Решение № 667 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511890 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.06.2022 г., постановено по гр. дело № 62001/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, Н. Г. С. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.150 ЗЕ сумата 2 454.52 лева- главница за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 65, находящ се в гр.София, жк „******* за периода м.04.2018 г.- м.04.2020 г., и сумата 16.33 лева- главница за осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018 г.- м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 357.81 лева- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.07.10.2021 г., и сумата 3.44 лева- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г.- 07.10.2021 г., а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 331.11 лева- разноски по делото. Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Г. С. искове са отхвърлени: относно главницата- стойност на топлинна енергия- за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 2 629.73 лева, като погасен по давност; и относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 394.20 лева, като погасен по давност. Със същото решение Г. А. С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.150 ЗЕ сумата 2 454.52 лева- главница за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 65, находящ се в гр.София, жк „******* за периода м.04.2018 г.- м.04.2020 г., и сумата 16.33 лева- главница за осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018 г.- м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 357.81 лева- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.1 07.10.2021 г., и сумата 3.44 лева- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г.- 07.10.2021 г., а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 331.11 лева- разноски по делото. Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. А. С. искове са отхвърлени: относно главницата- стойност на топлинна енергия- за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 2 629.73 лева, като погасен по давност; и относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 394.20 лева, като погасен по давност. Със същото решение И. А. С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.150 ЗЕ сумата 2 454.52 лева- главница за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 65, находящ се в гр.София, жк „******* за периода м.04.2018 г.- м.04.2020 г., и сумата 16.33 лева- главница за осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018 г.- м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 357.81 лева- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.07.10.2021 г., и сумата 3.44 лева- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г.- 07.10.2021 г., а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 331.11 лева- разноски по делото. Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. С. искове са отхвърлени: относно главницата- стойност на топлинна енергия- за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 2 629.73 лева, като погасен по давност; и относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 394.20 лева, като погасен по давност. На основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. И. Н. адвокатско възнаграждение от 27.80 лв.за осъществено безплатно процесуално представителство на ответницата Н. Г. С., и на адв. Сн. К.- адвокатски възнаграждения от по 27.80 лв. или общо 55.60 лв.- за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците Г. А. С. и И. А.

С..

Постъпили са въззивна жалба от Н. Г. С. /ответница по делото/- чрез адв. И. Н., и въззивна жалба от Г. АА. С. и И. А. С. /ответници по делото/- чрез адв. Сн. К., в които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу тях искове и са присъдени разноски на ищеца, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбите на ответниците и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадените от ответниците въззивни жалби.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част /части/.

По същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени общо сумата 1 546.02 лв. /или по 515.34 лв. за всеки от тримата ответници/- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, общо сумата 1 073.43 лв. /или по 357.81 лв. за всеки от тримата ответници/- мораторна лихва при плащане на главницата за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2019 г.- 7.10.2021 г., и общо сумата 10.32 лв. /или по 3.44 лв. за всеки от тримата ответници/- обезщетение за забава при плащане на главницата- такса за дялово разпределение, както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответниците част- относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД суми от общо 5 817.54 лв. /или по 1 939.18 лв. за всеки от тримата ответници/- стойност на топлинна енергия /главница/, дължима за периода м.09.2018 г.- м.04.2020 г., и общо 48.99 лв. /или по 16.33 лв. за всеки от тримата ответници/- такса за дялово разпределение /главница/, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците Н. Г. С., Г. А. С. и И. А.

С. на твърдението, че са собственици на процесния имот, представляващ апартамент № *******“- гр. София, с аб. № *******, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г., в която връзка е представен в хода на първоинстанционното производство Протокол № 18/ 19.09.1972 г. на ИК на СГНС, в чиято статия № 26 се съдържа решение на посочения административния орган за предоставяне на процесното жилище като имотно обезщетение на И.М. С. срещу отчужден негов недвижим имот в гр. София. След смъртта на И.М. С., починал на 17.03.1992 г., и след смъртта на единствения му законен наследник А.И. С., починал на 16.02.1998 г., имотът преминал в имуществото на тримата му законни наследнициответници по делото: Н. Г. С., Г. А. С. и И. А. С., при равни права. Тази материалноправна легитимация не се оспорва от страна на ответниците, като не са направени твърдения от същите да не притажават права върху процесния апартамент, вкл. да са отчуждили същия преди или по време на процесния период.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо 3 и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая са налице доказателства /посочени по- горе/, легитимиращи тримата ответници като собственици на процесния апартамент през исковия период, поради което и в това си качество същите са били и потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответниците през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

Относно обема на доставената в процесния имот топлинна енергия и нейната стойност са събрани релевантни доказателства в процеса /извлечения и справки/, като е изслушана и съдебно- техническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено.

Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни за определяне стойността на потребената в имота топлинна енергия факти и обстоятелства: че през процесния период в имота е имало четири отоплителни тела с разпределители и щранг- лира на мощност, че са налице два редовни отчета, подписани от клиент, а също и че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е изчислена на база брой потребители- 4 бр. по 140 л дневно на едно лице- съгласно чл.69, т.3 от НТ/ 03.2020 г. Дадено е заключение, прието като неоспорено от страните, че дължимата за процесния период от м.04.2018 г. до м.04.2020 г. главница, включваща стойност на топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и топлинна енергия за сградна инсталация, определена от ФДР, е в размер на общо 7 485.73 лв., от които: прогнозно начислена /фактурирана/ сума от 6 963.47 лв. и изравнителен резултат от 522.26 лв., представляващ сума за доплащане от абоната.