Решение № 705 от 14.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20232100500727 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:

***** , със седалище и адрес на управление гр. С*****, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Р. И. И. против решение № 33 от 03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 169/2022г. на Районен съд – Карнобат , В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на въззивника –ищец за приемане за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответника И. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес село с.

Н.****, че същият му дължи като поръчител следните суми по сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София и длъжника М.С.И. договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ****** от 06.01.2020 г., а именно: сумата от 4748.23 лв. представляваща главница и сумата от 1878. 82 лв. представляваща договорно възнаграждение / договорна лихва / дължима се за периода от 05.05.2020 г. до 08.05.2021 г., за които суми е издадена заповед № 144 от 01.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 597 / 2021г. по описа на Районен съд – Карнобат.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в атакуваната му отхвърлителна част, с твърдения, че същото е неправилно. Сочи, че счита за неправилен извода на съда, че длъжникът по договора за кредит не дължи на ищеца дължимото договорно възнаграждение по съображения, че същият договор е прогласен за недействителен. Излага съображения, че на длъжника е предоставена преддоговорна информация съгласно ЗПК, за което същият е положил подписа си, като му е предоставен европейски формуляр, също подписан от него, в който се съдържа и погасителния план с информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Навежда доводи, че сключения с длъжника договор за кредит отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК, както и, че кредитополучателя е 1 получил предоставената му в заем сума и се е съгласил с цената на кредита както на преддоговорния етап с получаването на стандартния европейски формуляр, така и при подписване на договора за кредит. Сочи, че в договора за кредит ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите, като също ясно е посочен както размер на ГЛП, така и на ГПР, както и точния размер на дължимите от длъжника суми. Излага, че ГЛП от 41 % не противоречи на добрите нрави, а ГПР в размер на 49.24 % е уговорен в рамките на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В подкрепа на съображенията си излага подробни доводи и цитира съдебна практика. Счита, че в случая не е приложимо посоченото в решението основание за недействителност на договора – чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, тъй като кредитът е предоставен под формата на овърдрафт. На следващо място в жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че клаузата, уговаряща договорното възнаграждение е нищожна и длъжникът не дължи същото, като се считат за противоречащи на материалния закон доводите в обжалваното решение, касаещи солидарната отговорност на ответника като поръчител по договора за кредит. Излага се, че на основание чл. 121-127 от ЗЗД и ОУ към процесния договор за кредит ответникът се е задължил да отговаря солидарно с длъжника за всички задължения, които произтичат от договора за кредит до окончателното им погасяване от кредитора. Счита, че ответникът притежава качеството съдлъжник, а не поръчител, тъй като в договора е уговорено, че същият е „солидарен длъжник“, като в подкрепа на становището си се аргументира и с нормата на чл. 304 от ТЗ. По подробно изложените в жалбата доводи въззивното дружество счита за неоснователен извода на районния съд, че ответника има качеството на поръчител, а оттам и доводът, че поръчителството се е прекратило на основание чл. 147 от ЗЗД поради предявяване на вземането за принудително удовлетворяване на длъжника след изтичане на 6-месечния срок от изискуемостта на процесните вземания. В подкрепа на съображенията си цитира съдебна практика за разликата между отговорността на солидарния съдлъжник и на поръчителя. По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и изцяло уважаване на предявените искове за главница и договорна лихва. В съдебно заседание, въззивното дружество не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

Направено е възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на разноските по делото съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ответник И. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв. Я. С. е депозирал писмен отговор, в който е изложил становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за неправилни доводи в жалбата, че ответникът е солидарен длъжник, а не поръчител. Сочи, че макар в договора за кредит да е записано, че ответника се явява солидарен длъжник,счита, че същият се явява всъщност поръчител, тъй като не е получил заемната сума, а основанието, на което е уговорена отговорността му е да гарантира изпълнението на чужд дълг, като в подкрепа на това становище са изложени подробни доводи, с оглед на които се твърди, че ответникът не е солидарен длъжник, а поръчител, спрямо който се прилагат разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД. На следващо място въззиваемият счита за неоснователно оплакването за неправилност на извода на съда, че същият не дължи претендираното договорно задължение, тъй като договора за кредит е прогласен за недействителен. Счита, че тъй като процесния договор за кредит се явява недействителен той не може да породи правни последици, поради което недействително се явява и съглашението за поръчителство, с оглед на което ответникът не дължи на кредитора нищо по него. Излага също в допълнение и, че предявените искове не са доказани и по размер. По изложените в писмения отговор доводи, счита, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на разноските по делото за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемият, чрез адвокатският си представител 2 поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира присъждане на пред въззивната инстанция. Представя писмени бележки.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Видно от данните по приложеното заповедно производство по ч. гр.д. № 597/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, същото е образувано по молба на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците са солидарното им осъждане да заплатят на кредитора дължимите по сключения помежду им договор за потребителски кредит от 06.01.2020г. суми, както следва: сумата от 4748.23 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 28.05.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 50.56 лв.- законна лихва за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г., сумата от 1878. 82 лв. представляваща договорно възнаграждение / договорна лихва /, дължима се за периода от 05.05.2020 г. до 08.05.2021 г., сумата в размер на 458.03 лв. – мораторна лихва за периода от 06.05.2020г. до 08.05.2021г., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1129.46лв. и за възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1833.32 лв., както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд е уважил частично искането, като е издал заповед № 144 от 01.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 597 / 2021г. по описа на Районен съд – Карнобат , с която е разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора сумата от 4748.23 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 28.05.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 50.56 лв.- законна лихва за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г., сумата от 1878. 82 лв. представляваща договорно възнаграждение / договорна лихва /, дължима се за периода от 05.05.2020 г. до 08.05.2021 г., сумата в размер на 458.03 лв. – мораторна лихва за периода от 06.05.2020г. до 08.05.2021г., както и разноските в заповедното производство в размер на 142.72 лв. –държавна такса и сумата в размер на 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

С необжалвано разпореждане от 01.06.2021г. съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист в останалата част за вземанията на кредитора за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1129.46лв. и за възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1833.32 лв.

Предвид подаденото в срока по чл. 414 от ГПК възражение от единия от длъжниците И. Х. Б. и дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил срещу него по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове за дължимост на посочените в заповедта по чл.

410 от ГПК парични вземания, по които е образувано гр.д. № 169/2022г.по описа на РСКарнобат. Наред с тях ищецът е предявил срещу същият ответник и осъдителни искове за присъждане на възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1129.46лв. и за възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1833.32 лв., за които вземания му е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

По отношение на другия посочен в заповедта длъжник М.С.И. в заповедното производство няма данни същият да е подал възражение по чл. 414 от ГПК, респ. по чл. 414а от ГПК в представения му едномесечен срок от връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК.

Предмет на исковата претенция, по която е образувано първоинстанционното производство са предявените установителни и осъдителни искове само срещу единия от длъжниците И. Б..

В исковата молба се твърди, че между длъжниците М.С.И. и ответника И. Б., от 3 една страна и „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД, от друга страна в сключен договор за потребителски кредит от 06.01.2020г. за сумата от 5000 лв. Сочи, че съгласно условията по договора е уговорено предоставения кредит да бъде върнат при ГЛП от 41% и ГПР от 49.24% за срок от 36 месеца при размер на месечната вноска от 242.14 лв., като към договора е поискана и закупена услуга Фаст в размер на 1250 лв. и услуга Флекс в размер на 2000 лв., които подлежат на изплащане за същия срок с месечен размер на вноската от 90.28 лв.

Ищецът твърди, че общото задължение по договора за кредит, ведно със задълженията по допълнителните пакети възлиза в размер на 11 966.83 лв. като общо месечната вноска възлиза в размер на 332.42 лв. с падеж на 5-то число от месеца. Заявява, че съгласно ОУ към договора и на основание чл. 121-127 от ЗЗД ответникът И. Б.а отговаря като солидарен съдлъжник за задълженията по договора, поети от кредитополучателя М.И., при условията посочени в договора. По изложените в исковата молба съображения се иска уважаване на предявените искове.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът е оспорил оспорили предявените искове, както по основание, така и по размер. На първо място ответникът е заявил, че няма качеството на солидарен съдлъжни по договора за кредит, а на поръчител по смисъла на чл. 147 от ГПК, излагайки подробни аргументи, че отговорността му към кредитора има акцесорен харатер и цели обезпечение на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, независимо, че в договора е записано, че е е „солидарен длъжник“. По тези съображения ответникът счита, че спрямо него не следва да се прилагат общите правила за солидарността, а правилата по чл. 138, ал. 2 от ЗЗД относно поръчителството. На следващо място се навежда възражение, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК, поради нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – погасителния план не е представен на ответника, по чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143, т. 19 от ЗЗП- поради включването на Фаст и Флекси, с оглед на който се увеличава многократно лихвения процент и ГПР се явява над допустимия от закона размер и по този начин договора се явява нищожен поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т 20 от ГПК – липсата на посочване в договора относно възможността ответника да се откаже от договора. Ответникът счита, че нищожността на клаузата за лихвения процент, представляваща част от същественото съдържание на договора води до нищожност на цялото заемно правоотношение. Счита, че като поръчител не следва да отговаря за реституиране на даденото по недействителен договор за кредит на основание чл. 23 от ЗПК.