Определение № 2447 от 17.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2447 гр. София, 15.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Б.В.ИВ.П. в присъствието на прокурора Ил. Г. Ил. като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Частно наказателно дело № 20221110210237 по описа за 2022 година ОБВИНЯЕМИЯТ – В. Г. Г. - явява се лично, доведен от РД“Охрана“ от следствения арест на бул. „Г.М. Димитров” № 42.

В залата се явява адв. Ц.Л. – назначена за служебен защитник на обвиняемия.

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомени за днешното съдебно заседание, изпращат представител. В залата се явява прокурор И.И..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след като изслуша становищата страните и съобрази характера на производството намира, че процесуални пречки за даване ход на делото в настоящото съдебно заседание не са налице, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представен документ за самоличност - лична карта № ...............:

В. Г. Г. - роден на ................... ЕГН **********.

СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на конвоиращите лица.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството по смисъла 1 на чл.55 от НПК и по чл.274 НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда, съдебния секретар и представителя на държавното обвинение.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл. 274 и чл. 275 НПК.

СЪДЪТ, като съобрази липсата на нови доказателствени искания и на такива по реда на съдебното следствие,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧВА с доклад на председателя на съдебния състав с посочване на основанието за образуване на съдебното производство, а именно – внесеното от Софийска районна прокуратура искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия В. Г. Г..

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам какво е искането на СРП. Наясно съм с характера на настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Л.: Оспорвам искането. Представям и моля да приемете като доказателство по делото заверено вярно с оригинала копие на удостоверение за раждане на дете, удостоверяващо, че подзащитния ми има низходящ на пет години. Няма да соча нови доказателства.

ПРОКУРОРЪТ /становище/:

Запознах удостоверение за раждане. Да се приеме по делото. се с представеното

СЪДЪТ, по представеното в днешното съдебно заседание удостоверение за раждане на А.Л.П., счита, че макар същото да не удостоверява родствена връзка с обвиняемия, доколкото малолетната е с посочен единствен родител – майка, не са налице пречки да бъде прието по делото за сведение, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане на А.Л.П..

2

СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените в хода на наказателното производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане за вземане на найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия В. Г. Г.. На първо място същият, с постановление от 13.08.2022 г. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление чл. 198, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до десет години и същото се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

На следващо място, налице е обосновано предположение относно авторството на деянието, за което е обвинен Г.. В тази връзка са разпитите на свидетелката Х. на първо място, както и изготвеният протокол за разпознаване от същата, като обстоятелствата, свързани с разпознаването се удостоверяват и от поемните лица П. и Й.. По делото е изготвена СОЕ, удостоверяваща стойността на инкриминирана вещ. Пострадалата Х. е категорична, че именно обвиняемият Г. е лицето, което на 13.08.2022 г., упражнявайки сила, е отнел златния синджир, който е бил поставен на врата .Налице е първата алтернативно дадена предпоставка - обвиняемият да извърши престъпление. В тази връзка на първо място е справката за съдимост на обвиняемия и фактът, че същият е осъждан за шест умишлени престъпления, пет от които са именно такива по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК. Видно от определение на Софийски районен съд по НЧД № 17308/2017 г. в сила от 16.12.2017 г., на обвиняемия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като от изпълнението на същото не са минали повече от пет години, поради което считам, че макар в постановлението за привличане на обвиняемия да не е включено, деянието е извършено в условията на опасен рецидив, като са налице достатъчно доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от НПК деянието е извършено в условията на опасен рецидив и следва да посочи освен това, че обвиняемият заявява и други адреси за призоваване, различни от този в справката за съдимост. Фактът, че в днешното съдебно заседание се представя копие от 3 акт за раждане, също не може да наведе данни за липса от опасност за извършване на престъпление, доколкото детето е родено през 2017 г.

Очевидно то е имало нужда от грижи и към инкриминираната дата 30.05.2022 г. и вместо такива да бъдат полагани от бащата, ако се приеме, че именно Г. е баща на това дете, доколкото вписване в тази графа липсва – то същият вместо да полага грижи за това дете, е предпочел да извърши престъпление, идентично с тези, които е извършил и преди това. Считам, че обвиняемият Г. се явява лице с повишена степен на обществена опасност.

Опасността от извършване на престъпление е реална. Налице са законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, която следва да администрира целите по чл. 57 от НПК и моля да постановите в този смисъл Вашия съдебен акт.

АДВ. Л.: Моля да оставите без уважение искането на представителя на Софийска районна прокуратура и да не взимате най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми В.Г., като съображенията ми затова са следните: Считам, че не е налице една от кумулативно дадените предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно - че не съществува реална опасност подзащитният ми да се укрие или да извърши друго престъпление. Подзащитният ми още при привличаването му в съответното процесуално качество на обвиняем, призна вината си и изрази съжаление за случилото се, като желае да постигне споразумение със Софийска районна прокуратура и да възстанови щетите от престъплението.

Подзащитният ми е с безспорно установена самоличност по делото, живее на постоянен адрес, живее на семейни начала и има момиче на 5 години.

Независимо, че е осъждан, то същият не бил затруднил органите на ДП и моля преди постигане на споразумението да му наложите каквато и да е полека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казано от защитника ми. Моля да ми бъде наложена по-лека мярка за неотклонение. Няма опасност да се укрия, живея на постоянен адрес с майка ми, жена ми и дъщеря ми. Моля, ако може, за по-лека мярка за неотклонение.

СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка за неотклонение.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА

ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

4

СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 64 НПК.

Същото е инициирано от представител на СРП с искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия В. Г. Г..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа внесеното предложение, като счита, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита, че освен базисната предпоставка за взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, в случая е налице и реална опасност последният да извърши друго престъпление с оглед естеството и характера на повдигнатото обвинение, както и предвид обстоятелството, че същият е с обременено съдебно минало, като е осъждан за шест умишлени престъпления, пет от които с правна квалификация по чл.

198, ал. 1 от НПК. Отделно от това се навежда, че обстоятелството, че обвиняемият има дете, за което да полага грижи, не е от естество да оправдае взимане на по-лека мярка за неотклонение, доколкото посоченото обстоятелство е било налично и към момента на извършване на инкриминираното деяние и не е формирало контрамотив за въздържане от съответните противоправни действия.Обвиняемият Г. се представлявя от адв.

Л., която не оспорва в днешното съдебно заседание наличието на обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита обаче, че не са налице нито реална опасност от укриване, нито такава от извършване на друго престъпление от страна на подзащитния , в която връзка изтъква, че последният признава вината си и изразява желание за възстановяване вредите от престъплението, респективно желание за приключване на делото със споразумение за решаването му. Отделно от това се сочи, че обвиняемият Г. е с известен по делото адрес, съжителства с жена, от която има и дъщеря на 5 години, за които следва да се грижи, които фактори намира, че препятстват последния да извърши друго престъпление, респективно да се укрие. По изложените съображения счита, че липсва пропорционалност между исканата от държавното обвинение мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ и спецификата на настоящия случай, съобразена с личността на обвиняемия. Обвиняемият В.Г. в своя защита поддържа казаното от защитника си и моли да не бъде взимана спрямо него най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като моли за по-лека такава.

За вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК наличието в кумулативно единство на следните три предпоставки: лицето да е привлечено към наказателна отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” или по-тежко наказание; да е 5 налице обосновано предположение относно извършването на вмененото на обвиняемия деяние, както и да е налице в условията на алтернативност наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление от страна на обвиняемия. В конкретния случай обвиняемият В. Г. Г. е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 13.08.2022 г. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Посоченото престъпление се явява тежко умишлено по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 г., с което е изпълнена и първата предпоставка в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най – тежката мярка за неотклонение.

На настоящия етап от наказателното производство, макар и на изключително ранен такъв, съдът счита, че от събраните доказателства може да се изведе обосновано подозрение относно съпричастността на В. Г. Г. към извършване на вмененото му деяние. В този смисъл са показанията на свидетеля С.А. Х., протокол за разпознаване, както и показанията на свидетелите П.А. П. и А. Г. Й. – поемни лица при извършване на разпознаването. От показанията на св. Х. се установява фактическата обстановка по делото, а именно - противозаконното отнемане на златен синджир от владението й, след употреба на сила спрямо нея. Същевременно, от извършеното разпознаване от същото лице се установява и съпричастността именно на обвиняемия В.Г. към така вмененото му престъпление. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че процесуално – следственото действие „разпознаване“ е предшествано от подробен разпит на свидетеля Х., в който същата изчерпателно е посочила кога, как и от какво разстояние е възприела обвиняемия, а също конкретно е посочила и негови външни характеристики, след което е извършено и разпознаването, поради което съдът не намира основание да не постави същия в основата на изводите си по въпросите, релевантни към предмета на обсъждане в настоящото производство.