Решение № 760 от 16.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100501613 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение N° 1541 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 221/2025 г. по описа РС - Бургас e отхвърлен предявения иск от „Юробанк България” АД с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова - изпълнителни директори, срещу Д. Х.

Н., ЕГН: **********, с адрес: ***; К. Х. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.

Х. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, за приемане за установено, че всеки от ответниците, в качеството на наследник по закон на Х. К. Н., починал на 11.10.2018 год., дължи на ищеца 1/3 част от следните суми: 1506,25 лв. главница по договор за издаване на кредитна карта „ Euroline” от 29.08.2005 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2023 год. до окончателното изплащане на задължението; 19,87 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.06.2021- 20.02.2023 г.; 621,48 лв. - мораторна лихва за периода 01.06.2021-13.11.2023 год., и 144 лв. - обезщетение за уведомяване за периода 10.03.-13.11.2023 год., които вземания са предмет на Заповед № 3805/15.12.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 7183/2023 год. на РС - Бургас, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 31664/17.07.2025 г. по описа на РС Бургас, подадена от „Юробанк България” АД с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, чрез Адвокатско дружество „"Чаталбашев, Петковаи Иванова"", 1 представлявано от адв. Христина Христова Иванова от САК, с която решението се оспорва в неговата цялост като недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и постановено при несъобразяване с трайната тълкувателна практика на ВКС.

Посочва се, че районният съд не е обсъдил наведените от ищеца съображения относно размерът на задължението, не е съобразил приетото в Тълкувателно решение N° 4/2013г. Счита, че посоченият в нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на присъдено нещо приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК. Предвид изложено не следва да се съобразяват извършените плащания, доколкото всички са направени след образуване на изпълнителното производство по делото - 30.04.2024 г. Районният съд погрешно е съобразил извършените: на 14.01.2025 г. плащане в размер на 1506,25 лв. от наследника - длъжник К. Н. и на 26.06.2024 г., плащане в размер на 1243,31 лв. от ЧСИ Ивелина Божилова, N° 800. Всички плащания са извършени след подаване на заявлението в съда и вследствие на осъщественото принудително изпълнение, по изпълнително дело 273/ 2024 г. на ЧСИ Ивелина Божилова. В допълнение излага, че практиката е красноречива по отношение на въпроса дали извършените доброволни плащания след стартирало принудително изпълнение могат да се считат за доброволни или не, като съгл. Тълкувателно решение 2/2013 г. подобни плащания безспорно са принудителни. Сочи се също, че от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която също е кредитира от РС - Бургас, по безспорен начин се доказва, че към 29.11.2023 г. датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, дължимата и неизплатена главница е в размер на 1476,25 лв., лихви за просрочие 682,37 лв. и обезщетение за уведомяване в размер на 144,00 лв., но въпреки това РС - Бургас отхвърля като недоказана исковата претенция на ищеца. В заключение моли въззивният съд да отмени решение N ° 1541 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 221/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, ГО, LII с-в и да постанови друго, с което да приеме за установено по отношение на Наследниците - длъжници: Д. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; К. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството му и на Поръчител; С. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството им на наследници на Х. К. Н., ЕГН **********, че същите имат наследено задължение към "Юробанк България" АД, ЕИК: 000694749, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта „Euroline" от 29.08.2005 г., в размер 2291,60 лв., от които: 1506,25 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, 19,87 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 20.02.2023 г.; 621,48 лв. - мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 13.11.2023 г.; 144,00 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 10.03.2023 г. до 13.11.2023 г., като всеки от тях 2 отговаря разделно до размер от 1/3 (една трета част) от размера на задължението по процесния договор. Претендира сторените съдебни и деловодни разноски по водене на дело и пред двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат уважени частично, претендира за сторените съдебно-деловодни разноски при режим на компенсация.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В проведеното пред първата инстанция производство са оспорили исковете с доводи за недействителност на договора на основание Закона за потребителския кредит (ЗПК), изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, липса на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост и погасяване на вземането чрез извършените плащания.

Окръжен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

От представените по делото писмени доказателства и материалите по приложеното ч.гр.д. № 7183/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас се установява, че на 29.08.2005 г. между „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитор, от една страна, и Х. К. Н., в качеството на кредитополучател, и К. Х. Н., в качеството на поръчител, от друга страна, е сключен Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ и ползване на револвиращ кредит с първоначален кредитен лимит в размер на 4 800,00 лв. (равняващи се на 2 454,20 евро).

По делото е изготвено заключение по съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която не е оспорена от страните, съгласно която в периода от 07.09.2005 г. до 12.04.2016 г. по кредитната карта са усвоени суми в общ размер на 14 002,00 лв. (7 159,11 евро) чрез покупки в търговски обекти и теглене на пари в брой от банкомати и банкови офиси. За периода от 13.09.2005 г. до 04.06.2021 г. по сметката на картата са постъпили плащания в общ размер на 20 965,34 лв. (10 719,41 евро), с които са покривани текущо начисляваните възнаградителни лихви, такси, лихви за просрочие и част от усвоената главница съобразно реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

3

Кредитополучателят Х. К. Н. е починал на 11.10.2018 г., видно от представения препис-извлечение от Акт за смърт № 2169/12.10.2018 г., издаден от Община Бургас. Негови законни наследници по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) са тримата ответници: Д. Х. Н. (дъщеря), К. Х. Н. (син) и С. Х. Н. (син), които наследяват по равни части – по 1/3 (една трета) идеална част всеки от тях.

Поради преустановяване на обслужването на дълга, банката е упражнила правото си да обяви кредитния дълг за предсрочно изискуем, за което е изпратила писмени покани до тримата наследници чрез ЧСИ Ивелина Божилова (рег. № 800 на КЧСИ). Поканите са надлежно връчени на Д. Н., К.

Н. и С. Н. на 20.02.2023 г., от който момент предсрочната изискуемост на остатъка от кредита е настъпила спрямо тях в качеството им на универсални правоприемници на починалия длъжник. На 10.03.2023 г. по сметката на кредитната карта са осчетоводени разходи за връчване на трите покани чрез ЧСИ в общ размер на 144,00 лв. (равняващи се на 73,63 евро), представляващи по 48,00 лв. (24,54 евро) за всяко връчване.

На 29.11.2023 г. „Юробанк България“ АД е подало пред Районен съд – Бургас заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въз основа на него по ч.гр.д. № 7183/2023 г. е издадена Заповед № 3805 от 15.12.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу тримата ответници, при разделна отговорност за по 1/3 част от вземанията, за сумите: 1 506,25 лв. (770,13 евро) – главница, ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до изплащането; 19,87 лв. (10,16 евро) – възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. – 20.02.2023 г.; 621,48 лв. (317,76 евро) – мораторна лихва за периода 01.06.2021 г. – 13.11.2023 г.; и 144,00 лв. (73,63 евро) – разходи за уведомяване, както и разноски по заповедното дело в размер на 45,83 лв. (23,43 евро) държавна такса и 497,50 лв. (254,37 евро) адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е обусловило правния интерес на банката от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК.

Според неоспореното от страните заключение на съдебноикономическата експертиза, към датата на подаване на заявлението в съда (29.11.2023 г.) реално съществуващият непогасен дълг по договора за кредитна карта възлиза на общо 2 302,62 лв. (1 177,31 евро), структуриран по пера както следва: непогасена главница в размер на 1 476,25 лв. (754,79 евро); мораторна лихва (лихва за просрочие) за периода от 07.05.2021 г. до 13.11.2023 г. в размер на 682,37 лв. (348,89 евро); и разходи за връчване на покани за обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 144,00 лв. (73,63 евро). Отделно непогасено перо за възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. – 20.02.2023 г. в размер на 19,87 лв. вещото лице не установява, тъй като след 2018 г. редовна възнаградителна лихва не е начислявана.

След подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и издаване на заповедта за изпълнение, по сметката на банката са отразени следните две плащания: На 23.05.2024 г. ответникът К. Х. Н. е извършил директен банков превод по сметка на „Юробанк България“ АД на сумата от 1 506,25 лв. (770,13 евро) чрез „Банка ДСК“ АД, с посочено в преводното нареждане основание: