Решение № 4602 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4602 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110216924 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 22-4332-019297 от 30.09.2022г. на Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП на Н. С. С. е наложена „глоба” в размер на 300 лв. (триста лева).

От името на Н. С. С. (чрез адв. С.) е подадена жалба срещу това Наказателно постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление никога не е било връчвано на жалбоподателя и липсват доказателства за заплащането на глобата. Освен това се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения и че е недоказано нарушението. Претендира се и за несъответствие между правната квалификация на деянието и описанието на нарушението в АУАН и НП. В жалбата се заявява, че нарушението е описано непълно, неясно и неточно. Жалбоподателят оспорва да е управлявал моторното превозно средство (МПС), посочено в Акта. С тези аргументи се иска от СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.

По делото е депозирано писмено становище с вх. № 58305 от 18.02.2025г. от адв. С..

С него се иска съдът да приеме жалбата за допустима и да отмени обжалваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата.

С протоколно определение от 23.04.2025г. СРС, НО, 10 състав е оставил без разглеждане жалбата на Н. С. С. срещу Наказателно постановление № 22-4332-019297 от 30.09.2022г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР.

С Определение № 22221 от 27.06.2025г. АССГ – XVII касационен състав е отменил 1 протоколното определение от 23.04.2025г. по НАХД № 16924/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав и е върнал делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това делото (с предмет жалбата на Н. С. С. срещу НП № 22-4332-019297 от 30.09.2022г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР) е продължило да се разглежда от СРС, НО, 10 състав.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. и адв. С. не се явяват в съдебните заседания на 19.02.2025г., 23.04.2025г. и 02.09.2025г. и съответно не вземат становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна Началник Група при ОПП – СДВР се представлява пред СРС от гл. юрк. М. в съдебното заседание на 19.02.2025г. и от гл. юрк. П. в съдебното заседание на 02.09.2025г. Пред съда гл. юрк. М. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 02.09.2025г. гл. юрк. П. пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно, правилно, издадено от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила.

Според процесуалния представител на въззиваемата страна нарушението е доказано от събраните по преписката доказателства, като са спазени и изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В писмо с вх. № 387500 от 02.12.2024г., подписано от Началник Сектор при ОПП – СДВР, се твърди, че обжалваното НП е било връчено на 19.08.2024г. по реда на чл.186а, ал.6 от ЗДвП, а жалбата била подадена в деловодството на ОПП – СДВР на 08.11.2024г., т.е. след изтичане на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В писмото се твърди, че няма информация за плащане на глобата. Изрично се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

По делото е депозирано писмено становище с вх. № 43430 от 07.02.2025г. от гл. юрк.

М.. В него се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а процесното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че деянието представлява нарушение на ЗДвП и поради това наложеното административно наказание се явява законосъобразно. Нарушението било пълно и ясно описано от компетентен орган в АУАН и в НП, били посочени всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, както и допълнително относими обстоятелства. Дадена била възможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му и съответно да организира защитата си. Според процесуалния представител на въззиваемата страна при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от правото му на защита. Наказателното постановление било издадено от упълномощен и компетентен орган, а АУАН бил съставен от длъжностно лице в изпълнение на неговите служебни задължения. Заявява се, че АУАН съдържа задължителните реквизити по чл.42-43 от ЗАНН. Налице било съответствие между отразеното в АУАН и в НП, като Наказателното постановление също съдържало изискуемите по закон реквизити. Спазени били и сроковете за съставяне на АУАН и за 2 издаване на НП. Доказателствата по несъмнен начин установявали нарушението от обективна и субективна страна. В допълнение се посочва, че не били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и НП. Приложените санкционни норми съответствали изцяло на извършеното нарушение. Всички съставомерни фактически обстоятелства били посочени в Наказателното постановление. В писменото становище се твърди, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата страна наложеното наказание е съобразено с целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. С оглед данните за предишни нарушения, се приема, че е неприложил чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В същия смисъл са и депозираните по делото писмени възражения на гл. юрк. М. с вх. № 248846 от 17.07.2025г. и с вх. № 252992 от 22.07.2025г. В последните се посочва още, че доказателствата установяват, че на 08.09.2022г. около 17:20 часа в град София, кв.

„Кремиковци“, ул. „Ралица“ жалбоподателят е управлявал МПС без да е правоспособен водач, поради което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП и съответно му е наложена „глоба“ в размер на 300 лева. Обяснява се, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съобразно доказателствата визираното нарушение се твърди да е осъществено от жалбоподателя предвид документално установеното фактическо положение, тъй като С. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва във възражение с вх. № 252992 от 22.07.2025г., че качеството правоспособен водач се удостоверява от притежанието на валидно СУМПС.

От субективна страна се приема, че нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като водачите са длъжни да шофират със СУМПС, а в случая лицето е съзнавало естеството на забраната и обективния факт на отсъствието на валидно СУМПС. Според процесуалния представител на въззиваемата страна конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН в случая би било незаконосъобразно. В останалата част аргументите, посочени във възражение с вх. № 252992 от 22.07.2025г. съвпадат с тези от другите две, депозирани по делото, възражения на гл. юрк. М.. Иска се СРС да потвърди НП, да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА 3

На 08.09.2022г. С. В. и Н. Я. /тогава служители на Отдел „Специализирани полицейски сили“ – СДВР/ били на обход в кв. „Кремиковци“ и кв. „Сеславци“ в град София. На тази дата около 17:20 часа лек автомобил „*** с рег. № ******** се движел в гр.

София, кв. „Кремиковци“, ул. „Ралица”, с посока на движение от ул. „Кремиковска” към ул.

„Св. Г. Победоносец”. Автомобилът бил управляван от Н. С. С.. На около 200 метра след ул.

„Кремиковска“ МПС-то било спряно за проверка от АП-226 в състав С. В. и Н. Я.. Тъй като водачът не представил на полицейските служители СУМПС, те направили справка и се установило, че С. не притежава СУМПС. Поради това се наложило свидетелите В. и Я. да извикат за съдействие техни колеги от ОПП – СДВР. На място се отзовал св. Г. Б. – младши автоконтрольор от ОПП - СДВР. Той също направил справка със служебния таблет и установил, че Н. С. С. е неправоспособен водач. Поради това на 08.09.2022г. свидетелят Б. (в присъствието на свидетелите В. и Я.) съставил срещу Н. С. С. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 409872 за това, че на 08.09.2022г. в 17:20 часа в гр. София, кв. „Кремиковци“, ул. „Ралица”, с посока на движение от ул.

„Кремиковска” към ул. „Св. Г. Победоносец”, С. управлявал лек автомобил „*** с рег. № ******** и на 200 м. след ул. „Кремиковска“ е спрян от АП 226 (ОСПС - СДВР) като е установено, че водачът е неправоспособен, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН Серия GA № 409872 от 08.09.2022г. и при същата фактическа обстановка като описаната в него, срещу Н. С. С. е издадено Наказателно постановление № 22-4332-019297 от 30.09.2022г. от Началник Група към ОПП - СДВР, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП на Н. С. С. е наложена „глоба” в размер на 300 лева.

Върху Наказателното постановление, както и в информационната система на МВР фигурира отбелязване, че НП е връчено на 19.08.2024г. в ОДМВР - София, РУ – Елин Пелин.

С Определение № 22221 от 27.06.2025г. АССГ – XVII касационен състав е приел, че доколкото в разпечатката не се съдържат подписи на контролния орган и на лицето, на което е връчено НП, нито има плащане, то не е налице връчване на Наказателното постановление по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП или по реда на чл.186а, ал.6 от ЗДвП. И тъй като не е налице редовно връчване на оспореното Наказателно постановление, от АССГ приемат, че жалбата е подадена в срок и следва да се разгледа по същество.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 409872 от 08.09.2022г.; справка за собствеността на МПС с рег. № ********; справка за нарушител/водач; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-5070 от 21.07.2015г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 29.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.), както и от показанията на свидетелите Г. Б., Н. Я. и С. В..

Съдът намира, че приложените по делото писма от ОДМВР – София, РУ – Елин Пелин с вх. № 57101/18.02.2025г. и от ОПП – СДВР с вх. № 56279/17.02.2025г. и с вх. № 4

97238 от 19.03.2025г., както и приложените към тях разпечатки не следва да се подлагат на анализ, тъй като тези документи касаят връчването на процесното НП и решаването на въпроса с процесуалната допустимост на жалбата, а за това по делото има произнасяне на АССГ (с Определение № 22221 от 27.06.2025г. по дело № 6288/2025г. на АССГ – XVII касационен състав). Именно защото по-горестоящ съд е решил въпроса с процесуалната допустимост на жалбата, е безпредметно да се коментират документите на лист 36, лист 3738, лист 40 и лист 55-56 от делото, тъй като има влязъл в сила съдебен акт и въпросът за процесуалната допустимост на жалбата не може да се пререшава. Именно въз основа на Определение № 22221 от 27.06.2025г. на АССГ – XVII касационен състав настоящият съдебен състав приема, че жалбата на Н. С. С. срещу НП № 22-4332-019297 от 30.09.2022г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР е „подадена в срок и следва да се разгледа по същество“.