Определение № 222 от 25.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Ямбол, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500380 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.419, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Р. Н. от с.******, общ.*********, против Разпореждане №49 от 30.03.2023г., постановено по ч.гр.д. № 86/2023г. по описа на Тополовградския районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в производството по това дело Заповед №48/30.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и е постановено издаването на изпълнителен лист.

Според частния жалбоподател обжалваното разпореждане е неправилно. Счита, че от приложеното към заявлението извлечение от сметка не може да се направи извод за редовност на акта от външна страна, както и че той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката- кредитор. Твърди, че съгласно заявлението, ползваният кредит е станал дължим поради предсрочна изискуемост, тъй като длъжникът не е издължил на падежа определените месечни вноски за съответния период. Изтъква, че основание и категорични данни за настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг в приложения счетоводен документ липсват. Допълва, че извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. По направените оплаквания са изложени аргументи.

По тези съображения моли ЯОС да отмени Разпореждане №49 от 30.03.2023г. за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №48/30.03.2023г. по ч.гр.д № 86/23г. по описа на ТРС като неправилно и да обезсили издадения изпълнителен лист №44/30.03.2023г. по ч.гр.д № 86/23г. по описа на ТРС. Моли ЯОС да спре принудителното изпълнение по реда на чл. 420, ал.2 ГПК, защото вземането не се дължи, алтернативно – защото неправилно е изчислен размера на вземането по договора.

1

В законоустановения срок за отговор на частната жалба, е постъпил такъв от насрещната страна „Банка ДСК“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище", ул. ..Московска" № 19, представлявано от изпълнителните директори Д. Д. М. и С. Л. С., чрез пълномощника си юрисконсулт П. В. В., в който е заявено подробно становище за недопустимост на депозираната частна жалба, а по същество– за неоснователност и недоказаност на същата. Счита, че представеният документ по чл. 417 от ГПК е изготвен в съответствие на чл. 60 от ЗКИ, редовен е от външна страна, отразява извлечена информация по кредитната сметка към момента за подаване на Заявлението по чл.

417, т.2 от ГПК, установява по безспорен начин съществуване (ликвидност) и изискуемост на вземането. Изтъква се, че се претендира плащане на задължение на настъпил краен падеж на Договор за потребителски кредит ЕКСПРЕСО КОМПАКТ № 871054592760, а не на основание настъпила предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Въззиваемата страна сочи, че възраженията за погасяване на задължението, посочени в частната жалба, са възражения по същество и са предмет на исково производство.

По тези съображения моли ЯОС да остави без разглеждане като недопустима депозираната частната жалба, в условията на евентуалност- да я остави без уважение като неоснователна с присъждане на разноските в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева) на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

ЯОС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което може да се разгледа по същество. За да се произнесе, съдът установи следното:

От данните на приложеното ч.гр.дело №86/2023г. по описа на Тополовградски районен съд е установено, че същото е образувано по заявление на „Банка ДСК“ АД, гр.

София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 и чл. 418 от ГПК срещу длъжника С. Р. Н. от с.******, общ.*********. Към заявлението са приложени: договор за кредит ЕКСПРЕСО КОМПАКТ № 871054592760 от 19.09.2016 г., с краен падеж 10.10.2022 г., сключен с длъжника С. Н. и документ– извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД.

Заповедният съд е издал Заповед № 48 от 30.03.2023г., като е разпоредил длъжникът С. Н. да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД – гр. София сумите за главница, законната лихва от момента на подаване на заявлението- 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; договорна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 10.10.2022 г. вкл.; обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 11.10.2022 г. до 14.03.2023 г., както и разноски по делото, като е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, издадена в полза на заявителя и е издал изпълнителен лист.

В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжницата С. Н. е подала възражение срещу заповедта по чл. 414а от ГПК.

2

В законоустановения срок за становище, е депозирано такова от „Банка ДСК“ АД– гр. София, в което са изложени съображения за неоснователност на постъпилото възражение от С. Н. и моли ЯОС да остави последното без уважение.

При тези данни, разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение е правилно и законосъобразно, а частната жалба - неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК, жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава на липса на предпоставките на чл.418, ал. 2, изречение първо и ал.3, или на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

При произнасяне по молбата за допускане на незабавно изпълнение на заповед съдът проверява дали е представен документ, попадащ сред изчерпателно изброените в чл.

417 от ГПК и дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая тази проверка е извършена от Тополовградския районен съд и законосъобразно, въз основа на нея, е формиран извод, че са налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед. Представеният към заявлението документ е Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД - гр. София, заедно с документа, от който произтича вземането- договор за кредит от 19.09.2016 г., като извлечението от счетоводните книги е сред посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги е представено в оригинал и е ясно кой е негов издател– „Банка ДСК“ АД. На следващо място, документът има изискуемото от разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗКИ съдържание - сочи договора за кредит, сочи длъжника, съдържа информация за броя, размера и падежа на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемост, информация за общия размер на просрочената сума; за общия размер на дължимата главница и текущо договорна (възнаградителна) лихва по период; размер на обезщетението за забава до датата на настъпване на изискуемост по период; размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за период; дължими заемни такси и разноски; разходи при изискуем кредит и общо дължимата сума по кредита.

Относно възраженията в частната жалба за липсата на настъпила предсрочна изискуемост, следва да се посочи, че процесните суми не се претендират на основание настъпила предсрочна изискуемост, а на основание настъпил краен падеж на договора за потребителски кредит. От представения договор за кредит е установено, че всички вноски по кредита са с настъпил падеж преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение- крайният срок за погасяване на кредита е 10.10.2022 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК е подадено до ТРС на 29.03.2023 г.

3

При това положение съдът намира, че представеният документ отговаря на изискванията на закона и е достатъчен, за да позволи на съда да извърши проверката по чл.418, ал.1 ГПК, вр. с чл.417, т.2 ГПК. По тази причина следва да се приеме, че в производството по чл. 417 от ГПК е представен годен документ по смисъла на цитираната разпоредба и е настъпила изискуемостта на вземането.

Ето защо въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Постановеното от районният съд разпореждане за незабавно изпълнение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

При този изход на делото частният жалбоподател няма право на разноски и такива не му се присъждат.

Право на разноски в производството има въззиваемата страна- „Банка ДСК“ АД, която с отговора на частната жалба е заявила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането е основателно, но не в посочения в отговора на частната жалба размер. Съгласно разпоредбата на чл.26 от Наредбата за правната помощ, за защита по заповедни производства, възнаграждението е в размер от 50.00 лв. до 180.00 лв. В процесния случай, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършената от процесуалния представител на банката работа, изразяваща се единствено в подаване на отговор на частната жалба, в който са изложени подробни доводи за неоснователност на частната жалба, включително е проучена и цитирана практика на ВКС по случаи, аналогични на настоящия, ЯОС намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно до размера на 100.00 лв., до който размер следва да бъде уважено.

По искането, инкорпорирано в частната жалба за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.2 ГПК, компетентен да се произнесе е районният съд. ЯОС установи, че Тополовградския районен съд се е произнесъл в тази насока с Определение № 184 от 10.07.2023 г., с което на основание чл. 420, ал. 2, т. 3 от ГПК е спрял принудителното изпълнение по и.д. № 20238780400496 по описа на ЧСИ Ирина Христова с рег. № 878 район на действие ОС – Ямбол, до приключване на производството пред въззивния съд.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед №48/30.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 86/2023г. по описа на Тополовградски районен съд.

ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН **********, от с.********, общ.*******, ул.*******№**, да заплати на „Банка ДСК“ АД- гр. София, ЕИК 121830616 разноски във въззивното производство в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5