Решение № 72 от 20.02.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Габрово, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20244210100844 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че вземанията на ищцовото дружество за главници и лихви произтичат от факта, че титуляр на партидата е С.Х.Г., която е потребител на топлинна енергия за обект в гр.Габрово, ул.”********” №1, ап.29. Ответникът по настоящия иск Д. С. Х., за посочените в исковата молба процесни месеци не е заплатил на установените падежи цената й в размер на следните суми: за месец 02.2021г.- 64.57лв.; за месец 03.2021г.- 63.98лв.; за месец 04.2021г.- 18.89лв.; за месец 12.2021г.-49.22лв.; за месец 01.2022г.- 57.52лв.; за месец 02.2022г.- 47.53лв.; за месец 03.2022г.-50.64лв.; за месец 04.2022г.- 27.30лв.; за месец 06.2022г.- 32.90лв.; за месец 06.2022г.-4.99лв.; за месец 11.2022г.28.33лв.; за месец 12.2022г.-42.92лв.; за месец 01.2023г.- 53.21лв.; за месец- 02.2023г.16.12лв., за месец 03.2023г.-2.83лв., за месец 06.2023г.- 34.64лв или общо в размер на 586.44лв..

За забавата за изпълнение на горепосочените парични задължения е възникнало правото на кредитора, в лицето на „Топлофикация-Габрово" ЕАД да търси обезщетение в размер на законоустановената лихва в чл.86 от ЗЗД върху всяко главно вземане или за периода 01.04.2021г.- 12.01.2024г. общо в размер на 81.51лв..

С цел събирането на паричното вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.140, ал.1, т.1 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№185/2024г. по описа на Районен съд - гр.Габрово. Вследствие на това е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Срещу въпросната заповед за изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника- ответник.

Претендираната главница в размер на 586.44лв., представлява сбор от сумите, 1 дължими за всеки от месеците, посочени в исковата молба. Задължението на длъжника да изплати посочените суми е за отоплителни сезони 2021/2022г. и 2022/2023г., произтича от разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, тъй като същият е собственик на жилището намиращо се в сграда - етажна собственост с работеща абонатна станция.

Дължимите суми са начислени и съобразени с действащата през процесния период нормативна уредба. В исковата молба се сочи, че съгласно чл.143, ал.1, т.З от Закона за енергетиката на всички потребители се разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата. В чл.153, ал.1 от ЗЕ се дава и определение на понятието потребител на топлинна енергия - това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана сграда- етажна собственост.

Падежите за отделните отоплителни сезони съгласно чл.154, изр.2 от ЗЕ настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец на доставката й, като след изтичане на срока абоната изпадал в забава и дължал на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителният сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна в последствие се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка.

ИСКА СЕ, съдът да приеме за установено, че Д. С. Х. дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯГАБРОВО” ЕАД, сумата от 586.44лв.- главница, както и сумата 81.51лв.- лихва за забава за периода 01.04.2021г.- 12.01.2024г..

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски в исковото, като и разноските в заповедното производство.

Особеният представител на ответника–адвокат К. Б. е депозирала писмен отговор в установения едномесечен срок. Оспорва титулярът на партидата Д. С. Х., както и да е собственик на имот в топлофицираната сграда. Няма данни да е съществувало облигационно правоотношение между страните за процесния период, поради което ответникът няма качеството на потребител и не дължи процесните суми.

По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление с вх.№894 от 31.01.2024г. по ч.гр.д. №185/2024г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №82/01.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Д. С. Х. да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД следните суми:

- сумата 586.44лв.— главница за незаплатена топлоенергия по партида №3127 за периода м.февруари 2021г.- м.юни 2023г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024г. до изплащане на вземането;

- сумата 81.51лв.- мораторна лихва за периода 01.04.2021г.- 12.01.2024г.;

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

С разпореждане №1041 от 13.05.2024г. съдията- докладчик, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за 2 установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощника му на 17.05.2024г.

Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 20.05.2024г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му е оспорено от ответника.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

От представените: извлечение от сметка за топлоенергия по партида № 3127 на С.Х.Г. към 12.01.2024г., удостоверение за наследници изх. № 412/30.01.2024г.на Служба ГРАО към Община Габрово, ОУ на "Топлофикация Габрово" ЕАД, 2 броя лицензии, копие от решение на КЕВР, с което са одобрени ОУ, фактури за консумирана топлоенергия за процесния период от м. 02.2021 г. до м. 06.2023 г., молба от домсъвета от 86 г. ведно със списък за разпределена отопляема кубатура и списък на абонатите, по делото се установява следната фактология:

В представения списък на разпределената декларирана отопляема кубатура на Етажната собственост, с адрес: гр.Габрово, ул.”********” №1, като собственик апартамент №29 е посочена С.Х.Г.. на

Видно от представеното удостоверение за наследници с №0412/30.01.2024г., издадено от Община Габрово, С.Х.Г.- титуляр на партидата е починал на 01.03.2021г. и за свой наследник по закон е оставила: Д. С. Х.- син.

Съгласно извлечение от сметка за топлоенергия по партида №3127 на С.Х.Г. към 12.01.2024г. и 18броя фактури за консумирана топлоенергия за процесния период от м.

02.2021 г. до м. 06.2023 г., размерът на паричната равностойност на ползваната топлоенергия за обект, находящ се в гр.Габрово, ул.”********” №1, ап.29 е, както следва: за месец 02.2021г.- 64.57лв.; за месец 03.2021г.- 63.98лв.; за месец 04.2021г.- 18.89лв.; за месец 12.2021г.-49.22лв.; за месец 01.2022г.- 57.52лв.; за месец 02.2022г.- 47.53лв.; за месец 03.2022г.-50.64лв.; за месец 04.2022г.- 27.30лв.; за месец 06.2022г.- 32.90лв.; за месец 06.2022г.-4.99лв.; за месец 11.2022г.-28.33лв.; за месец 12.2022г.-42.92лв.; за месец 01.2023г.53.21лв.; за месец- 02.2023г.-16.12лв., за месец 03.2023г.-2.83лв., за месец 06.2023г.- 34.64лв или общо в размер на 586.44лв..

С оглед на така установената фактология, съдът приема от правна страна следното:

3

От представените писмени доказателства е установено, че ответникът Д. С. Х. е единствен наследник на С.Х.Г., която е титуляр на партида с №3127 за обект находящ се в гр.Габрово, ул.”********” №1, ап.29. Установено е също така по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /действал по време на процесния период/ - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В чл.153,ал.1 от ЗЕ е дадено определение и за понятието потребител на топлинна енергия. Това са всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в топлофицираната сграда- етажна собственост.

В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ ур ежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена /. Тези общи условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите / чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия. По този начин ответникът е свързан в облигационно правоотношение с „Топлофикация - Габрово" ЕАД по силата на влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребителите в град Габрово от 2008г.

С промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, съгласно чл. 112 „в", ал. 2, започва да се разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда - етажна собственост, като количество топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация.

На 09.12.2003г. е обнародван (бр. 107 на ДВ) и влиза в сила Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 на всички потребители се разпределя топлоенергия отдадена в сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата им по проект.

4

В случая потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Това важи и за заварените от ЗЕЕЕ/отм./ сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила, както на този закон, така и на ЗЗП. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №2/2016г на ОСГК на ВКС.