Решение № 388 от 22.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Благоевград, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210102133 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Хр. М., чрез юрк. Д. Р., против А. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Б..

В исковата молба се посочва, че във връзка с подадено заявление от ищцовото дружество в Районен съд Благоевград е образувано ч.гр.д. № 937/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните със заявлението суми, с изключение на неустойката, в която част се сочи, че погрешно е посочена в заявлението и същата не се претендира.

Посочва се, че тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 предявява настоящия иск. Твърди се, че на 21.10.2019 година А. Д. Ш., е сключил Договор за потребителски кредит № 575213 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 700 лв., срещу което се съгласил да върне 6 броя погасителни вноски от по 200,14 лева в срок до 21.04.2020 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план неразделна част от договора, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Излага се, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 575213 от 21.10.2019 г. по безспорен начин се установява сключването между страните на договора, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Излага се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая се твърди, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което се твърди, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Излага се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата 1 законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, като в чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Навежда се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, се иска да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, за което длъжникът е уведомен по електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника А. Д. Ш., ЕГН ********** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, сумата в общ размер от 781.53 лв., от която: главница в размер на 435.14 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 47.46 лв. за периода от 21.10.2019 г до 21.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 298.93 лв. за период от 21.04.2020 г. до 26.03.2025 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Към исковата молба са представени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 3210/12.09.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 10.12.2025 година чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 09.12.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от ответника чрез назначения му особен представител – адвокат Д. Т., с който се оспорват предявените искове по основание и размер.

Излага се в отговора, че ищецът няма качеството на „цесионер“, както и, че договорът за кредит, на който основава претенциите си е нищожен, поради накърняване на императивните правила на Закона за потребителския кредит и Д.те нрави. Прави се възражение за нищожност на Договора за кредит, като се твърди, че същият е нищожен на 2 основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

На следващо място се излагат съображения, че договорът за кредит не отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като е написан на изключително сложен и неразбираем за средния потребител език. Посочва се, че в процесния договор за кредит заемодателят „СТИК-КРЕДИТ“ АД се е задоволил единствено с това бланкетно да посочи размера на годишния процент на разходите, без обаче да изпълни нито едно от условията, уредени в чл. 33а ЗПК, които съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК са част от съдържанието на Договора за потребителски кредит.

На следващо място се излагат съображения, че договорът за кредит заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и 5 от ЗПК, тъй като в договора между страните е била уговорена неустойка в размер на 1200,84 лв. Прави се възражение и за нищожност на годишна възнаградителна лихва в размер на 36 %, поради накърняване на Д.те нрави, тъй като същата се явява в размер, който надхвърля максимално допустимия драстично.

С оглед всичко гореизложено, се иска от съда да прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, като в този смисъл потребителят не дължи заплащането на лихви и разноски, излизащи извън чистата стойност на предоставената главница. В настоящия случай се посочва, че при реално предоставена главница в размер от 700 лв., кредиторът получава и 498,06 лева законна лихва, което е повече от половината от предоставената главница, като в случая, приложението на чл. 86 ЗЗД по този начин е в полза на недобросъвестния кредитор, което не следва да се допуска, а претенцията за законна лихва за забава се иска да бъде отхвърлена. На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност на цялото претендирано вземане. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С определение рег.№ 174/05.02.2026г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или спогодба. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържа предявения иск, който се иска да бъде уважен, като му бъдат присъдени разноски. Представен е списък на разноските по чл.

80 от ГПК.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмено становище подадено от особения представител се поддържа подадения писмен отговор, като се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен и приет като доказателство Договор за потребителски кредит № 575213 от 21.10.2019 г. сключен между „Стик - Кредит“ АД, и А. Д. Ш. по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора, с чиста стойност на кредита 700 лв.

Срока на заема е 6 месеца, размер на погасителна вноска 200,14 лв., брой погасителни вноски 6, общ размер на всички плащания 783,47 лв.

Видно от договора в 1.5.8 е уговорен лихвен процент по кредита в размер на 36%, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

В т.17 от договора е уговорено обезпечение, като заемателят се е задължил на основание чл.23 от ЗЗД в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Стик –Кредит АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Стик – Кредит за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е най- малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл.19 от договора е посочено на какви изисквания следва да отговаря третото лице поръчител. В чл.20 от 3 договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на заемателя посочено в чл.17, 18 и 19 ще причини на заемодателя вреди, които неустойката следва да обезщети, като в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от същия дължи на заемодателя неустойка в размер на 1200,84 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора.

Приети като доказателства са погасителен план, видно от който сумата за неустойка е разсрочена на 6 вноски, като месечната вноска с неустойка възлиза на 200,14 лв. Представен и приет като доказателство е СЕФ, електронна кореспонденция между страните и общи условия.