Протокол № 136 от 22.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 136 гр. С., 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева

Съдебни

Веселка В. Каварджикова заседатели: Р. Ст. Бармукова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА и прокурора Д. Ив. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ характер № 20232200200489 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура-гр.С., редовно призована, се явява зам. окръжен прокурор Д. С..

Подсъдимият П. Й. П., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. И. Б. от АК-С..

Подсъдимият К. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Н. К. от АК-С..

Частните обвинители С. Д. П. и В. Д. А., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Т. Р. от АК-С., преупълномощен от адв. Д. М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Подс. П.: Да се даде ход на делото.

Подс. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Производството се намира във фазата на съдебното следствие.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на двамата подсъдими да дадат обяснения.

Подс. П. П.: Работя в МБАЛ „Д-р И. С“ АД – С. повече от 30 години като хирург. Придобих специалност през 1995 г. като специалист по обща и коремна хирургия. На 19.06.2021 г., ранният следобед, около 15:00 часа бях 1 дежурен в Хирургично отделение, дневна смяна, когато беше изпратено за консултация дете на 13 години от женски пол, което беше изпратено от Детското отделение на МБАЛ „Д-р И. С“. То беше придружено от неговата майка и от санитар от Детското отделение. Дойде на собствен ход. Детето беше прегледано, оставено за преглед в един от кабинетите в Хирургичното отделение. В стаята влязохме четиримата – санитарят, майката, детето и аз.

Представиха ми документите за консултация, история на заболяването /ИЗ/.

Аз разгледах документите добре. Видях, че детето лежи в Детско отделение, прието с диагноза гадене и повръщане и е лекувано там и проследявано от колегите педиатри и че в анамнезата е представено, че то е било в началото с гадене, повръщане и разстройство и с еднократно завишена температура - 38 градуса в началото. Оплаквало се от непостоянни коликообразни болки в корема и е назначено лечение от педиатрите, което включва и антибиотично лечение. Забелязах, че от приемането на детето - мисля че на 16.06. беше прието, до 19.06. не е имало консултация с хирург от постъпването му в Детско отделение. Забелязах, че първоначално е консултирано от доктор хирург специалист от доболничната помощ д-р Руманецов и след това не е търсена наша консултация от хирург. Направи ми впечатление, че детето току-що е прегледано от гинеколог в Отделението за акушерство и гинекология в същата болница и колегата д-р Н. е вписала, че е извършила ехографски преглед и че детето е с данни за начална менструация. Направи ми впечатление също така, че левкоцитите първоначално са били високи и след проведеното лечение са показали тенденция за понижаване и също така, че д-р Н. не описва някакви сериозни изменения в малкия таз или в органите в коремната кухина, когато го е гледала на ехографа. Повишението на левкоцитите говори за някакъв възпалителен неспецифичен процес, който може да бъде предизвикан от различни заболявания, включително и вирусни.

Намаляването на левкоцитите означава, че има някаква реакция от страна на организма, която говори за леко подобрение на състоянието и изобщо има тенденция към някакво подобрение. Може да се доверим на д-р Н., защото тя е един гинеколог с над 40 годишен стаж и всеки ден провежда такива прегледи и мисля, че си е свършила работата жената добре. Това, което е било налично, тя го е описала и установила към момента на нейния преглед. След това поканих детето да легне. То беше седнало. То не отговаряше, не лягаше.

Впоследствие майката се намеси и каза, че тя не разбирала български език и се наложи тя да й превежда и й каза да легне, за да я прегледам, да открие корема, за да може да се осъществи прегледа. Когато опипвах корема на детето, не установих някакви сериозни симптоми от страна коремните органи.

Коремната стена беше мека и не даваше някакви симптоми за някакво остро хирургично заболяване, което да ме наведи на мисълта, че трябва веднага детето да се постави на масата и да се оперира. Освен това, от анамнезата чрез майката, доколкото успяхме да се разберем, майката твърдеше, че детето днес се е чувствало по-добре. В деня, в който е прегледа, се е чувствало подобре. Разстройството е спряло и днес се е чувствало по-добре. Нямаше 2 никакви такива симптоми, които да ме наведат на такава мисъл, че трябва детето нещо трябва да се направи допълнително или, че трябва веднага да се постави на операционната маса. Това е едно заболяване - апендиксът, острият апендицит е едно от най-честите заболявания, най – честото хирургично заболяване и ние всеки ден се сблъскваме с такива пациенти, които имат болки в корема, с остър апендицит. По принцип това не е нещо, което много трудно се установява и не е някаква диагноза, която да е рядка или пък да не се мисли за нея. За нас не представлява проблем да я установим, но при положение, че има симптоматика, която е характерна, която е типична, която при това дете липсваше. Нямаше данни за втвърдявания на коремната стена, нямаше така болка. Само в горната част на корема даваше една палпаторна болезненост, но майката каза, че днес я боли по-малко. Това бяха думите и с това прегледът така приключи, но искам да кажа, че независимо от това, от установяването на тези симптоми, нали, аз като ги съпровождах на излизане навън, обясних на майката, че ако детето има болки, продължава да не се чувства добре или до няколко часа не настъпи подобрение в състоянието му, може да се стигне и до оперативно лечение. След това санитарят заедно с майката и детето излязоха от отделението и санитарят ги съпровожда. До врата ги изпратих и те тръгнаха надолу по стълбите. На собствен ход беше детето. Нямаше такива признаци, че нещо драматично се случва, че нещо предстои, някакви сериозни симптоми, които да наведат на мисълта, че трябва да правим някакви допълнителни изследвания, нещо допълнително да назначаваме. Освен това, аз забелязах в ИЗ, че бяха правени две ехографски изследвания, които не показваха никакви изменения на коремните органи и въпреки това отразих в консултацията, в листа това, което съм установил и назначих на следващия ден, всъщност да се проследява динамично детето и да се изследва температурата на тялото - ректална и аксиларна. Има там едни симптоми, които ние следим. Това не е нещо необичайно. В детско отделение може да се мери температура. Това си е една обичайна практика да се мери температурата и също така да се проследят кръвната картина в динамика в следващите няколко часа. В следващите 6-12 часа да се проследява активно, динамично кръвната картина. В такива случаи ние винаги задължително обясняваме на родителите и на пациентите, че задължително трябва да има контролен преглед. Задължително трябва да се направи след 12 часа или на следващия ден отново да се прегледа и да се види от хирург, за да може да се направи разлика между състоянието в момента на прегледа и при новото явяване на контролния преглед и с това прегледа така приключи. До края на дежурството ми, което приключи в 19:30 ч. от Детско отделение не са се обаждали за това дете да искат нещо допълнително да питат, да казват, че не нещо е добре, че коремът го боли много, че не може да стои в леглото или пък, че диша тежко. Някакви такива симптоми, които да бъдат съобщени.

Никой не се е обаждал, никой не е търсил някаква консултация. В 19:30 ч. ние предаваме дежурството и аз на колегата д-р К. Д., който ме сменяше за нощна смяна му обясних. Разказах му за случая, който бях прегледал. Казах му за 3 данните от прегледа и така насочих вниманието, евентуално, че може да бъде потърсен. Това е през този ден. На следващия ден сутринта около осем часа сутринта, мисля че беше, бях на разположение консултант на отделението и д-р Г. Д., който беше дежурен лекар тогава, сутринта на следващия ден ми се обади по телефона и каза, че това детенце, което сме гледали смята, че трябва да се оперира, че има някакви съмнения за остро коремно заболяване, но аз го попитах дали е сигурен, дали е остър корем или остър апендицит. Каза, че не е убеден. Каза, че детето е казало, че има болки в краката. Казах, че щом е такова положението, аз идвам в болницата и ще го оперираме. Набързо се облякох и със своята кола отидох в болницата, като на десетата минута бях там. Качих се горе в операционната, подготвихме операционната и там чаках да дойдат за операция, но за съжаление колегите анестезиолози ми казаха, че се е случило най-лошото. Това е, което знам по случая.

По повод изявлението на свидетелката П., че съм казал да доведат детето на другата сутрин в 10 часа, не съм казал точно фиксиран час кога да дойдат отново в отделението, а просто, че трябва да се направи контролен преглед. В десет часа, да дойдат точно в десет часа, аз не съм казвал такова нещо. Аз не съм бил дежурен, но съм бил на разположение консултант. По принцип не е проблем да ме извикат и да отида да направя консултация. Д-р Г. Д. е колега, който е с две специалности, който също би трябвало да извърши контролния преглед. Ако той се затруднява нещо, вика консултанта, който да потвърди или да отхвърли съответно неговите съмнения.

ПРОКУРОРЪТ: Вие присъствахте ли на аутопсията на З., имаше ли там други ваши колеги от Хирургично отделение? Аутопсията от кого беше извършена?

Подс. П.: Присъствах на аутопсията на З. на 21 юни. Бяха трима патолози там. Патолозите бяха д-р С., д-р Д. и д-р Р.. Д-р Р. е без специалност колега, тя фактически работеше по случая, тя извърши аутопсията, а нейните колеги бяха около нея. Аз присъствах. Д-р К. Д. също беше там.

ПРОКУРОРЪТ: Вие имахте ли някакви възражения по аутопсионния протокол?

Подс. П.: На момента нямаше как да казваме някакви такива възражения.

Въпрос на СЪДА: Задължително ли е да присъствате на аутопсията?

Подс. П.: Мисля, че не е задължително да присъстваме на аутопсията.

Присъствахме, защото не бяхме сигурни какво е. За нас беше толкова изненадващо и толкова неочаквано. Ние просто не очаквахме, че това може да се случи. Дори нямахме представа, че това се е случило, че е починала.

Беше интересно за нас и каква е причината за смъртта.

ПРОКУРОРЪТ: Какво разбрахте за причината за смъртта?

Подс. П.: Д-р С. ни обясни и ни каза, че става дума за перфориран апендицит.

Адв. Р.: Д-р П., казахте, че когато сте изпращали детенцето от Вашия кабинет, образно казано, все пак сте казал на майката, че ако болките 4 продължат може да се стигне до оперативно лечение, нали така? Бихте ли казали, към онзи момент, за какво оперативно лечение сте подозирал, че може да се стигне?

Подс. П.: Когато не е ясно каква е диагнозата по принцип и наблюдението, което ние извършваме покаже тенденция към установяване на остро коремно заболяване, ние предприемаме оперативно лечение.

Адв. Р.: Конкретно към онзи момент за какво оперативно лечение сте имал в предвид?

Подс. П.: Аз видях в ИЗ-то, че има доста диагнози там изброени и то голяма част от тях не изискват оперативно лечение, но ако тези оплаквания продължават и детето не се чувства добре, единственото решение е да се направи експлоративна лапаротомия, с която да се установява диагнозата.

Експлоративната лапаротомия представлява отваряне на коремната кухина.

Адв. Р.: Към онзи момент, когато изпращахте детето от кабинета си, като изключим ситуацията на абсолютна спешност, преди оперативното лечение, не се ли извършват определени изследвания?

Подс. П.: Те се извършват изследвания, обаче, трябва да има някакви индикации, някакви показания, за да ги назначаваме, те не могат да се извършват своеволно, но в случая нямаше такива индикации. Те се правят тези изследвания, но те не се правят самоцелно.

Разпечатката съдържа 48 от 226 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79d8e618-6431-4e0f-b30a-f60f8aff3aab