Решение № 5385 от 24.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5385 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100113461 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предявен от А. Ш. И., ЕГН **********, чрез адвокат В. К. - САК, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв. и за имуществени вреди в размер на сумата от 3600 лева, представляващи стойността на заплатен в наказателното производство адвокатски хонорар, претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязло в сила Решение № 260507 от 30.09.2021 г. по ВНОХД № 1470/2021 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2021 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът И. в продължение на 6 години и 6 месеца е бил обвиняем и подсъдим по наказателно производство, образувано за престъпление, което не е извършил. Делото е образувано на 26.06.2015 г. и е приключило с окончателно решение на 30.09.2021 г. Първоначално било образувано НОХД № 20071/2015 г. по описа на СРС, по което с присъда от 17.10.2017 г. ищецът е признат за виновен. Присъдата била потвърдена с Решение по ВНОХД № 229/2018 г. на СГС. По искане на Главния прокурор делото е възобновено и било образувано НОХД № 4977/2019 г. по описа на СРС. С Присъда, постановена по цитираното наказателно дело ищецът И. бил оправдан, като оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 260507 от 30.09.2021 г. по ВНОХД № 1470/2021 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав. Независимо от това постъпило второ искане от Главния прокурор за ново възобновяване на производството, което било оставено без уважение с Решение от 26.01.2022 г. по н.к. № 1337/2021 г. на Апелативен съд – София.

1

Ищецът излага, че през цялото това време, включително и след постановяване на оправдателната присъда, е търпял негативни изживявания; страх, че може да влезе в затвора; страх за бъдещето, притеснения за това как присъдата ще се отрази на работата му; не можел да спи. Според твърденията в исковата молба психиката на ищеца била разбита и той трябвало да посещава психолог. Отделно от това, в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство е заплатил и адвокатски хонорари в общ размер на сумата от 3600 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и след предоставената му възможност за това, ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска по основание и размер.

Поддържа, че ищецът не е търпял неимуществени вреди, или че не е търпял повече от обичайните такива. Твърди, че дори да се установи по делото, че ищецът е търпял негативни преживявания, те не са в пряка причинна връзка с това наказателно производство, предвид съдебното минало на ищеца, както с оглед на постановено решение по гр.д. № 10408/2017 г. на СГС, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца И. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, също на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предлож. първо от ЗОДОВ.

Оспорва обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно и неотговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а претенцията за имуществени вреди – оспорва като недоказана.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Постановление по пр.пр. 8106/2015 г. на СРП, процесното наказателно производство е образувано на 26.06.2015 г. срещу А. Ш. И. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. С постановление на разследващ полицай при 06 РУ – СДВР от 25.09.2015 г. по ЗМ № 2090/2015 г., А. И. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът е разпитан в това му качество на 29.09.2015 г., видно от протокол за разпит на л. 92, а на 01.10.2015 г. са му предявени материалите по разследването, съгласно приетият по делото протокол за предявяване на разследване.

По внесен срещу А. И. от СРП обвинителен акт за горното престъпление е образувано НОХД № 20071/2015 г. по описа на СРС, НО, 98 състав. По същото е постановена Присъда от 17.10.2017 г., с която подсъдимият И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр с ал.1 от НК. Присъдата е обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД № 229/2018 г. по описа на СГС, НО, X-ти въззивен състав. С Решение № 908 от 20.08.2018 г. по цитираното въззивно наказателно дело, първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена.

Постъпило е искане от Главния прокурор, вх. № 12457/2018 г. от 01.01.2018 г. до Апелативен съд – София, за възобновяване на наказателното дело поради процесуални нарушения и неправилно приложение на института на условното осъждане. С Решение № 117 от 19.03.2019 г. по н.д. № 188/2019 г. на Апелативен съд – София, НО, 4 състав, е 2 възобновено производството по ВНОХД № 229/2018 г. на СГС. Отменено е въззивното решение и първоинстанционната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебното заседание.

След връщане на делото, е образувано НОХД № 4977/2018 г. по описа на СРС, НО, 134 състав. По същото е постановена Присъда от 02.11.2020г., с която подсъдимият А. И. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана от СРП с протест, вх. № 21058491 от 03.11.2020 г., като е образувано ВНОХД № 1470/2021 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав. Постановено е по посоченото въззивно наказателно дело Решение № 260507 от 30.09.2021 г., с което първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена. Решението на СГС по ВНОХД № 1470/2021 г. е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Постъпва второ искане от Главния прокурор, № 3790/2021 г. от 19.11.2021 г. до Апелативен съд – София за възобновяване на ВНОХД № 1470/2021 г.пописа на СГС, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Образувано е н.д. № 1337/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, НО, 5 състав, по което с Решение № 12 от 26.01.2022 г. искането на Главния прокурор е оставено без уважение.

Видно от представени копия на протоколи от съдебни заседания, ищецът в качеството си на подсъдим се е явил лично в 13 открити съдебни заседания, както следва: на 21.02.2017 г., 13.06.2017 г., 17.10.2017 г. – по НОХД № 20071/2015 г. на СРС; на 28.03.2018 г. и 06.06.2018 г. по ВНОХД № 229/2018 г. на СГС; на 12.03.2019 г. по н.д. № 188/2019 г. на САС / в производството по първото искане за възобновяване /; на 12.07.2019 г., 28.10.2019 г., 12.02.2020 г., 15.07.2020 г. и 02.11.2020 г. по НОХД № 4977/2019 г. на СРС; на 02.07.2021 г. по ВНОХД № 1470/2020 г. по описа на СГС и на 19.01.2022 г. по н.д. № 1337/2021 г. на САС / по второто искане за възобновяване на наказателното производство /.

Взетата на досъдебното производство спрямо обвиняемия И. мярка за неотклонение „подписка“ е била отменена с протоколно определение на 17.10.2017 г. / л. 111 и сл. /.

Представени са по делото договори за правна защита и съдействие на л. 89, л.144, л.

155, л. 191 и л. 209, видно от които за реализиране на правото си на професионална защита в рамките на воденото срещу него наказателно производство, ищецът И. е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер от 3300 лева, плащани в брой, за което е налице съответното отразяване в договорите за правна защита. За досъдебното производство са платени 300 лева /л. 89 /; за производството по н.д. № 188/2019 г. на САС – 400 лева/ л. 144/; по НОХД № 4977/2019 г. на СРС – са платени 800 лева / л. 155/; по ВНОХД № 1470/2021 г. на СГС – 1000 лева/ л. 191 / и за защита по н.д. № 1337/2021 г. на САС са платени 800 лева /л. 209 /

Приета е като писмено доказателство електронна справка за съдимост относно ищеца А. Ш. И. / л. 52/ и свидетелство за съдимост на л. 223, от които се установява, че към датата на електронната справка ищецът има 4 предходни осъждания за престъпления по чл. 144 НК; чл. 325 НК, чл. 128 и чл. 129 НК и чл. 194 НК. Към момента на приключване на 3 съдебното дирене, ищецът, съгласно ангажираното свидетелството за съдимост на л. 223, е неосъждан.

От доказателствата по делото се установява, на следващо място че с Решение 8347/11.12.2017 г., постановено по гр.д № 10408/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на ищеца А. И. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, следствие на незаконно обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда от 22.03.2016 г. по ВНОХД № 604/2016 г. на СГС, НО, 7 състав, ведно със законната лихва. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист, копие от който, е приложено по делото на л. 56.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. И.а / съпруга на ищеца /. Св. И.а дава показания, че с ищеца е в близки отношения от есента на 2018 г., а на 27.07.2019 г. са сключили граждански брак. Когато се запознали, разбрала за образуваното наказателно дело срещу ищеца. Не се сещала за други образувани дела. Свидетелят лично е възприела, че ищецът И. не спял, нямал настроение и се притеснявал за бизнеса си и за техните взаимоотношения, как би им се отразило осъждането му, както е за евентуалната невъзможност да обслужва фирмените заеми. Ищецът е преживял и искането за възобновяване на наказателното производство след постановената оправдателна присъда, за което научил точно преди Коледа – най- светлите празници.

Според показанията на св. И.а ищецът е посетил в крайна сметка специалист по психично здраве заради безсънието, бълнуването и безпокойството, които изпитвал. От центъра за психично здраве психотерапевтката насочила ищеца към психиатър, който да му изпише лекарства. Свидетелят дава показания, че след като А. И. започнал да пие лекарства, безсънието и безпокойството изчезнали.

По делото е прието заключение на съдебно – психологическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От заключението на СПЕ се установява, че по време на наказателното производство ищецът А. е развил тревожно – депресивна симптоматика, с която се е справил към момента на извършване на психологичното изследване и след посещението при психиатър и психотерапевт.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата / чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ /. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице / чл. 4 от ЗОДОВ /.

Установени са по делото предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – Прокуратура на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предвид обсъдената по – горе доказателствена съвкупност – повдигнатото на ищеца незаконно обвинение в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с влялото в сила Решение по ВНОХД № 1470/2021 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен наказателен 4 състав.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца А. И. болки страдания, вследствие на незаконното му обвинение в процесното престъпление. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана например в Р ешение № 166 от 13.06.2019 г. по гр. д. № 4391/2018 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 69 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 2802/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др., обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или други наложени ограничения, както и дали проведеното наказателно производство е приключило в разумен срок. При определяне размера на обезщетението е от значение също, доколко обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на пострадалия.