Решение № 144 от 23.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20233000600309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

С определение №803/25.08.2023г. по нохд №1125/2023г. Варненският окръжен съд на основание чл.25 НК групирал наказанията на осъденото лице Т. А. М., наложени му с общо две присъди, като е определил за изтърпяване по-тежкото от тях – една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв., като постановил първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода. С определението съдът отказал да приложи разпоредбата на чл.24 НК, за което настоявал представителят на прокуратурата.

Затова и срещу така постановеното определение е постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се изразява недоволство от отказа на съда да увеличи общо определеното наказание по реда на чл.24 НК. В тази насока е и отправеното към съда искане – да се приложи чл.24 НК, т.е. определеното на осъденото лице общо наказание да бъде увеличено с шест месеца. Следва тук да се обърне внимание, че в рамките на това производство съдът не е обвързан от искането на прокурора. Нещо повече – съобразно становищата, залегнали в Постановление № 6 от 1.XII.1961 г. по н. д. № 6/61 1 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7 от 1964 г. на Пленум на ВС, и Постановление № 4 от 8.XI.1978 г. по н. д. № 1/78 г. на Пленума на ВС, съдилищата всякога са длъжни да се произнесат по не/приложението на чл.24 НК ако условията за това са налице.

В съдебно заседание осъденото лице и защитникът му намират определението на съда за правилно и законосъобразно, поради което и настояват за потвърждаването му.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа подадения протест, т.е. претендира за увеличаване на определеното общо наказание.

Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

Протестът е основателен.

Т. А. М. е осъждан общо пет пъти, като предмет на настоящото производство са последните му две осъждания, както следва:

1. Споразумение №36/26.04.2023г. по НОХД №517/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 НК, извър шено в периода месец януари 2019г. - 16.12.2019г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на 26.04.2023г.

2. Споразумение №81/18.08.2023г. по НОХД №1125/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна за престъпление по чл.354а ал.1 НК, извър шено на 08.11.2021г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 5000лв. Определението е влязло в сила на 18.08.2023г.

Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице с определение за одобряване на споразумение по НОХД №517/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, и с определение за одобряване на споразумение по НОХД №1125/2023г. по описа на Варненски окръжен съд. Деянията по тези два съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и налице са основанията за приложението на чл.25 ал.1 2

НК. Затова и правилно, и съответно на закона на осъденото лице е било определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 5 000лв.

Единственото възражение на прокуратурата неприложението на чл.24 от НК. И то е основателно. е по отношение

И въззивният съд намира, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид - лишаване от свобода. За да бъде увеличено наказанието следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Очевидно в случая е така.

Както вече се спомена по отношение на М. са постановени общо пет присъди/определения за одобряване на споразумения, като едно – за престъпление по чл.343в ал.2 НК, три от тях са за престъпления по чл.354а ал.1 НК, едно – за престъпление по чл.321 ал.3 НК вр. чл.354а ал.1 и 2 НК, т.е. четири от петте осъждания на лицето са за държане с цел разпространение на наркотични вещества, като в два от случаите М. е държал наркотични вещества в сравнително големи количества. Престъпната дейност на осъденото лице е започнала през 2002 година, с прекъсване до 2012г., след което продължава и до днес. По четири от осъжданията са му налагани наказания лишаване от свобода, две от които са изтърпяни ефективно.

Очевидно е, че изтърпяните до момента наказания не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. Нещо повече – наказанието от една година и десет месеца лишаване от свобода по нохд №1014/2015г. е било изтърпяно на 09.09.2016г., а деянията по нохд №517/2023г. и нохд №1125/2023г. на Варненски ОС са извършени през 2019 и 2021г.

Затова и категорично се налага извода, че М. реализира интензивна престъпна дейност, свързана с държане и разпространение на наркотични вещества, която се е превърнала за него в начин на живот, отличава се с упоритост и градация на престъпните посегателства, с липса на трудови навици, както и със стремеж към осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин. Което пък еднозначно сочи, че Т. М. е 3 личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени престъпни навици. В момента той е почти на 43 години, поради което трудно е за настоящия състав да приеме, че може да бъде поправен и превъзпитан.

Може обаче да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а това би могло да се случи при една по-дълга изолация от обществото, каквато наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не предлага.

Поради това така определеното общо наказание следва да бъде увеличено при спазване изискванията на чл.24 НК с шест месеца, до размера на две години лишаване от свобода, тъй като предходните изтърпяни наказания /последното от които една година и десет месеца лишаване от свобода/ очевидно не са довели до позитивен ефект. То би било ответно на целите на закона, а като такова - и справедливо. Най-малкото ще препятства извършването на престъпления от страна на М. за по-дълъг период от време.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на протестираното определение, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение №803/25.08.2023г. по нохд №1125/2023г. на Варненски окръжен съд, като на основание чл.24 НК УВЕЛИЧАВА определеното на Т. А. М. общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода с ШЕСТ МЕСЕЦА – до размера на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

В останалата част потвърждава определението.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4