Решение № 1704 от 13.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20251100106155 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квА.фикация чл. 29, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. З ЗЗД.

Производството е образувано след обезсилване на решение № 20053728 от 18.08.2022г. по гр.д. № 36713/202г. по описа на СРС, 25 състав и изпращане на делото по подсъдност на родово компетентния съд - Софийски градски съд.

Съдът е сезиран с предявени от Б. А. М. с ЕГН ********** срещу Д. Л. Б. с ЕГН ********** искове за унищожаване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца, а именно Апартамент № 48 /четиридесет и осем/, разположен на 1-ви стаж на сграда, находяща се в град София, Столична община, район „********”, ж.к.

„********, със застроена площ от 87.86 кв.м, и обща кубатура от 320.78 куб..м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при граници по нотариален акт: от изток - улица „Ради Петков”, от запад - блок № 24, от север – стълбище, от юг - улица „Румяна”, отгоре - апартамент №51, отдолу – мазета, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район „********”, одобрени със заповед РД 18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на етаж 1 (първи) в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 8 (осем): брой подземни етажи 0 (нула), с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по схема: 87.86 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастралната схема: на същия етаж и под обекта- няма, над обекта самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, стар идентификатор – няма, заедно с принадлежащото към него МАЗЕ № 8 /осем/, с площ от 4,56 кв. метра, при съседи на избеното помещение по документ за собственост: от изток - мазе № 9 /девет/, от запад - мазе № 7 /седем/, от север - коридор, от юг - ул. „Румяна”, заедно с припадащите се 1.773 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като сключен между страните при измама - иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.З ЗЗД за разваляне 1 на договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот поради неизпълнение на задължение на купувача да заплати продажната цена. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че година преди подаване на исковата молба е поискал заем от ответника в размер на 10 000 лева, които същия му дал срещу лихва, като му било казано, че ще ги върне когато има възможност. Няколко пъти след това ответникът му давал заеми от по 200 - 300 лева, като през месец ноември 2019 г. му съобщил, че сумите са нараснА. и заедно с лихвите са в размер от 50 000 лева, които следва да му бъдат заплатени до няколко дни. Ответникът Д. Б. му заявил, че трябва да му прехвърли процесния недвижим имот, като когато ищеца му върне парите, той ще му прехвърли обратно собствеността върху имота.

Заявява, че след многократни уговорки ищеца отишъл при нотариус, който да изповядал процесната сделка. След сделката ответникът продължил да обещава на ищеца, че когато си получи парите ще му прехвърли собствеността върху имота. Поддържа, че на 23.07.2020 г. майка му се е срещнала с ответника, за да му върне парите, а той да прехвърли обратно собствеността на имота, като и тогава ответника е обещал да го направи. При последваща уговорка за ден за изповядване на сделката, ответникът отказал да прехвърли имота с твърдения, че стойността му е много по-висока. Ищецът поддържа, че е сключил процесната сделка вследствие умишлено предизвикана и/или поддържана у него невярна представа от страна на ответника, който го е въвел в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й. В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 87, ал.З ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена.

Ответникът Д. Л. Б. оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 43, том I, peг. № 1091, дело № 42 от 2019 г., на нотариус Е.Л. Х., нотариус с район на действие СРС, по силата на който е придобил посочения от ищеца апартамент № 48 с площ от 87.86 кв.м., находящ се в гр. София, район „********“, ж.к. „К********, вход В, заедно с принадлежащото към него мазе № 8 с площ от 4.56 кв.м., както и 1.773 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Заявява, че съгласно посоченото в договора, цената е платена от купувача напълно по банков път преди подписване на нотариалния акт. Отрича да е давал в заем на ищеца сума в размер на 10 000 лева.

Поддържа, че не е въвел ищеца в заблуждение, нито е отправял заплахи към него, за да сключат процесния договор. Оспорва твърденията на ищеца, че продажната цена не е заплатена. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 18.11.2019 г. между тях е сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 43, том I, peг. № 1091, дело № 42 от 2019 г., на нотариус Е.Л. Х., нотариус с район на действие СРС, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността върху собствения му недвижим имот, а именно: апартамент № 48, с площ от 87,86 кв.м., находящ се в гp. София, район „********“, ж.к. „К********, вход В, заедно с принадлежащото към него мазе № 8, с площ от 4,56 кв.м., както и 1,773 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

От представеното от ответника копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том 1, peг. № 1091, дело № 42 от 2019 г. от 18.11.2019г. се установява, че продажната цена е в размер на 44 000лв., което е съвсем малко над данъчната оценка на имота от 43 248,10 лв., като в НА е вписано изявление на продавача, че сумата е платена напълно по банков път преди подписването на нотариалния акт. В описа на представените 2 документи, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, не е вписано представяне пред Нотариуса на платежни документи, удостоверяващи заплащане на продажната цена.

От ответника са представени платежни документи за извършени няколко плащания в размер на по 4 900 лв. в периода от 13.11.2019г. до 15.11.2019г., като в платежните нареждания е вписано, че Д. Л. Б. нарежда сумите по сметка на Б. А. М. с основание „Покупко-продажба на апартамент ********“. Платежните документи не са оспорени от ищеца, нито са направени доказателствени искания във връзка с установяване дА. представените платежни документи удостоверяват постъпване на суми по неговата сметка и в какъв размер. С оглед липсата на оспорване и доколкото в НА е вписана декларация от продавача за получаване на продажната цена, то следва да се приеме, че удостоверителното действие на НА не е оборено.

По делото са депозирани гласни доказателства от свидетеля Х.Н.В., която заявява, че познава Д. Б. от 15 г. Б. също познава горе-долу от толкова години, били в една компания.

Знае, че Б. продал имота си на Д. Б. през 2018-2019г. Отношенията им били приятелски.

След сделката не се е оплаквал. Б. не е споменавал да е бил измамен.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД:

Според чл. 29 ЗЗД измамата е умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти - формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката следва да направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката, до нейното съдържание, съществени елементи или модА.тети, може да е насочено към мотивиране за сключване на слелката. Авторът на измамата следва да съзнава естеството на действията си и тяхната насоченост, както и правните последици от тях, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение, т.е. да е сключена в резултат на създадената невярна представа. Измамливото поведение следва така да е опорочило волята на лицето, че ако последното би действало съзнавайки действителното положение, никога не би сключило такава сделка. Този сложен фактически състав и съответстващите му юридически факти следва да бъдат установени в хода на съдебното производство, за да е нА.це обсъжданото основание за унищожаемост на договора. При измамата невярната представа по отношение на договора е създадена у една от страните, за да бъде мотивирана да го сключи /Решение № 25 от 24.04.2012 по дело № 63/2011 на ВКС. ТК. 1 т. о. /. В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, в подкрепа на твърдението за съзнателно формирана у него от ответника невярна представа за условията, при които се сключва договора. Не се установява умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у ищеца на невярна представа относно условията, при които се сключва сделката или за това, че собствеността на имота ще му бъде върната след връщане на заетата сума.

Не са събрани никакви доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба, че Д. Б. се занимава с лихварска дейност. Не са събрани доказателства, установяващи нА.чие на заемни отношения между страните, нито размер на предоставени парични средства от Д. Б. на Б. А. М..

Ищцовата страна, чиято е доказателствената тежест не представи преки доказателства, установяващи преддоговорните отношения между страните, които са от съществено значение при установяване на формиран порок на волята.

3

С оглед изложеното, тъй като ищеца не е провел по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК пълно и главно доказване на фактите, на които основава претенцията си, искът по ч. 29, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. З ГПК:

Нормата на чл. 87 ЗЗД урежда общите правила за разваляне на двустранните договори. По общо правило двустранния договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжника отговаря с едностранно изявление от кредитора. Кредитор може да иска от съда да развА. един двустранен договор, с който се прехвърлят вещни права, когато длъжника не изпълни задължението си по договора поради причина, за която той отговаря (чл. 87, ал. 1 вр. с ал. 3 ЗЗД). Следователно основателността на предявен иск по чл.

87, ал. 3 ЗЗД изисква установяване на неизпълнение на ответника - страна по двустранен договор. В случая ищецът твърди, че ответника е в неизпълнение на задължението си да заплати продажната цена.

В нотариалния акт е вписано изявление на ищеца, че е получил уговорената цена преди подписване на договора. Нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материА.зира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва доказателствена сила, на основание чл. 179 ГПК. Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството, на основание чл. 180 ГПК.