Определение № 4991 от 18.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4991 гр. София, 18.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Частно наказателно дело № 20241110217487 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 18.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА като разгледа докладваното от съдията н.ч.д. № 17487 по описа на СРС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. П., пълномощник на Р. Алесиев срещу постановление от 11.11.202 4 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство водено за претъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 НК по досъдебно производство № 304/2022г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. № 11513/2022г. по описа на СРП.

1

В подадената жалба се излагат доводи, досежно неправилността на постановлението в частта, касаеща извода на СРП деянието да не е общественоопасно. Твърди се, че установената фактология не отразява правилното интерпретиране на доказателствата, а от там се сочи неправилност на правният извод за прекратяването на производството. Иска се от съда да отмени постановлението на прокуратурата.

С атакуваното постановление прокурор при СРП е постановил прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК.

Съдът след като се запозна с подадената жалба, атакуваното постановление и събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано за това лице/ Р. А. се явява пострадало от престъпното посегателство лице, чието право да се конституира като страна в бъдещата съдебна фаза на процеса, е съпроводена и от възможността му да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство/, подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, като съдът прие, че е подадена в срок, а пострадалото от престъпното деяние лице има гарантирано от закона право да търси и реализира правото си на защита от престъпното посегателство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като доводите на съда в тази насока са следните:

Наказателното производство е образувано на основание чл.212 ал.2 НПК за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК.

В хода на протеклото досъдебно производство са осъществени процесуално следствени действия – разпитани са множество свидетели, изготвени са СМЕ, СППЕ; две ДСМЕ, СТЕ, приобщени са писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните в производството доказателства и установи посочените факти, намира следното от правна страна:

Характерът на настоящото производство предполага преценка на законосъобразността и правилността на атакуваното постановление за 2 прекратяване на наказателното производство. Анализът на събраните до този момент доказателства изисква от съда да установи, дали основанието за прекратяване на производството, въведено в атакувания акт е сред предвидените в разпоредбата на чл.243 НПК и дали преценката на представителя на държавното обвинение е вярното отражение на фактическите изводи по делото.

Несъмнено предметния обхват на правомощията на прокуратурата, въведени в текста на чл.243 ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК / на който правен текст се е позовал и представителя на СРП/, изисква оформен извод за липса на престъпление. Следователно в постановлението за прекратяване на производството следва да е онагледен и довод, събраните по делото доказателства, след анализ и съпоставка по между им, да отразяват именно липса на инкриминираната проява, субсумираща състав на престъпно посегателство.

За да е верен извода на прокуратурата е нужно да бъде извършено пълно и всестранно събиране и изследване на доказателствената съвкупност, респективно да бъдат използвани допустимите и необходими, явяващи се достъпни за разследването процесуални способ, последвани от вярната интерпретация на установените факти. В процесната хипотеза изводът за липса на общественоопасно деяние, поради наличие на деяние извършено при неизбежна отбрана е верния анализ на установените факти.

Постановлението на СРП очертава вярна интерпретация на доказателствената съвкупност, без наличие на избирателно кредитиране на нито един източник. Следва да се отчете, че в атакувания акт подробно и систематично е онагледен анализ на гласни доказателствени средства, съпоставен с изводи, следващи от обективните данни по делото. Направена е интерпретация на СМЕ, ДСМЕ - две, както и такава на ВТЕ. Ясно и логично е формиран извода на прокуратурата за установено травматично нараняване и причинно-следствена връзка на същото с установения факт по делото – действие от страна на обвиняемото лице. Същевременно анализът на доказателствената съвкупност очертава по стабилен, непротиворечив и еднолинеен начин действията на пострадалото лице. Така, както е отразено и в мотивната част на постановлението, с нужната степен на категоричност следва изводът Танев да е действал при неизбежна отбрана. Стабилността на 3 гласните доказателствени средства, редом със свеждащото се от ВТЕ ясно сочат А. да е посегнал с ръка към тялото на обв. Танев като на два пъти е замахнал към обвиняемия Танев и му е нанесъл удар по главата. Едва тогава обвиняемият Танев е предприел действие – ударил с удар с ниска кинетична енергия главата на пострадалия. Правилно е отчетено в обжалваното постановление, че нападението към обвиняемия е било реално, протичащо към момента на предприетото действие за защита от обвиняемия. Действието не е извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, тъй като е отразен сходен на нападението удар, един и с ниска кинетична енергия.

Верен е изводът на СПР и досежно формираните представи в съзнанието на обвиняемия Танев – липсата на доказателства, които да сочат знание за здравословното състояние на А..

С тези съображения съдът прие, че подадената жалба е неоснователна, а атакуваното с нея постановление за прекратяване на наказателното производство водено за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.11.2024г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство водено за претъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК по досъдебно производство № 304/2022г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. № 11513/2022г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4