Разпореждане № 9285 от 22.08.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9285 гр. София, 22.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Н. П. като разгледа докладваното от К. Н. П. Административно наказателно дело № 20221110209224 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г. С. К., в която същата твърди, че на 07.07.2022г. била задържана против волята и, в продължение на повече от час, между 09.00 часа и 10.30 часа в сградата на 01 РУ- МВР.

С оглед горното съдът намира следното:

ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лица в конкретно посочени случаи, като същевременно на лицата са предоставени достатъчно гаранции за защита. Една от тези гаранции е правото да се оспори пред съд задържането, независимо от обстоятелството, дали същото се основава на нарочна заповед за задържане по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР или се заключава във фактическото му изразяване в рамките на предвидения в чл. 73 от ЗМВР срок. Този извод следва от редакцията на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, където е посочено, че „задържаното лице има право да обжалва законността на задържането му“. В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 4 от Инструкция №8121з-78/ 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, според която „задържани лица по смисъла на тази инструкция са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР“. Така визираната нормативна уредба обосновава извод, че независимо от липсата на писмен акт, фактическото задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, доколкото има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а именно: изразено чрез действие волеизявление, с което се засягат правата на задържаното лице.

Неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липсата на разпореждане за задържане, след като правото на свободно предвижване е ограничено от полицейски орган, като именно това е предметът на произнасяне в производството по чл. 72 от ЗМВР.

По делото е приложена справка, рег. № 225р- 28015 от 22.07.2022г. на 01 РУ-СДВР, от която се установява, че К. не е била задържана в сградата на 01 РУСДВР на дата 07.07.2022г., а се е явила на призовка за извършване на принудителна полицейска регистрация, съгласно определение на СРС №1500/ 1

15.05.2022г. В справката е посочено, че К. е отказала отново да и бъде извършена полицейска регистрация, като се е държала грубо и арогантно с полицеските служители. Сочи се, че същият ден К. е входирала жалба в 0. идентична с приложената до СРС, във връзка с която е възложена дисциплинарна проверка.

С оглед горното и доколкото по делото не се установява наличие на фактическо задържане на жалбоподателя в 01 РУ-СДВР, съдът намира че не е компетентен да се произнесе по депозираната жалба от Г. С. К., а настоящото производство следва да бъде прекратено.

Жалбоподателката може да прецени, дали да защити своите права пред Административен съд София- град, който е компетентен да разглежда производства във връзка с незаконни действия на администрацията и органите на власт и да образува производства по реда на глава XI, респективно глава XV от АПК, доколкото е налице правен интерес на жалбоподателя във връзка с твърдените от нея незаконосъобразни действия на полицейски орган.

Така мотивиран

СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по Н.А.Х.Д.

№9224/2022г. по описа на СРС,Н.О.,114-ти състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Административен съд Софияград в 14-дневен срок от получаване на преписа от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2