Определение № 4053 от 16.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4053 гр. София, 16.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Частно касационно гражданско дело № 20248003102975 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 11061 от 25.06.2024 г., подадена по пощата на 24.06.2024 г. от Ж. А. М. чрез адвокат Т. М. от АК – Х. против Определение № 2898 от 11.06.2024 г. по гр.д.№ 4651/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно Решение № 175 от 16.06.2023 г. по в.гр.д.№ 195/2023 г. на Окръжен съд – Хасково.

В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навежда се довод, че цената на иска не е 5 000 лв., а е 16 000 лв. Поставя и въпроси, налагащи според него разглеждането на касационната му жалба по същество.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Н. И. Л. чрез адвокат И. П. от АК - Х., който поддържа, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно: не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до (т.е. включително и сумата) 5 000 лв., и тъй като не попада между предвидените изключения – искът не е за защита на собственост и други вещни права, нито има обуславящо значение по иск за собственост.

Определението е правилно.

В разглеждания случай съдът е сезиран с иск за защита на нарушено владение, чиято цена се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК – в размер на 1/4 (една четвърт) от данъчната оценка на имота. При липса на данъчна оценка, база за определяне цената на иска представлява пазарната стойност на вещното право към момента на предявяване на иска 1

(респ. - на съответните части от имота). Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като въпросът може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В конкретния случай данните по делото (данъчна оценка за процесните сгради не е представена, тъй като не са данъчно декларирани; цената на исковете е определена от съда по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК в размер на сумата 5 000 лв.; въпрос за цената на иска не е повдиган нито от съда, нито от ответника по иска – касатор в производството пред ВКС, I г.о.) и приложението на цитираните императивни правни норми налагат извод, че цената на разгледания владелчески иск възлиза на 5 000 лв., която стойност не преодолява установения с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване. Заявеният с частната жалба довод за друг размер на цената на иска е преклудиран, считано от момента на приключване на първото по делото заседание на 11.07.2022 г. и не подлежи на обсъждане по същество в настоящото производство. Формулираните в частната жалба въпроси са съвършено неотносими към преценката дали са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване от гледна точка разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

В обобщение - правилно е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба е процесуално недопустима; като такава тя правилно е оставена без разглеждане.

Аргумент за противното не може да се извлече от извършените от въззивния съд процесуални действия по администриране на жалбата. Същите не са съобразени с правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и не обвързват касационната инстанция да приеме за разглеждане жалбата срещу влязлото в сила на 16.06.2023 г. при условията на чл. 296, т. 1 ГПК въззивно съдебно решение.

С оглед изхода от настоящото производство и на основание чл. 81 ГПК, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноските за защита срещу частната жалба, а именно – сумата 300 лв., представляваща договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 7).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2898 от 11.06.2024 г. по гр.д.№ 4651/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно Решение № 175 от 16.06.2023 г. по в.гр.д.№ 195/2023 г. на Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Ж. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Л. сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата в производството по ч.гр.д.№ 2975/2024 г. на ВКС, II г.о.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3