Решение № 196 от 06.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно гражданско дело № 20264000500231 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена лично от ищеца И. В. З., както и от въззивна жалба, подадена от назначения му служебен адвокат – А. М.. Жалбите са насочени срещу Решение рег. № 77 от 15.04.2026г. по гр.д. № 568/2025г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от З. иск срещу Районна прокуратура гр. Плевен за присъждане на сумата от 12782,30 евро (25 000 лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, в периода 05.06.2017г. до 01.04.2022г., претърпени като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника, поради продължителното и неправомерно забавяне на досъдебно производство №1089/2018г. по описа на РП-Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Отхвърлен е и предявеният иск срещу Районен съд Плевен – за присъждане на сумата от 12782,30 евро (25 000 лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, в периода 05.06.2017г. до 01.04.2022г., претърпени като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия, поради неоправдано забавяне на производството по НОХД №1960/2019 г. по описа на Районен съд Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В подадена от И. З. жалба решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се обща продължителност на наказателното производство от 05.06.2017г. до 01.04.2022г., което се определя като значителен период от време. Сочи се, че делото не е отличава 1 със специфика, нито с обем доказателства, който да оправдае тази продължителност. Навежда се, че се е стигнало до връщане на обвинителния акт, което е нарушение на прокуратурата. Акцентира се върху многократно удължаване на досъдебното производство, без липса на необходимост. Сочи се, че Държавата отговаря за забавяния от свидетели и вещи лица. Излага се, че пандемията от „Ковид“ обхваща ограничен времеви интервал. Относно търпените вреди се развиват съображения в насока, че същите се презумират. Определят се единствено като предположения доводите, че негативните емоции може да се дължат на друго наказание, което се изтърпява. С тези доводи се излага, че е налице пряка причинна връзка между продължителното наказателно производство и претърпените вреди. Акцентира се върху постановената оправдателна присъда. До съда се отправя искане да отмени оспореното решение, да уважи предявените искове и да присъди справедлИ. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Ако съдът прецени, че претендираният размер е завишен се отправя искане да определи такъв съобразно практиката на съдилищата и ЕСПЧ.

С жалбата от адв. М. се поддържа всичко изложено лично от З. в подадената от него жалба.

Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и критично събраните по делото доказателства. Навежда се, че са налице и трите предпоставки за уважаване на предявения иск, като се излагат доводи в тази насока. От съда се иска да отмени оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да постанови друго – по съществото на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от постъпил отговор на жалбата, подаден от Районен съд Плевен. В него се сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Излага се, че е правилен изводът на първата инстанция за липса на нарушение на правото на разглеждане на НОХД № 1960/2019 г. по описа на Районен съд Плевен в разумен срок. Извършва се подробен анализ на извършените по посоченото дело действия от съда. Обръща се внимание, че наличието на оправдателна присъда няма отношение към настоящия спор, тъй като е самостоятелно основание за обезщетение. Сочи се, че в исковата молба се претендира обезщетение за вреди за период с начална дата 05.06.2017г., към който момент делото не е било висящо пред Районен съд Плевен. От съда се иска да потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбите от Районна прокуратура гр.

Плевен.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция от представителя на Апелативна прокуратура Велико Търново се заема становище за неоснователност на жалбата. От съда се иска да потвърди оспореното решение.

Великотърновският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведенoтo във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните, съдът не е ограничен от очертаните с жалбите въпроси.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо.

2

Видно е, че делото пред Окръжен съд Ловеч е образувано по искова молба от И. З., с която изрично е насочил исковете срещу Районен съд Плевен и Районна прокуратура Плевен.

Впоследствие с молба за отстраняване на нередовности с вх. № 8170 от 24.11.2025г., подадена от служебния адвокат, назначен на ищеца, е формиран изричен петитум за предявяване на иск срещу Районна прокуратура Плевен. Исковата молба е връчена на Районна прокуратура Плевен и в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от прокурор при Районна прокуратура Плевен. С Определение рег. № 62 от 26.01.2026г., делото е докладвано и насрочено в открито съдебно заседание – с ответник Районна прокуратура Плевен. В протоколите от съдебните заседания като страна е участвала Районна прокуратура Плевен, а с оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е отхвърлен предявеният иск от И. З. срещу Районна прокуратура Плевен.

Съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК процесуално правоспособни са държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет. В чл. 137 от Закона за съдебната власт е предвидено, че прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Т.е. в структурата на прокуратурата отделните прокуратури (в това число и Районна прокуратура Плевен) не са самостоятелни юридически лица, като юридическо лице е единствено Прокуратурата на Република България. Във връзка с исковете по ЗОДОВ (предишен ЗОДВПГ) в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. Районните, окръжните, апелативните, военните както и Върховната касационна и Върховната административна прокуратури са структурни звена на Прокуратурата на Република България и не са надлежна страна по предявените искове, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея.

В случая искът е предявен изрично срещу Районна прокуратура Плевен, като в рамките на цялото производство пред Окръжен съд Ловеч именно тази прокуратура е участвала като ответник и съдебното решение е постановено срещу този ответник. Това означава, че производството е протекло при ненадлежно конституиран ответник, в нарушение на чл. 27, ал. 2 ГПК вр. чл. 137 от Закона за съдебната власт. Както се приема в съдебната практика – т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, Решение № 58 от 17.03.2014г. по гр.д. № 946/2012г. по описа на III гр.о. на ВКС, Решение № 531 от 12.12.2011г. по гр.д. № 1536/2010г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Решение № 257 от 30.09.2026г. по т.д. № 303/2026г. по описа на II търг.отделение на ВКС, когато пред първата инстанция е предявен иск срещу ненадлежен ответник, съдът е длъжен да даде указания на ищеца да конкретизира претенцията си и да я насочи срещу надлежен ответник (вкл. при спазване на чл. 27 ГПК). Ако това не е сторено и в случай, че въззивният съд констатира участие на ненадлежни страни в процеса, той следва да приеме, че оспореното съдебно решение в тази част е недопустимо, да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане – с цел провеждане на действия по правилно конституиране на страните.

Настоящият случай е такъв, тъй като е предявен иск с изрично посочен ответник – Районна прокуратура Плевен, но на ищеца не са дадени указания, исковата молба е изпратена за отговор на този ответник, който е подал отговор, призован е като страна (като е посочен като такава в изготвения по делото доклад), участвал е в съдебните заседания като ответник (което е отбелязано в протоколите) и фигурира в съдебното решение като ответник, искът срещу който е отхвърлен.

Ето защо в тази част е постановен недопустим съдебен акт, при ненадлежно участвал ответник, 3 поради което решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Окръжен съд Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действие, съгласно указанията на съда – чрез даване указания на ищеца да насочи иска си срещу надлежен ответник.

В останалата част, в която е разгледан предявеният иск срещу Районен съд Плевен, решението е допустимо. Съобразно правомощията си по 269 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът пристъпи към извършване проверка на правилността на решението, като взе предвид възраженията в жалбата, и към решаване на спора по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от И. В. З.. С нея са предявени искове по чл. 2б от ЗОДОВ, както следва: срещу Районна прокуратура гр. Плевен, за присъждане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в периода 05.06.2017г. – 01.04.2022г., претърпени като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и без действия от страна на ответника, изразяващи се в продължителното и неправомерно забавяне на досъдебното производство и връщане на делото поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправомерно забавено съдебно производство; както и срещу Районен съд Плевен – за присъждане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в периода 05.06.2017г. – 01.04.2022г., претърпени като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и без действия от страна на ответника, изразяващи се в неоправдано забавяне на съдебното производство срещу ищеца.

От ищеца се излага, че на 05.06.2017г. е образувано досъдебно производство, като на 04.10.2018г. по ДП 1089/2017г. по описа на ОД на МВР Плевен И. З. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Сочи се, че на 23.05.2019г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД 1082/2019г. на Районен съд Плевен. Твърди се, че това било възприето от ищеца като акт на несправедлИ.ст и довело до негативни последици за него. Бил третиран като престъпник, гледан с упрек, затворил се в себе си и от стрес и притеснение дори не можел да се храни. Навежда се, че на 27.07.2019г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата. Сочи се, че на 25.09.2019г. повторно е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано НОХД 1960/2019г. по описа на Районен съд Плевен. Твърди се, че производството пред районен съд приключило с Присъда 260056 от 12.07.2021г., с която подсъдимият е признат за невиновен по всички обвинения. Излага се, че по жалби на другите подсъдими е образувано НОХД 615/21 на Окръжен съд Плевен, приключило с окончателно решение на 01.04.2022г. Твърди се обща продължителност на наказателното производство от 4 години 9 месеца и 26 дни, които се определят като надхвърлящи разумния срок. Акцентирано е върху търпените от З. неимуществени вреди - притеснение, тревоги, душевни болки, страдания, страх, психически стрес, подигравки, упреци, чувство на дистанциране от останалите, пораждащо непотребност, низвергнатост, унижение, нервно напрежение, основателен страх относно повлияване и рефлектиране, които са му причинени за периода 05.06.2017г. – 01.04.2022г. Обръща се внимание, че З. е подал заявление до инспектората на ВСС за обезщетяване на търпените вреди, но с писмо изх. № 94-И-213/25 от 08.07.2025г. З. бил уведомен за отказ за разглеждане на заявлението. С тези доводи до съда е отправено искане за уважаване на претенциите.