Решение № 290 от 21.04.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Стара Загора, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20215530103233 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

Ищецът М. Н. ИВ. твърди в исковата си молба, че на 14.07.2019 г. около 08:45, вървейки по ул. „Васил Левски" в гр. Исперих, се движил по тротоара, но наближавайки висок бордюр, слязъл на пътното платно, за да заобиколи паркираните автомобили. Когато се намирал зад един от тях, този с ДКН РР315 ВМ потеглил назад и ударил ищеца в десния крак и патерицата, с помощта на която се придвижвал. Вследствие на удара паднал на улицата на лявата си страна и ударил главата си в асфалта. Лявата му ръка била почти неподвижна и не успял по никакъв начин да се предпази при падането. Вследствие на удара имал нараняване и на десния лакът, охлузни рани по него, лицето и левия крак. След падането тялото на пострадалия попаднало под автомобила, без да настъпи прегазване.

Благодарение на минаващи наблизо пешеходци автомобилът спрял и водачът узнал за случващото се. Един от очевидците успял да издърпа ищеца, като му помогнал да се изправи на краката си. Някой от очевидците подал сигнал на спешен телефон 112 и след около 10 мин. след инцидента се отзовали екипи на КАТ и „Спешна помощ". Спешният екип обработил раните - на челото, носа и коленете. На следващия ден състоянието му се влошило. Започнали непоносими болки в главата, оток по цялото лице, силни болки в левия крак, които му пречели дори да се изправи от леглото. С помощта на своята майка ищецът посетил лично МБАЛ - Исперих, където го посрещнал част от екипа от линейката. След извършен преглед на рентген установили, че носът му е счупен. Вследствие на преживяната травма силните болки и световъртеж прекарал повечето време легнал, като след около две седмици започнал да прави плахи опити да се изправи и стои по-продължително време на крака и прекарвал малко време навън, седнал на стол. Не успял да посети препоръчаните му 1 прегледи, тъй като можел да се придвижва сам на дълги разстояния, а поради напредналата възраст на своята майка и нестабилното и здравословно състояние тя не можела да го придружава. Налагало се синът и снаха му да се грижат за него. През месец септември посетил лекуващия си лекар. След прегледа се установило влошаване на общото състояние поради залежаването и прекаленото обездвижване. Лекуващият лекар се свързал с неврохирург в Университетска болница „Св. Иван Рилски" - София, Клиника по неврохирургия. След серия от прегледи и тестове, продължили приблизително седмица, лекарите препоръчали за подобрение на мускулната еластичност на левия крак да се постави чрез пункция една доза Baclofen. Препаратът бил скъп и не се предлагал в България под формата на ампули. Трябвало да се набави и отново да посети клиниката в София. След закупуването на лекарството през месец март 2020 г. била извършена и манипулацията.

Прогнозата на лекарите била, че в случай че тази манипулация не даде резултат, след месец трябва да се извърши операция на левия крак. Заради епидемиологичната обстановка посещението се отложило за юни. След извършено изследване с ядрено магнитен резонанс на кръста и левия крак комисията от лекари решила да не се пристъпва към операция, тъй като е рисковано с оглед общото състояние на пациента. Твърди, че до деня на инцидента бил много активен и се движел сам, обслужвал ежедневните си нужди напълно самостоятелно. Редовно извършвал покупки до близките магазини и се включвал в домакинството, тъй като живеел със сина си и неговото семейство. Полагал грижи за внуците си, извеждал ги на разходка и участвал активно в техния живот. След случилото се не излизал, не пазарувал, не се включвал активно у дома. Невъзможно му било сам да се наведе и да обуе чорапите и обувките си. Не можел сам да се качи в автомобил или такси, някой трябвало да насочи левия крак и да го сгъне с ръка в коляното. При използването на градски транспорт се качвал сам, но при слизане отново някой трябвало да му помогне, тъй като не можел да сгъне крака си и да слезе сам. Синът и снаха му поверявали грижите за внуците му, но след инцидента самият той не смеел, а и те не можели да му ги поверят.

Преди процесното ПТП бил в добро общо състояние доколкото позволявало заболяването му, бил активен, но вследствие на инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, бил лишен от динамика, от контакти с приятелите, дълго време изпитвал неудобства и не се чувствал добре, чувствал се непълноценен. След счупването на носа дишал доста по-трудно от преди, установил, че е по-податлив към постоянни респираторни инфекции, което налагало дишане основно през устата, а с оглед носенето на маска това значително затруднявало ежедневието му. В резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 14.07.2019 г. ПТП, търпял силни болки и много страдания.

Възстановяването от полученото при процесното ПТП увреждане продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента получил контузия на левия крак и счупен нос. Вследствие на травмите трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва, имал ограничени движения и оплаквания за болки, като вследствие на това и залежаването последвало и влошаване на общото му състояние. Наложило се известен период от време да разчита на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието, както и към настоящия 2 момент при ежедневен тоалет и облекло и необходимост за кратко пътуване, а по-дълги пътувания били невъзможни. Това водело до влошаване и на емоционалното му състояние.

Той не можел да посети майка си, която живеела в гр. Исперих, или сестра си и нейното семейство, които живеели в гр. Варна, честите срещи и пътувания до тях преустановил напълно. Изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не се възстановил напълно, продължавал да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния процес продължавал и към настоящия момент. Освен болките преживял силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остави белег за цял живот. През 2020 г. ведно с цялостната документация по случая била заведена щета № 1500107027 от 2020 г. за застрахователно събитие на 14.07.2019 г. и образувана застрахователна претенция по гореописаната щета. С уведомително писмо с изх. № РК-001858/2/от 25.06.2020 г. бил уведомен, че относно предявената от него застрахователна претенция и щета № 1500107027/2020 е взето решение да му бъде изплатена сумата от 6300,00 лв. Счита, че определеното обезщетение по претенцията му не е справедливо определено и не отговаря на тежестта и характера на претърпените от него болки и страдания и получените травми вследствие на претърпяното ПТП. Също така счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки, страдания и отключените у него състояния на страх, несигурност и притеснения за общуване с останалите членове на обществото е в размер на 15000 лв. Въпреки отправената покана да бъде изплатен пълният размер на претендираното обезщетение, получил уведомление изх. № РК-001-858/2/ 29.09.2020 г., с което бил известен от страна на ответника, че „след като внимателно се запознахме с обясненията Ви ... ви уведомяваме за следното - Считаме, че не са налице нови обстоятелства обуславящи изплащане на допълнително застрахователно обезщетение по предявената претенция поради което Ви съобщаваме, че потвърждаваме предходното решение на дружеството.". Твърди, че приканил ответника да му заплати цялостния размер на претендираното от него обезщетение, но с аргумент, че не са налице новонастъпили обстоятелства бил получен отказ, поради което за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция, а именно: иск за заплащане на обезщетение по чл.

432 от КЗ, вследствие ПТП, по отношение на който автомобил е била сключена и действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество Евроинс", за причинените му имуществени и неимуществени вреди: сумата в размер на 8700 лв., представляваща разликата между платеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на настоящата искова претенция. Така претендираното обезщетение, счита че се дължи ведно със законовата лихва от датата на увреждането - 14.07.2019 г., тъй като лихвите имали компенсаторен характер и по силата на закона /чл.84 ал.З от ЗЗД/ вземането към деликвента ставало изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. Претендираният размер на законната лихва бил в размер на 1752,22 лв. считано от 14.07.2019 г. до 07.07.2021 г., както и законовата лихва считано от датата на предявяване на настоящата претенция до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да постанови съдебно решение по 3 силата на което да осъди, „ЗД Евроинс" АД, гр. София да му заплати за имуществени и неимуществени вреди: сумата в размер на 8700 лв., представляваща разликата между платеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 1752,22 лв., считано от 14.07.2019 г. до 07.07.2021 г., както и законовата лихва считано от датата на предявяване на настоящата претенция до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София счита предявените искове за изцяло неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - „Застрахователно дружество Евроинс” АД и Т. Г. Т. - водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с peг. № РР3153ВМ.

Относно иска за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 от КЗ заявява, че оспорва механизма на ПТП. Твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпило застрахователното събитие, не намирали опора в приложените от ищеца документи. От писмените доказателства не се установявало цялостната фактическа обстановка, при която бил възникнал процесният инцидент. Представеният от ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение на механизма на възникване на инцидента. Неизяснени били причините за настъпването му, като освен това липсвали и категорични доказателства къде точно е настъпил инцидентът.

Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач — Т. Г. Т.. По делото не били приложени доказателства от ищцовата страна, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Оспорва наличието на твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между същите и процесното ПТП. Поради неизяснения механизъм на ПТП не можело да се направи и категоричен извод относно наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и посочения от ищцовата страна вредоносен резултат. В допълнение към това оспорва и допълнително посочените от страна на ищеца негативни последици от инцидента, които имали психологическо, битово и емоционално естество. Неоснователни били твърдените от негова страна оплаквания във връзка с влошеното му качество на живот. Изброените в исковата молба обстоятелства не били подкрепени с надлежните доказателства, поради което оставали недоказани. От приложените по делото, включително представени от негоответника от образуваната преписка по извънсъдебна претенция, медицински документи досежно здравословното състояние на ищеца преди инцидента, било видно, че няма представени документи за оказана първа помощ към датата на ПТП. Липсвали представени документи във връзка с получени травми в резултат на ПТП от 14.07.2019 г. От решение на ТЕЛК от 2010 г. било видно, че ищецът е претърпял хеморагичен мозъчен инсулт. Счита, че множеството оплаквания на ищеца се дължали на последици от основното му заболяване, а не били резултат от ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от 4 страна на пострадалия — М. Н. ИВ.. На първо място, той като пешеходец неправомерно се движил по пътното платно при наличие на тротоар, както и бил навлязъл внезапно на платното за движение, с което нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Въпреки че по делото не били налице категорични данни относно начина на настъпването както на инцидента, така и на механизма на появата и вида на травматичните увреждания при пострадалия и причината за настъпването им, счита че вредоносните последици за здравето му не биха настъпили, ако пострадалият пешеходец се придвижвал само по тротоара без да навлиза на платното за движение или ако навлиза на платното за движение да се съобрази с наличието на превозни средства на платното и тяхното движение, като бъде внимателен и предпазлив по отношение на движещи се и/или потеглящи и спиращи превозни средства, което той не направил. Нарушаването на законовите разпоредби по отношение на пешеходците довело до появата на травми, които били предотвратими и могли да бъдат избегнати напълно при съобразяването с разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Счита, че ако пешеходецът се е движил само по тротоара не би се стигнало до травматични увреждания. Поради изложените съображения пострадалият със собственото си поведение, несъобразено с нормативно установените правила досежно Закона за движение по пътищата, допринесъл в значителна степен за възникването на получените от него травми. Действията му били основна причина за възникването на вредоносния резултат. Предвид посочените аргументи приносът на пострадалия следвало да е в размер не по-малък от 30 %. В допълнение към изложените съображения оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за ищеца. Счита го за прекомерно завишено. На този етап от процеса не се установявали твърдените от ищеца обстоятелства. В допълнение, изложените в исковата молба обстоятелства за тежкото емоционално, битово и психологическо състояние на увреденото лице не били подкрепени с безспорни доказателства. Счита, че с извънсъдебно изплатеното застрахователно обезщетение от 6300 лв. удовлетворил в пълен обем претенциите на ищеца за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Съвкупната преценка на тези факти от лично естество при ищеца не обуславяли претендираните суми, в размер на 8700 лв. неимуществени вреди, допълнително, извън вече изплатените такива извънсъдебно.