Решение № 35 от 22.02.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Шумен, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500032 по описа за 2022 година

Производство по чл.435, ал.1, т.3 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 746/10.01.2022г., депозирана от Л. ПЛ. Н., против Постановление от 30.12.2021 г. по изп.д. № 20178760101424 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876, с район на действие ШОС, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателката – длъжник по соченото изпълнително дело счита постановлението на ЧСИ за незаконосъобразно. Излага, че делото е образувано по издаден в полза на „Зи-Матрикс“ АД гр. С. изпълнителен лист. На 22.04.2014 г. постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с приложен договор за цесия от 29.05.2014 г. с отправено искане за конституирането на „АДВ“ ООД на мястото на досегашния взискател „Зи-Матрикс“ АД. Твърди, че цесията не й е съобщена надлежно, поради което конституирането не е произвело действие за длъжника съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. След цесията първоначалният кредитор не е поддържал висящността на изпълнителния процес. След датата 22.04.2016 г. не е подавал молби, годни да поддържат висящ изпълнителния процес, съответно вторият кредитор дори и да е искал извършването на изпълнителни действия те не са породили правен ефект. Това продължило до 30.12.2021 г., когато на длъжника било връчено уведомление за станалата цесия, заедно с постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело. Предвид изложеното моли съдът да отмени постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело и да задължи ЧСИ да го прекрати, поради перемпция, настъпила в периода 22.04.2014 г. – 22.04.20216 г. и след това.

1

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си юриск. Б.Р., в който взема становище за неоснователност на същата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът същата, че същата е неоснователна, поради следното:

Приложеното копие на изп. дело № 20178760401424 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 786, с район на действие района на ШОС, е образувано на 09.08.2012 г. по молба на взискателя „Зи-Метрикс“ АД гр. С., чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ООД /по чл.26 ТЗ/, срещу длъжника Л. ПЛ. Н., въз основа на приложен изпълнителен лист от 16.07.2012 г. издаден по ч.гр.д.№ 2003/2012 г. на ШРС. Първоначално изпълнителното дело е образувано под № 1343/2012 г. по описа на ЧСИ А.Т., след което прехвърлено при ЧСИ Д. З., под № 20178760401424.

С молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.08.2012 г.

След направени справки ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Мистрал Холидейс“ на 13.08.2012 г. Запорно съобщение е връчено и до „Бора 54 ООД на 14.02.2013 г. от където е отговорено, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено.

Следваща молба за налагане на запора на трудовото възнаграждение на длъжника след съответна справка за трудови договори е депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като пълномощник на взискателя „Зи-Метрикс“ АД на 03.04.2013 г На 18.07.2013 г. е изпратено запорно съобщение до „Пауертен – България“ ООД. Молба от взискателя, чрез пълномощника „АДВ“ ООД за опис на движимо имущество в дома на длъжника е депозирана на 07.02.2014 г. Длъжникът е уведомен за описа на 15.02.2014 г. На 22.04.2014 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с която представят договор за цесия от 29.05.2014 г., сключен с взискателя „Зи-Метрикс“ АД, извадка от Приложение № 1 към същия, където са описани длъжниците, съответно вземанията /длъжникът Н. е под № 161/, с искане цесионера да бъде конституиран като взискател по делото на мястото на досегашния взискател /цедент/. На молбата е поставена резолюция за конституирането на цесионера, /без посочена дата/. Към молбата липсват доказателства за връчването на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.

В кориците на делото се намира пълномощно на цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърленото вземане по договора за цесия от 29.05.2014 г. и уведомително писмо до длъжника Л. ПЛ. Н. /л.186-188/, но липсват доказателства за връчване на уведомлението.

Видно от приложено копие на плик, с известие за доставяре – обр. разписка, изпратено от 2

„АДВ“ до длъжника Л.П. Никилова, върху плика е поставен от „Български пощи“ ЕАД на който е отразено, че писмото е непотърсено /л.99/.

Съобщение за цесията е изпратено до длъжника и от ЧСИ А.Т. на 25.08.2014 г., но също липсват доказателства да е надлежно връчено на длъжника. На съобщението е посочено, че е залепено уведомление, но такова липсва по делото.

След конституирането му по делото като взискател молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с искане за налагане на запор на трудово възнаграждение е подадена на 13.02.2015 г. Изпратено е запорно съобщение до „Стойинвест Груп БГ“ ЕООД – получено на 18.02.2015 г. На 20.02.2015 г. дружеството е отговорило, че признават за основателно вземането, върху което е наложен запор. Впоследствие на 20.05.2015 г. са уведомили ЧСИ за прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника, считано от 01.04.2015 г.

На 03.06.2015 г. е връчено запорно съобщение до „Мандарин – МН“ ООД., които на 11.06.2015 г. са депозирали отговорил, че признават вземането, върху което е наложен запора. Впоследствие на 08.08.2015 г. са уведомили ЧСИ, че трудовият договор с длъжника е прекратен, считано от 01.10.2015 г.

Следваща молба, с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, след съответна справка от „АДВ“ ЕАД са депозирали на 13.10.2016 г.

На 11.01.2017 г. „АДВ“ ЕАД са депозирали молба за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Д. З., а на 16.03.2017 г. молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, след съответна справка. Въз основа на молбата ЧСИ е връчил запорно съобщение на 16.06.2017 г. на „Боб Тони“ ООД. Депозиран е отговор от последното, че лицето не работи във фирмата.

На 14.03.2018 г. е депозирана отново молба за налагане запор на банкова сметка, след съответна справка. Изпратено е запорно съобщение, получено на 25.03.2018 г. от „Централна кооперативна банка“ АД. Наложен е запор и на трудовото възнаграждение на длъжника в „Сироко“ ООД на 02.04.2018 г. На до длъжника е изпратено съобщение за наложените запори, като е залепено уведомление.

Следваща молба от „АДВ“ ЕАД за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е подадена на 26.09.2019 г., следва запорно съобщение до „Агар Строй“ – връчено на 28.10.2019 г. На длъжника е изпратено съобщение за запора, чрез залепване на уведомление.

Следваща молба от „ЕАД“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение в случай на открити трудови договори е депозирана на 16.11.2020 г. Молба, с искане за налагане на запор на една банкова сметка е депозирана на 13.05.2021 г. Запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД е връчено на 21.05.2021 г.

На 07.07.2021 г. от длъжника, чрез пълномощника адв. Н.Р. от ВАК е постъпила молба за предоставяне на справка по изпълнителното дело, а на 23.07.2021 г. молба за копия от документи.

3

На 27.10.2021 г. „АДВ“ АД отново е депозирало молба за запор на банкова сметка след справка и в случай на новооткрита такава. Връчено е запорно съобщение до „Алианц Банк българия“ АД на 12.11.2021 г., съответно съгласно чл.508 ГПК е постъпил отговор от банката за налична сметка, но липса на авоар.

На 02.12.2021 е постъпила молба от длъжника до ЧСИ с искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Молбата е изпратена до взискателя за становище, съответно от същият е депозирано такова на 10.12.2021г. и допълнение на становището от 17.12.2021 г.

Уведомление за станалата цесия е връчено на длъжника Л.Н. от ЧСИ Д. З. на посочена от ней електронна поща на 30.12.2021 г. На същата дата – 30.12.2021 г., по молбата на длъжника ЧСИ е постановил атакувания отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В постановлението са изложени мотиви, че при преглед на делото не е констатирана настъпила перемпция, тъй като регулярно са постъпвали молби и са предприемани изпълнителни действия по делото. Съобщение за постановлението е изпратено на ел.поща на длъжника на същата дата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е регламентирано правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на длъжника Л.

ПЛ. Н. против отказа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, постановен по изп. дело № 20178760401424 да прекрати изпълнителното дело, поради липса на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т.10 от ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителните действия, годни да прекъснат давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лице, като изброяването е неизчерпателно. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, т.е. актът, с който съдебният изпълнител прекратява изпълнителното 4 производство на това основание има декларативен характер. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

В случая по същество се твърди, че след 22.04.2014 г., когато по изп. дело е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД с приложен към нея договор за цесия от 29.05.2014 г., между нея и „Зи-Метрикс“ АД и в продължение на две години след това – до 22.04.2016 т. не са постъпвали молби за изпълнителни действия от първоначалния кредитор „Зи-Метрикс“ АД. Тъй като длъжникът не е бил уведомен за станалата цесия, то по отношение на него предприетите от „АДВ“ ООД изпълнителни действия, считано от датата на сключения договор за цесия до 30.12.2021 г. /датата на уведомяването от ЧСИ/, цесията не е породила правния си ефект.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.429 ГПК урежда въпроса кои лица могат да бъдат субекти на изпълнителното производство. Извън хипотезата, при която е необходимо легитимираните по изпълнителния лист лица да съответстват на страните по изпълнителното дело, законодателят е предвидил възможност и за частните и универсални правоприемници на взискателя да се конституират в производството. Сключването на договор за цесия е частно правоприемство, по силата на което взискателят, посочен в изпълнителния лист /цедент/ бива заменен от приобретателя на вземането /цесионер/. Правоприемството може да настъпи и в хода на вече започнало изпълнение.