Решение № 353 от 25.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.ева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от Калинка Г.ева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600865 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА Г.ЕВА

При СЕКРЕТАРЯ ТЕОДОРА СТАВРЕВА и с участието на ПРОКУРОРА С. К. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г.ева ВНОХД № 865 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 9 от 20.04.2022 г. по НОХД № 429/2021 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА е признал ПОДСЪДИМИЯ Н. Ц. Х. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2019 г. в 22:34 часа в с. Горно Пещене, обл. Враца, в границите на частен имот на ул. „Кирил и Методий“ № 27, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – управление на МПС, в пияно състояние причинил (по непредпазливост) смъртта на И. Д. К. на 57 години, настъпила на 20.04.2019 г., като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП при управление на л.а. „Фолксваген Джета“ с рег. ******** (не контролирал непрекъснато управляваното МПС и неправилно използвал скоростния лост, включвайки на задна скорост и тръгвайки назад с 1 рязко подадена газ, без да се убеди, че пътят зад МПС е свободен), при което със задната част на колата при скорост 23,58 км/ч блъснал крило на масивна желязна порта, което ударило пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 3 вр. ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за пет години и пет месеца, което да се изтърпи съобразно чл. 57, ал. 1 , т. 3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим.

Съобразно чл. 160, ал. 1 вр. чл. 123 от НК, подсъдимият е бил ОСЪДЕН и на лишаване от право да управлява МПС за три години.

Със същата присъда съобразно чл. 68, ал. 2 от НК е ПРИВЕДЕНО В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието „лишаване от свобода“ за три месеца, наложено на подсъдимия Х. по НОХД № 451/2016 г. на РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, което съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата е постановено относно веществените доказателства, както следва: лекият автомобил „Фолксваген Джета“ да се върне на собственика – подсъдимия Х.; мобилен телефон да се предаде на наследниците на пострадалия И. К.; три диска да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Х. е бил ОСЪДЕН да заплати разноските по делото – 1 643,39 лв. на ОДМВР-Враца.

Присъдата е обжалвана, в срок, от адв. Д. Н. с допълнение към жалбата от адв. Д. А. като защитници на подсъдимия, с искане за отмяната й и за оправдаване на подсъдимия.

Защитникът смята, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на съда:

- Чрез внесена от съда поправка в обвинителния акт относно датата на деянието и на протокола за доброволно предаване на л.а. „Фолксваген Джета“. Годината от тази дата е погрешно посочена от прокуратурата на две места в обстоятелствената част на обвинителния акт като 13.04.2020 г., а на останалите места в обстоятелствената част и в заключителната част - като 13.04.2019 г. Вместо да бъде указано от страна на съда на прокурора да поправи обвинителния акт в тази му част по реда на чл. 248а, ал. 1 от НПК или чрез връщане на делото на досъдебно производство, първоинстанционният съд със свое определение указал кое как да се чете в обвинителния акт, което защитникът определя като напълно недопустима намеса на съда в принадлежащо единствено и само на прокуратурата право да формулира обвинението.

- Чрез събирането на свидетелски показания от съпругата на пострадалия И. Т. едва в съдебни прения след изявленията на прокурора, при изрично заявено от подсъдимия желание да даде обяснения след събиране на всички останали доказателства в съдебно следствие и при наличие на хипотеза на чл. 371, т. 1 от НПК за показанията на тази свидетелка.

Защитникът смята присъдата за необоснована, като твърди, че първоинстанционният съд е приел превратна спрямо доказателствата фактическа обстановка, давайки вяра на изолирани свидетелски показания - без изясняване защо, и приемайки за установени факти, за които според защитника няма нито един доказателствен източник:

- Защитникът смята, че неправилно ОС е приел, че автомобилът е бил изправен технически, тъй като е имало проблем: при включване на първа скорост на практика се включвала задна скорост - предвид показанията на Й. Х. (напълно игнорирани от съда според защитника), който управлявал и ремонтирал колата преди деянието и според когото при износване на механизма превключването вместо на първа на задна предавка е възможно.

Защитникът твърди, че без да имат право на това, вещите лица, изготвили комплексната видео- и автотехническа експертиза (КВАТЕ), определили поведението на подсъдимия като неправомерно (чрез включването на задна скорост и тръгването назад). Според защитника, подсъдимият излязъл извън двора на къщата с управляваната от него кола, но я спрял и поставил скоростния лост в неутрална позиция – за да се уговорят с пострадалия 2 подсъдимият да се върне да хапнат и да пийнат, като едва след това подсъдимият потеглил отново, смятайки, че включва на първа предавка за движение напред, с подаване на газ – при което самият той бил изненадан от потеглянето на колата назад, вследствие на което нямал и милисекунда, за да осъзнае създадената от МПС опасност; в този отрязък от време пострадалият предприел затваряне на едната страна на портала – без подсъдимият да знае за това, поради което подсъдимият напълно неволно и независещо от него ударил вратата на портала, а тя пък ударила пострадалия. Поради това защитникът смята, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК: подсъдимият е съзнавал принципната възможност за настъпване на общественоопасните последици, но не е съзнавал конкретната възможност за настъпването им поради невъзможността за него да я разбере.

- Според защитника, ОС е приел в мотивите противоречиво съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, макар и с позоваване на заключение на вещи лица – веднъж 2,5-3 промила (в началото на мотивите), а на друго място – 1,4-1,5 промила (стр. 12-та и при излагане на правните съображения); защитникът твърди, че подсъдимият не е имал съдържание на алкохол в кръвта си и не е опровергана възможността да е употребил алкохол след деянието, в интервала от 22:25 часа до 22:50 ч., когато е бил извън обсега на камерата.

- Според защитника, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в три варианта от СМЕ е необосновано, тъй като тя се базирала на напълно произволни изходни данни – показанията на съпругата на пострадалия за вид и брой бутилки, възприети от нея в деня след инцидента и намиращи се в две стаи от посещавана от много хора ваканционна къща, без изследване на видените от тази свидетелка празни бутилки за наличие по тях на дактилоскопни следи от подсъдимия или пострадалия, без изследване на съдържанието на бутилките и приемане от страна на експертизата, че те са били пълни именно с алкохол. Поради това защитникът настоява тази експертиза да не бъде ценена и да не бъде приеман за установен правният критерий „пияно състояние“.

- Защитникът твърди, че необосновано ОС е приел, че през деня подсъдимият употребил бира и бяло вино: подсъдимият не е тестван нито с техническо средство, нито е изследвана кръвта му, а свидетелят Й. Х. (чиито показания съдът не кредитирал, въпреки че бил единственият очевидец) твърдял, че подсъдимият пил безалкохолна напитка.

- Пак във връзка с установяване на пияното състояние, защитникът смята, че неправилно ОС е предприел това чрез свидетелски показания с позоваване на квалифициране на деянието по чл. 123 от НК, а не по чл. 343 от НК, като неправилно според защитника ОС е приел, че установяването по съответния ред, т.е. по реда на Наредба № 1 от 2017 г., се отнася само за състава на престъпление по чл. 343 от НК, но не и за състава на престъпление по чл. 123 от НК, като дори била цитирана стара наредба от страна на съда.

Същевременно, неизследването на подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта му – нито чрез техническо средство, нито чрез кръвен анализ, се дължи според защитника изцяло на разследващите органи и по никакъв начин не може да се вмени на подсъдимия. Според защитника, при изследване на свидетелските показания относно употребата на алкохол от страна на подсъдимия съдът е подходил избирателно, предоверявайки се на показанията на И. Т. (съпруга на пострадалия) – заинтересована според защитника, и обсъждайки частично показанията на свидетелите Я. и Т. чрез игнориране на частта от показанията им, в която твърдят, че не знаят дали доловената от тях силна остра наподобяваща алкохол миризма идва от подсъдимия или от пострадалия, като за пострадалия с категоричност била установена употребата на алкохол. От друга страна, заваленият говор на подсъдимия можел да се дължи не само на употреба на алкохол, но и на преживения от него шок поради инцидента с пострадалия, който му бил най-близък приятел, а по телефона при разговора със свидетеля С. – на технически причини като държане на слушалката от страна на подсъдимия по-далеч от него, защото бил мръсен от тежката работа през целия ден.

Защитникът смята за неправилно приложен материалният закон: Прокуратурата в обвинителния акт и първоинстанционният съд в присъдата приели във връзка с определянето на деянието по чл. 123, ал. 3 вр. ал. 1 от НК запълване на бланкетната норма 3 на чл. 123, ал. 1 от НК с разпоредби на ЗДвП, които обаче според защитника са приложими, ако деянието беше определено по специалната норма на чл. 343 от НК и са недопустими при приложение на чл. 123 от НК – тъй като от една страна се твърди, че мястото на инцидента не е път по смисъла на ЗДвП, а от друга страна се прилагат разпоредби именно на ЗДвП за обосноваване на правната регламентация на дейността, представляваща източник на повишена опасност. Според защитника може да се обсъжда потенциална квалификация на деянието по чл. 122 от НК с оглед факта, че инкриминираната дейност – управление на МПС, но извън път по смисъла на ЗДвП, не е правно регламентирана дейност. Освен това необосновано било прието наличието на белега „пияно състояние“, квалифициращ деянието по ал. 3-та на чл. 123 от НК.

Защитникът смята наказанието за явно несправедливо предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: степен на съпричиняване от пострадалия, добри характеристични данни на подсъдимия, реакцията му и действията му след ПТП – опит да се помогне по всякакъв начин на пострадалия и да се ограничат последиците от произшествието, пълно съдействие на разследването. Поради това според защитника е следвало да се постанови по-леко наказание и да не се постановява изтърпяване на предходното наказание „лишаване от свобода“ съобразно възможността по чл. 68, ал. 2 от НК.

Присъдата е обжалвана, в срок, от адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. като повереници на установените като частни обвинители вдовица, две деца и баща на пострадалия, с искане за увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ на максималното предвидено – 10 години. Поверениците смятат, че присъдата не отчита отегчаващите отговорността обстоятелства (като осъждането вече на подсъдимия за телесна повреда, при управление на МПС и употреба на алкохол, други нарушения на ЗДвП) и целите на чл. 36 от НК, а отчита смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са налице. Поверениците смятат, че са събрани доказателства за явно нагло, безотговорно, рецидивиращо поведение на подсъдимия и умисъл да бъде укрито престъплението и причинените вреди.