молителката е възникнал конфликт.

Прибрал се, изслушал двете страни, със съгласие на молителката се обадили на майка му за изясняване. Молителката говорила пренебрежително, което силно огорчило възрастната жена. Направил опит за диалог, но молителката го прекъснала, както често правела, когато ставало дума за неудобна тема и се оправдала с детето. Твърди, че поведението й, както и това на майка й довели до провокация у него, но не е извършил никакви действия, с които да нарани, обиди или огорчи някой, не е посягал на никого. Взел лични вещи, за да се оттегли, защото решил, че разговорът няма смисъл. По време на суматохата гушнал детето, за да го успокои. Молителката взела детето от ръцете му, а когато тръгнала да напуска, в опит да я спре, неволно закачил косата й. Това не било умишлено, незабавно я пуснал. Категорично отрича да е прилагал насилие, оставил я да си тръгне, не я задържал повече, не направил опит да я задържа. Неверни според ответника са и твърденията за насилие на 28- ми април, погрешно посочен като 28- ми май, според него представляват лъжа и изопачаване на фактите. Този ден молителката му се обадила по телефона, че ще дойде да събере свои вещи и вещи на детето и че не иска да го вижда. По телефона не звучала нито уплашена, нито притеснена. Той бил в съседния магазин, а когато отивал натам, пред дома им нямало полиция. С молителката се засекли на ъгъла на близката кооперация, тя го гледала злобно и гневно, но той не пожелал да говорят, защото вече го била предупредила. На прибиране от магазина имало полиция пред входа. Той се качил директно към тавана, където работел, не е виждал повече молителката. Твърди, че не е създавал никаква опасност за нея или за когото и да е, за да повика полиция.

Излага предположения, че настоящото дело е заведено, за да бъде злепоставен той пред съда във връзка със заведеното гражданско дело № 5881/2025 г., по което молителката претендира упражняването на родителските права, а за бащата предлага ограничен режим на контакти с детето, като твърди, че към настоящия момент тя е изолирала детето и не му позволява да го вижда. Твърди, че не злоупотребява с алкохол, не е агресивен, не изпада в състояния на агресивни и алкохолни продължителни проявления. Твърди, че е отговорен към детето си, полага грижи за него, но е в положение, че няма контакт с него, което всъщност е целта на майката. Също така в молбата заявява, че в името на това да останат семейство, 2 поемал винаги вината върху себе си, включително приел да изпълнява исканията на молителката да посещава всякакви психологични програми, за да демонстрира, докаже и покаже, че иска да запази семейството, да бъде бащата и партньорът, който молителката търси, но това не дало търсения резултат.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Страните не спорят, че са имали връзка, живели във фактическо съпружеско съжителство до 27.04.2025 год., по време на което на 03.05.2022 год. се родило детето им Я.

Г. Б., ЕГН **********.

Страните по делото са в обтегнати отношения от около две години /приблизително година след раждането на детето/. Приблизително по това време молителката се е изнесла от дома им, тъй като ответникът се опитал да я удари, а няколко дни по- късно при друг конфликт я хванал за косата и я дръпнал, докато тя била с детето на ръце. Тези данни се установяват от показанията на свидетелката. А. Ч.. Приблизително година преди завеждане на настоящото дело /на 04.03.2024 г./ молителката й се обадила много притеснена по телефона, разплакана и я помолила да дойде в тяхната къща да спи, защото няма къде да отиде, тъй като Ж. /ответникът/ й посегнал физически и тя била много изплашена.

Впоследствие отседнала у свои близки, а след това наела жилище за няколко дни.

Свидетелката я посетила в жилището. Говорили, успокоявала я и тогава молителката й разказала, че ответникът й е посягал физически. Тези събития са извън срока по чл. 10 от ЗЗДН, но имат отношение към извършената от съда на основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН оценка на риска по методиката, определена в правилника за прилагане на закона /Приложение № 5 към чл. 74/.

Според чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, като акт на домашно насилие може да бъде извършен както чрез действие, така и чрез бездействие.

Не се събраха доказателства на 13.03.2025 год. и на 14.03.2025 год. ответникът да е извършил действие, което да се квалифицира като домашно насилие.

За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е необходимо да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая не се установява ответникът да е преследвал съзнателно такава цел по отношение на молителката и детето.

3

Според сестрата на ответника- свидетеля Р. Б. и Д. Б.- майка на ответника, инцидентът на 27.04.2025 год. се е случил поради недоразумение между Д. Б. и молителката.

Прави впечатление от показанията на свидетелката Д. Б. нейното топло отношение към М.

/М.-М./, съобразяването с нея, с предпочитанията и желанията й. Такова отношение обаче от страна на молителката към бабата на детето й липсва, като не може да се изведе и от фактите, изложени в молбата за защита. Съдът намира, че в конкретния случай действително се касае за неизясняване на ситуацията и преекспонирането й от М.-М. Х. от една страна, която възприела като груб тона на Д. Б., а тя всъщност е викнала на улицата да не насилват детето да общува с нея, защото е била далеч и защото не е чула какво си говорят молителката и майка й. От своя страна Х. твърде бурно и неуважително е реагирала, като се приближила и размахвайки ръка на възрастната жена, й казала: „Ти не можеш да ми говориш с този тон!“. Млада жена на 34 години размахва пръст на 77- годишна жена. Б. на свой ред се обидила и споделила с дъщеря си, която пък споделила с брат си. Той потърсил обяснение от Х. и така се стигнало до скандала и изнасянето от дома на молителката и детето.

По делото беше разпитана като свидетел М. Д.- майка на М.-М. Х., чиито емоционални показания съдът преценява, съобразявайки чл. 172 от ГПК. Следва да се държи сметка, че тя е единственият пряк очевидец на случилото се на 27.04.2025 год. Свидетелят установи, че вечерта ответникът се прибрал видимо пиян. Бил много гневен, когато влязъл, дори не обърнал внимание на детето, което го посрещнало. Излезли с М.-М. на терасата да пушат и да говорят. Първоначално не се чували гласове, но скоро след това ответникът започнал на повишава тон, а впоследствие и да крещи. Гласът на молителката не се чувал, защото тя по принцип говорела тихо. Детето се притеснило, започнало да се катери по вратата с цел дапривлече вниманието им и да ги извика вътре, явно било притеснено. Тогава паднало и се ударило. Майката влязла вътре, взела детето и го завела в другата стая да четат книжки, за да го успокои. Г. влязъл, бил много гневен, много силно крещял и думите, които казал потресли свидетелката, защото били арогантни и много обидни: „Значи на госпожичката е дошла майката и тя решила да проговори. Тя ли ще те спаси?“ Ответникът отишъл в стаята при молителката и детето, избухнал още повече, започнал да й крещи да си тръгва, да се маха, да излиза навън. Детето стояло свито в майка си. Ответникът блъскал всичко наоколо и което могло да падне, паднало. Крещял на молителката“ „Ти трябва да мълчиш, в тази къща не трябва да си вдигаш главата. Тука трябва да мълчиш“. В един момент тръгнал към кухнята, а свидетелката го последвала. Попитала го какво се е случило, опитала се да го успокои, но той нито я чувал, нито я виждал, буквално вилненеел. Когато се озовал в кухнята, помел всичко по плота и по масата. Започнал да рови по чекмеджетата, по шкафовете. В този момент молителката влязла в кухнята, за да види какво се случва, защото се чувал страшен шум. Виждайки какво се случва, тръгнала обратно към стаята при детето.

Тогава ответникът захвърлил кафе машината в посоката, където тя се отдалечавала. М.-М. влизала в хола, когато кафе машината се разбила в коридора. Тя се опитала да се отдалечи с детето на ръце. Детето било уплашено. Г. го грабнал и казал: „Може ли мама да си тръгне, а ти да останеш тук?“ и се отдалечил към кухнята. М.-М. се приближила и започнала да му 4 говори. Детето се разплакало, но ответникът я блъскал и не искал да й даде детето. То се разплакало, посегнало към майка си, тя успяло до го вземе, обърнала се и тръгнала да излиза навън. Г. я ритнал, при което свидетелката извикала. Тримата се насочили извън дома, молителката започнала да се обува, при което ответникът я хванал за косата и я издърпал назад. Свидетелката извикала, молителката хукнала надолу по стълбите, заедно с детето, а свидетелката и ги последвала, заедно с кученцето си. Отдалечили се от дома. Отишли в някакъв парк наблизо. Тримата били по пижами. Свидетелката извадила от раницата дрехи, които успяла да съъбере, докато се изнасяли от къщата. Не отишли същата вечер в полицията, защото единствената им цел била да успокоят детето, което плачело. Приютила ги приятелка на М.-М..