Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1194 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2919/2024
Вид
Определение № 1194
Подписан
23.04.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1194 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „**********против определение № 11362/17.09.24г.,постановено по гр.д.№ 15282/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адв.възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.В случай,че съдът прецени,че адв.възнаграждение е дължимо,прави се възражение,че районният съд не е съобразил при определяне на размера му най-новата практика на СЕС с решение от 25.01.24г.по дело С-438/22.

Ответницата по частната жалба Е. М. С.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.С. Н. е изразила становище за неправилност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Е. М. С.,представлявана от адв.С.

Н . против ********* с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.26 от ЗЗД за признаване за установено между страните нищожност на клауза от договор за паричен кредит за заплащане на неустойка в размер на 1320лв.От ищцата са приложени по делото 1 пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищцата и адв.С. Н.,в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв-защита на материално затруднено лице.Впоследствие е представен и списък на разноските,в който се претендира по чл.38,ал.2 от ЗА адв.възнаграждение в размер на 400лв.

С изрична молба в хода на производството от 20.06.24г.ответното дружество своевременно е оспорило предпоставките за присъждане на разноски за адв.възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ с твърдението,че ищцата не е материално затруднено лице предвид декларираните от нея при кандидатстване за кредита доходи.Правят се и доказателствени искания във връзка с това оспорване,доколкото е в тежест на ответника да докаже липсата на материална затрудненост на ищеца.

Районният съд не се е произнесъл по така направените доказателствени искания досежно разноските.С решение № 3242/18.07.24г. е уважил исковата претенция в пълен размер-1320,34лв. и е присъдил разноски за представителство на ищцовата страна на осн.чл.38,ал.2 от ЗА на пълномощника адв.Сл.Н. в размер на 400лв.,без да обсъди направените от ответника възражения във връзка с оспорването на разноските и без да събере поисканите доказателства.

С молба по чл.248 от ГПК ответното дружество е поискало изменение на решението в частта за разноските,като е изложило сходни съображения с изложените преди това с молбата от 20.06.24г.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата без уважение,като е препратил към становището си в решението,каквото становище на практика липсва,тъй като и в мотивната част на решението си съдът не е коментирал нито възраженията на ответника досежно липсата на материална затрудненост на ищцата,нито направеното възражение за несъобразяване размера на адв.възнаграждение с практиката на СЕС.

Това е наложило въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.278 от ГПК да насрочи делото за разглеждане в открито съд.заседание и да събере поисканите от ответника още в първоинстанционното производство доказателства във връзка с разноските.

По делото са приети справки от ТД на НАП,ТД на НОИ,справки от ОД на МВР-П. и от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община П.,от които се установява,че ищцата притежава собствено жилище от 61 кв.м.,както и два автомобила-*********,и двата с първоначална регистрация отпреди 19-20 години,работила е към момента на предявяване на иска към „******“ООД на длъжност ****** до 08.04.24г.,след което е започнала работа в „********“ на същата длъжност.Справката за осигурителния доход на ищцата е за периода 01.03.-31.10.23г.,т.е.за времето,в което ищцата е работила при предишния си работодател и осигурителния доход е в рамките на минималния такъв.

Частният жалбоподател е представил още в първоинстанционното производство попълнени от ищцата данни в искането до дружеството за отпускане на кредит,от които е видно,че С. е декларирала,че семейството е двучленно и реализира доходи от заплата в размер на 2000лв.,а заедно с партньора -доход в размер на 2800лв.Посочен е разполагаем доход от 2364 лв.

Настоящата инстанция намира,че ПдРС правилно е приел да се изплати адв.възнаграждение на пълномощника на ищцата на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.Въпреки декларираните от ищцата в искането за отпускане на потребителски кредит по-високи доходи,от събраните писмени доказателства е видно,че тя не разполага с такива.Действително живее в собствено жилище,което означава,че не отделя от средствата си за заплащане на наем,но не може и да реализира доходи от жилището,което е 61 кв.м.Автомобилите,които притежава са два от престижни марки,но и двата са много стари,първоначалната им регистрация е през 2004г.и 2005г.и няма данни ищцата да е 2 заплащала данъци и застраховки за тях.Доходите са в рамките на минималните за страната и заплащането на адв.възнаграждение би я затруднило значително.Ето защо съдът приема,че С. е материално затруднено лице и разполага с възможността да бъде представлявана по делото безплатно на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

По отношение на възражението за прекомерност на адв.възнаграждение поради несъобразяване на районния съд с практиката на СЕС следва да се отбележи,че действително съдът не е обвързан от минималните размери на адв.възнаграждения,определени в НМРАВ и при определяне на възнаграждението следва да изхожда от няколко критерия.Единият от тях е обема извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,другият е наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.Съдът в случая счита,че делото не е с фактическа и правна сложност-по подобен род дела е налице вече постоянна и непротиворечива практика на съдилищата,не са правени доказателствени искания,не са настъпили усложнения в хода на производството.Не са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по иска,проведено е само едно съдебно заседание,на което пълномощникът на ищцата не се е явил,а е изпратил кратко писмено становище.Цената на иска е 1320лв.

Като се вземе предвид изложеното,а също вида на предявеният иск,настоящата инстанция намира,че следва да се опредЕ. адв.възнаграждение за ищеца в размер на 300лв.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на ПдРС в частта за разноските,като се намали размера на присъденото адв.възнаграждение,дължимо от ответника, от 400лв.на 300лв.на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕ.:

ОТМЕНЯ определение № 11362/17.09.24г.,постановено по гр.д.№ 15282/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 о т ГПК решение № 3242/18.07.24г.,постановено по гр.д.№ 2919/24г.на РС-Пловдив в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,които е осъдено „************ да заплати на адвокат С. Н.,АК-П.,съд.адрес гр.**********,от 400лв.на 300(триста)лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4