Определение № 1887 от 28.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. София, 28.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002104228 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Е. А., [населено място], чрез пълномощника адвокат Н. С., и на „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД, със седалище и адрес на управление в Д., представлявано от директора Ф. Б., чрез адвокат Е. Ф., срещу въззивно решение № 262184/27.06.2022 г. по гр. д. № 6269/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

А. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното на 28.10.2019г. по гр. д. № 57826/2018 г. на Софийски районен съд решение в частта, с която е уважен предявеният от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД против А. А. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Тоуран 1.4 ТСИ”, с датски рег. № B., с рама № W..

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Възможно ли е при отрицателен установителен иск, искът да бъде уважен, ако ищецът не е доказал притежанието на самостоятелно право, което е оспорено. 2. Възможно ли е при отрицателен установителен иск, искът да бъде уважен, ако ищецът не е доказал действителното фактическо състояние, на което се позовава; 3.

Възможно ли е при отрицателен установителен иск, искът да бъде уважен, ако ищецът не е доказал активната си легитимация, да се приеме, че би придобил права, ако отрече правата на ответника; 4. Възможно ли е при липса на подпис /или подпис на неустановено лице, пък той бил и електронен/ да се приеме, че подписът е на лице, посочено от ищеца. По въпросите не се сочи противоречие с конкретно тълкувателно решение или постановление на ВКС или ВС, нито с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, като не се 1 обосновава и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от един от ответниците по касационната жалба – Прокуратурата на Република България, в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

„ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 256434/28.10.2019 г. по гр. д. № 57826/2018 г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от дружеството против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 108 ЗС. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото и да изложи мотиви по тях съобразно изискването на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК. Твърди се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.02.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., IV г. о., решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г., I г. о., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., IV г.о., решение № 65/30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г., II т.о. и решение № 72/25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г., IV г.о.; 2.

Кои предмети, иззети по висящо наказателно производство, и по кои критерии се преценява в гражданския процес дали отговарят на характеристиките на веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК. Дали всички предмети, за които е съставен протокол за приобщаването им като веществено доказателство или назначена експертиза по досъдебно производство, се явяват веществено доказателство по чл. 109 НПК. По този въпрос се твърди, че е налице основаниe за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. Кои са предпоставките за наличие на спор по чл. 113 НПК като основание за държане на вещ от страна на прокуратурата. Дали винаги и при всякакви обстоятелства при наличието на претенции от две или повече лица за връщане на една и съща вещ – веществено доказателство, е налице спор за права по смисъла на чл. 113 НПК. Поддържа се противоречие с ТР № 2/12.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСНК, ВКС, като в условия на евентуалност се сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва ли да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Твърди се противоречие с ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС.

В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Прокуратурата на Република България сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

2

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 256434/28.10.2019 г. по гр. д. № 57826/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Тоуран 1.4 ТСИ”, с датски рег. № B., с рама № W. и за осъждане Прокуратурата на РБ да му предаде владението на автомобила, като неправилно и вместо това е отхвърлен така предявеният ревандикационен иск. Първоинстанционото решение е потвърдено в частта, с която по предявен от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че А. Е. А. не е собственик на посочения по-горе лек автомобил. Решението от 18.05.2020 г., постановено от Софийски районен съд по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решението от 28.10.2019 г., като на основание чл. 194, ал. 3 ГПК е признато за установено, че договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2018 г. представлява неистински документ в частта на подписа, положен от Й. В., е влязло в сила като необжалвано.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от А. А. част, въззивният съд е съобразил, че при отрицателния установителен иск необходимостта от защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба.

Посочил е, че съгласно дадените с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: 1/ ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или 2/ позовава се на фактическо състояние, или 3/ има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая материално- и процесуалноправната легитимация на ищеца „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД, обосноваващи правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците А. А. и Д. А. – А., се установява от представени по делото документи – фактура от 30.01.2018 г. за закупване на процесния фабрично нов автомобил от "Фолксваген"- К., в която като купувач било посочено дружеството "Норданиа Финанс", а като ползвател - И. В., за който е установено, че е сключил лизингов договор с дружеството- ищец /прекратен впоследствие поради неплащане на лизингови вноски/, както и справка от регистър на превозните средства към Данъчна служба, в която като първи собственик на процесния автомобил е посочен ищецът „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД, считано от 30.01.2018 г. Представена е и декларация за собственост от 08.05.2018 г., с която ищецът е декларирал, че е собственик на процесното МПС. Установено е, че автомобилът е обявен за откраднат на 19.04.2018 г. в Д.. От И. - К. е постъпила информация в МВР във връзка с ДП № 290/2018 г. на РУП- Шумен, че процесният автомобил е бил регистриран в Д., негов собственик е „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ " АД /"Нордания Лизинг"/ и че автомобилът е бил обявен за издирване в Д. във връзка с извършено обсебване, обявено пред полицейските власти в К.

3 на 19.04.2018 г.

Относно легитимацията на ответника А. А. като собственик на процесния автомобил е представен договор за продажба от 04.03.2018 г. /недостоверна дата/ в "частичен превод от немски на български език", според който Ж. В. /И. В./ му продал автомобила за сумата 5 000 евро. Договорът е оспорен от ищеца. С допълнително решение по чл. 250 ГПК, постановеното на 18.05.2020 г. и влязло в сила на 13.06.2020 г. като необжалвано от страните, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК е признато за установено, че договорът за продажба на МПС от 04.03.2018 г. представлява неистински документ в частта на подписа, положен от Й. В. Поради това ответникът не се легитимирал като купувач по валидно сключен договор за покупко-продажба с предмет процесния автомобил и съответно като негов собственик, с оглед на което въззивният съд е намерил, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен.

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ" АД против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е посочил, че основателността му предполага кумулативнното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендираната вещ; 2/ процесната движима вещ - лек автомобил, да се намира във фактическата власт на ответника и 3/ ответникът да владее или държи вещта без правно основание. Съдът е приел, че в случая липсва основание за уважаване на предявения иск, тъй като осъществяваното от Прокуратурата на РБ държане на автомобила има законно основание, изведено от нормите на чл. 109, чл. 110, чл. 159 и чл. 113 НПК. Констатирал е от събраните доказателства, че процесният автомобил бил обявен за издирване по линия на И. – Д., като въз основа на отправено по линия на Ш. информационна система искане автомобилът бил издирен от органите на полицията в РБ. Той е иззет от А. А. чрез доброволно предаване с протокол от 06.03.2018 г. на РУ – Шумен и е приобщен като веществено доказателство по ДП № 290/2018 г. На 15.05.2018 г. А. А. заявил искане по чл. 111, ал. 2 НПК, а на 18.05.2018 г. дружеството- ищец, също е депозирало такова искане пред Районна прокуратура – Шумен.

По повод на последното е издадено постановление от 25.05.2018 г. на прокурор от РПШумен по ДП № 290/2018 г., с което е отказано връщане на автомобила, представляващ веществено доказателство, потвърдено с определение от 30.08.2018 г. по ч.н.д. № 2265/2018 г. на РС – Шумен /окончателно/. Според мотивите на цитираните прокурорско постановление и определение на РС – Шумен, представени по делото, отказът процесната вещ да бъде върната на ищцовото дружество е обоснован с разпоредбата на чл. 113 НПК, тъй като за същата спорят лицето, което я е предало доброволно на РУ- Шумен – А. А., и ищецът по делото, поискал връщането й - „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ" АД.

Въззивният съд е приел, че отказът за връщане на вещта не се основава на приложението на чл. 111 НПК /процесната вещ да е била предназначена или послужила за извършване на престъплението, върху която има следи от престъплението или е била предмет на престъплението, или може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото - арг. от чл. 109 и чл. 111 НПК/, а на съществуващия спор за собственост върху процесната вещ на основание чл. 113 НПК, съгласно който, когато възникне спор за право върху предмети, 4 иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.